По случай 80-годишнината от подвига на Списаревски „Еър ГРУП 2000″ издаде книгата „Списаревски, повест за живата торпила“. Изданието съдържа 248 страници и над 200 снимки. Ето какво казва за своя труд нейният автор, покойният Любен Овчаров:
„Не мога да кажа колко пъти започвах и колко пъти спирах да пиша тази книга. Започвах и спирах, докато не откриех още и още нещо за летеца и героя Димитър Светозаров Списаревски, който изгоря в небето на България като среднощна звезда посред белия ден… Изгоря за това небе и за земята, на която се роди и живя само двадесет и седем години, пет месеца и четири дни!
Живя толкова бързо и пламенно, че ако не беше летец, а поет като Пейо Яворов, би могъл да изрече: „Аз не живея: аз горя!“.“
Книгата може да поръчате на телефон: 0889/153-365, редакцията.
Отвеки е било така. Човек е поглеждал към небето, за да познае какъв ще е денят му. Повдигал е очи нагоре, сякаш от облачните гръмотевици и светкавици да измоли пощада. Или на слънцето да се порадва, на птичия полет. Но и когато е залягал в орната бразда под немилостивите откоси на придошлата буря и на градушката, той е вярвал повече в себе си, отколкото в Бога. Не за живота – жал му е било за неприбраното зърно… И пак е заничал нависоко, дано просинее небето. Дано спасителната седемцветна дъга се покаже, а щом тя слезе над земята и се наведе да отпие вода – пак ще грейне денят. Влюбени млади се затичват да се проврат под нея – за щастие. Според едно поверие обаче, което момче мине под дъгата, на момиче ставало, а момичето – на момче… Досега не съм чул да се е сбъднало такова чудо под небесната дъга. Покаже ли се тя, едно е вярно, птиците отново запяват. Всяка рекица шуми и приглася на песента им. Не се знае само дали всички птици са останали живи -кой би тръгнал да ги брои в лъката? Небето пак ги помамва и техният полет продължава, както продължава и оранта на земята. И дори да е свеждал човек глава под покършени кълнове и над убития хляб -дори и тогава неговата мечта е била да стигне това небе, мерил е мегдан с птиците! Този негов порив не е от вчера, той идва от първите дни на света може би. И както е измислял своите божества и идоли, тъй е сътворявал в душата си и крила за тях. После ги е извайвал от камък и от мрамор. С крила са стигнали до нас богът на любовта Ерос, богът на търговията и съобщенията Хермес, богинята на победата Виктория…
От мита идват и легендите за Икар и Дедал. Човечеството е дирило брод към високо небе и го е намерило. Ние, българите, дотолкова сме се слели с родственика си Майстор Манол, че и днес усещаме дъха му, виждаме го даже как изковава от сребърния пръстен на Айкуна криле, за да литне с тях над султанската джамия… Взрем ли се над Балкана, редом с орлите и него съзират очите ни и дори чуваме как завързаният му трион на пояса престъргва крилата…
Какво възвеличаване на българския дух!
Какво безсмъртие!”
Любен Овчаров
Каква е вашата реакция?
