И тази учебна година зачова силно за студените във Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене не лакции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учини за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични тесктове. Като Собственик и главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на отличниците издържали изпит по дисциплината “Политология”.
В поредица от тексове най-добрите авторски материали ще бъдат публикувани и споделени освен във фейсбук страница на медията ни, кояго достига до 3 милиона потребители за трети пореден месец и в страницата на дисциплината кръстена от студетите – Политология за начинаещи.
Ваш,
Андрей Велчев, Доктор по Политология, катедра “Политически науки и национална сигурност”
ПУ “Паисий Хилендарски”, Собственик и главен редактор на Любословие.БГ
Във второто есе представяме Кристина Шопова и нейната гледна точка за това какво е политикага.
Аз съм Кристина Шопова на 20г. от Асеновград. Завършила съм средното си образование в Езикова гимназия „Иван Вазов“, гр. Пловдив с профил немски език. В момента съм студентка първи курс в ПУ „Паисий Хилендарски“. Интересувам се от политика като хоби и се стремя да обогатявам знанията си ежедневно. През годините съм участвала в различни мероприятия и проекти, срещайки се с много хора от различни краища на света и това ми помогна да изградя лична позиция по политически казуси, които са от особено значение за мен.
Какво е за мен „политиката“?
Изхождайки от етимологията на думата „политика“ това е градът, държавата, хората и как те биват управлявани. Дефиницията на „политиката“ е също толкова ясна и конкретна – стратегическа система от възгледи, отношения, организация и решения за реализиране на идеи насочени за развитие на обществото или държавата като цяло.
За повечето хора политиката са партиите, управляващите, техните действия и решения. За мен обаче политиката се простира далеч отвъд това. За мен тя е идеология, начин на живот, подбор на обкръжение, начинът, по който човек взема решения.
За да подкрепя и обясня твърдението си, че политиката е не просто наука, която вълнува само определена група хора, а е начин на мислене и живот, идеали, които осъзнато или не присъстват в живота на всеки отделен човек, ще дам следните примери. Трудно можем да намерим поддръжници на смъртната присъда например, да другаруват с някой, който безкористно защитава правата на човека. Трудно ще срещнем атеист да бъде приятел на силно вярващ християнин; човек, който подкрепя LGBTQ+ обществата близък с такъв, който силно вярва, че съюзът между мъж и жена е свещен и неразривен. Не твърдя, че е невъзможно, разбира се, но разбрахте идеята.
Може би голяма част от хората, които споменах по- горе не се вълнуват живо от това коя партия е на власт в Англия или Германия например, а може би дори не знаят как работи Европейския парламент, сигурно не могат да изброят поименно известите политици в България и към коя партия принадлежи всеки един от тях. От това би следвало, че те не се вълнуват от политика. Но политиката присъства в техния живот.
Със своите идеали, ценности и вярвания те сформират своята позиция по фундаментални проблеми, което пък от своя страна определя и техните политически възгледи. Политиката е неразривно свързана с живота ни.
И в един друг смисъл политиката е игра. За да бъдеш част от нея се изискват определени качества. За да може да си силата, която ще представлява именно тези идеали на хората, които споменах преди малко, за да може да получиш доверието да си представител на тези човешки вярвания, се изискват определени умения.
За съжаление думата политика върви ръка за ръка с идеите за корупция, за мръсна игра, за липса на морал. Още Макиавели през 16в стига до истината, че за да си успешен политик трябва да правиш не каквото е морално, а каквото е необходимо. Още преди 5 века той е разбрал, че един успешен политик трябва да е стратег, лишен от съвест и угризения. Защото политиците трябва да служат на народа. А как да угодиш на всички? – Не можеш. Точно за това политиците знаят своята аудитория и се опитват да получат подкрепата на определени групи. Точно за това има толкова много партии, които представляват интересите на различните идеали.
И ето тук се преплитат отделния човек и политиката. Защото ако някой силно вярва в своите ценности, той ще намери политическата сила, която обещава да се бори и да защитава точно тези виждания и гласувайки доверие на тази сила, всеки един обикновен човек става част от политиката.
За съжаление в наши дни често пъти обещанията на политическите представители за безкористна борба за човешки ценности е често пъти просто предизборна кампания. Техните думи отиват в забвение, в момента, в който те получат властта. И ето къде отново хората трябва да бъдат активни и отново да станат част от политиката. Народът трябва да има будно гражданско самосъзнание, трябва да знае своите права и да изисква отчетност от политиците, на които е гласувал доверие. Ние, обикновените хора, с морал, идеи, ценности и вярвания, не трябва да забравяме, че ние самите поставихме тези политици, за да представляват именно тези наши виждания. И така, както им дадохме власт да го направят, ние имаме власт да ги сменим ако те не извършат обещанията си.
В заключение искам да напомня, че народът е суверена. Ако силно вярваме в нещо, не трябва да допускаме то да бъде потъпкано. Нека бъдем активни не само в задушевни разговори помежду си, но и да взимаме участие в процеса на избор на това кой да ни управлява. Да участваме дейно в защитата на нашите ценности и да се борим, когато видим несправедливост. Нека заставаме смело зад своите вярвания, нека ние бъдем политиката.
Каква е вашата реакция?
