Не се ласкай чак толкова,
не виждаш ли – облечен си във власт
и обожанието ти – измъчено е сякаш.
Не се учудвай, че в прелест те обличат със възхвали,
а ореолът ти във бледност все стои, с измамна красота и никому докосващ.
Не е ли време да помислиш мъничко за скромността,
тогава може би ще светнеш с блясък по-естествен.
Не знаеш ли, че лицемерието за някой е храна,
с която ти удобно, ежедневно се засищаш,
но мислиш ли, дали е здравословна тя за твоята душа,
а камоли за тленното ти самовлюбено и здраво тяло.
Не е ли време да слезнеш от измамния пиедестал
и по навик да изчакаш поредните аплодисменти.
Едва тогава някак си ще чуеш заглушителната тишина,
чрез която като лековито биле имаш шанса да преминеш.
Да разбереш, че време е дошло смирено да отпратиш една вредна суета.
Разсъблечена от хората тази твоя суета, ласкателно нахвърлена за теб –
чрез подчинени, в кабинети и заради власт,
измамно дала ти усещането за пиеса,
ласкаеща и шумна – да, но знай, завършваща с предизвестен край.
В който хората, заради твоето спасение и с мисълта за търсено уединение,
нелицемерно ще закрещят насреща ти – не се ласкай!
Ек. Станчева
Каква е вашата реакция?
