Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Протестът на земеделските производители беше провокиран от повишената чувствителност, която се дължи на натрупаните проблеми в продължение на десетилетия. Това обясни министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в интервю за Нова телевизия.
Само вносът от Украйна няма да реши проблема с цената на продуктите, отбеляза той. Проверка на мляко и млечни продукти показва, че най-големият дял от добавената стойност на продуктите остава в търговеца накрая – до 70 %. Така стоят нещата и с всички останали стоки, посочи той.
Надявам се Украйна много добре да разбира колко е важно да имаме добър диалог и да няма напрежение у нас, каза още той. До края на ноември е договорено да няма внос на слънчоглед от Украйна, съобщи министърът.
„Имаме проблем със сухото мляко от Украйна, обаче справката показва, че има най-голям внос на сухо мляко от Германия и него не можем да спрем. Имаме най-много внос на мед и пчелни продукти най-много от Полша, които най-вероятно са украински, и от Гърция, които най-вероятно са китайски. При този отворен пазар винаги украински стоки могат да попаднат в европейска страна и да влязат у нас като вътрешнообщностна доставка“, обясни Кирил Вътев.
Според него българското земеделие не е достатъчно пазарно ориентирано. Всеки български производител се бори сам, а ние се конкурираме с изключително мощни кооперативи, с мощни аграрни камари, каза министърът.
В България липсва закон за търговията с аграрни продукти, липсва закон за кооперативите, посочи той. Според него това са мерки, които трябва да се предприемат, за да се развива секторът.
„Една основателна причина за претенциите на земеделските производители е, че Украйна не е част от Европейския съюз и не работи по европейските правила, които наистина оскъпяват нашата продукция. Нашите земеделци разглеждат това като нелоялна конкуренция и в известна степен е така“, каза още Кирил Вътев.
Според него няма проблем с качеството на продуктите от Украйна, защото има строг контрол. Ние сме го завишили още вследствие на войната, увери Кирил Вътев.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание