Основният въпрос на философията за отношенията на материята и съзнанието, не е разрешим по принцип. Но могат да се формулират няколко основни постулата. Вие си изберете, дали и на кой ще вярвате.

– Всеки индивид изживява своя живот и умра от своята смърт. За обществото, неговият живот особено значение няма, ако той не се е сдобил с възможност да му въздейства, чрез своето влияние. Това е сложен път, който следва да се премине в рамките на парадигмата за отношенията във човешките общества. Тоест, на теб, всъщност никой с нищо не ти е длъжен, само заради факта, че съществуваш. Докажи своята значимост – бъди полезен за другите;

– Смисълът на живота е прост: да живееш. Другото е вятър е мъгла….

– Човек няма друг регулатор на възприемането на света, освен емоциите. Процесът на познание е свързан именно с тях.

– Човек трябва да живее щастливо, а щастие – това е просто: устойчиво преживяване на положителни емоции. Това е и вторият елемент, който формира индивидуалността -възприемането на щастието;

– Любовта, това е устойчиво преживяване на положителни емоции по отношение на определен човек. Т. е. имаме същите проблеми с индивидуалността на преживяванията;

– На всеки е нужно свое щастие или любов, защото всеки има индивидуална необходимост от положителни емоции.

– Обективността при обработка на информацията от човека приключва в момента, в който дразнителите (физически, химически, пространствени) стигнат до външните рецептори, тоест, на етапа на осезанието, това е само старт. Всичко останало е субективно;

– За мозъкът е без значение, дали събитието се случва извън човека или това е негова вътрешна измислица, той реагира еднакво. Това се нарича идеосоматика;

– Паметта съхранява информацията такава каквато е, но ние си спомняме тази информация винаги изкривено. Изкривяваме я заради личните си интереси.

 

Резултати от ровене в Интернет.

Следва прПродължение:

– Човек винаги вижда себе си като герой. Ние не можем да живеем без изходно положително отношения към себе си. Ако ние не се обичаме истински, то тогава е неизбежно да се убием. Това е суицид. Пиянството е начина, по който се самоубиват страхливците. Всеки пияница е нещастен по своему.

– Законите на диалектиката работят! Няма хубаво без лошо и наобратно… Хубавото възниква едновременно с лошото и се намира в равновесие с него.

– Няма линейно развитие. Линейното движение е само промеждутък между кризите. Линейното е набор от количества за преход в ново качество чрез загуби и болка;

– Новото качество няма нищо общо с предишното. Никой не е такъв, какъвто е бил. Не можеш да се върнеш в старото си качество. Може да приличаш, но не можеш наистина да си същия;

– Развитието принципно не се интересува дали това е прогрес или регрес. Главното е вечно движение;одължение…

Милен Иванов