6 април – Успение на св. Методий Моравски
КОЙ Е ПЪРВИЯТ АРХИЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД?
Нов преглед на изворите за Св. Методий, епископ Панонски,
архиепископ Моравски в Илирик и на България
Доц. Трендафил Кръстанов
За духовния сан, диоцеза и юрисдикцията на св. Методий Моравски. По въпроса за диоцеза на св. Методий вече има и нови извори. Само че все още те се тълкуват различно или просто се премълчават. Още Имре Боба (1967, 1971) посочва неточен превод от гръцки на латински език, като латинският превод е станал основа за почти всички по-нататъшни научни изследвания. „Гръцките сведения за епископското седалище на св. Методий като „Морава в Панония“ са съответни на старобългарските определения „архиепископ на Моравa и на цяла Панония“. И двете титли са официални определения за един архиепископ според името на града, където е неговото седалище, и според диоцеза, намиращ се под неговата юрисдикция…Гръцките изрази са преведени на латински от редактора на „Житие на св. Климент“ неточно, като например episcopos Moraviae et Pannoniae от Patrologia Graeca, vol. CXXVI, col.1129, т.е. на области Моравия и Панония, докато преводът от гръцки означава „на град Морава Панонска“. А днешните изследвания се обосновават върху „тълкувателния“ латински превод, а не върху гръцкия оригинал (Boba 1967, превод Боба, 1986:12). В Пространното житие на св. Климент епископското седалище и диоцезът са определени така: „Методий украсил Панонската епархия, като станал архиепископ на Морава“; и още: „папа Адриан… ръкоположи Методий за епископ на Морава в Панония“. Известни, забравени и нови извори, изследвания и справочници позволяват да се върди,
че св. Методий е ръкоположен първоначално като епископ през 869 г. на апостолската катедра на св. Андроник Панонски в Илирик, а след 873 г. е издигнат като архиепископ на град Морава Панонска в Илирик. Понеже по това време Илирик се владее от българите, затова той е в Дюканжовия списък „Архиепископите на България“: Протоген, архиепископ на Сердика; Методий, рожден брат на свети Кирил Философа, ръкоположен за архиепископ на Морава Панонска от папа Николай; Горазд, ръкоположен от Методия, а после изгонен от духоборците; Климент, като станал епископ на Тивериопол и Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или (и) Тасипият“. Според новооткрито от проф. Климентина Иванова „Успение Методиево“ /публикувано през 1999г./ св. Методий е „Архиепископ на Велика Морава Панонска, учител на български език и настолник на св. Андроник, апостол от 70-те“; „Родом българин“, той е ръкоположен през 869 г. и е прекарал в епископство 16 години. Тя обаче твърди, че „Успението“ било писано едва през XIII век, както и „Успение Кирилово“, защото и в двете жития се твърди, че те са родом българи, което не можело да се пише през IX в. Докато, според менe, „Успение “ на някого се пише наскоро след смъртта на дадения човек /така, както свидетелства Житието на св. Йоаникий Велики/, а не след векове, когато се пишат пространни жития. A въпроса за етнонима „българи“ има безспорни извори от IX в. в кореспонденцията на българския вадетел княз Борис-Михаил с римските първосвещеници, в които изрично се пише за българи, България, като „Отговорите на папа Николай по допитванията на българите“ от 866 г. и редица други писма, публикувани отдавна.
Такова например е писмото от папа Йоан VIII от 16 прил 878 г. до всички ромейски епископи, които са заграбили българския диоцез и поради това са отлъчени, защото „сте прекрачили вечните граници, определени от отците…“навлизайки в провинциите на Илирик, които сега владее българският народ…“ ( ЛИБИ 1960, т.2, с. 156-157). Също така Писмо от папа Йоан VIII до ромейските императори от август 880 г., в което благодари за възстановеното му право над българския диоцез: Трето…понеже от любов към нас в радост позволихте на свети Петър да притежава българския диоцез, както беше
справедливо)“(ЛИБИ 1960, т.2, с. 176-177). През 869 г. Методий е изпратен като епископ Панонски за всички славяни в Илирик, но е арестуван от немски епископи и държан около три години и половина затворен. След 873 г. св. Методий е издигнат от Рим за архиепископ на град Морава Панонска в Илирик. Според второ Житие на св. Наум Мизийски: Методиа же архиепископа Мораву и вьсѣ Паноние рукоположи… и съ всѣми ученицы отиде в Панониу, въ град Мораву” (Йордан Иванов 1931:312); а според „Охридската легенда“ или Кратко житие на св. Климент Охридски св. Методий е изпратен в град Морава и България от папа Адриан: ,,Αδριανω καταστησας, τω τηνικαυτα παπα της πρεσβυτέρας Ρώμης, Μεθόδιός δε Μοραβου και Βουλγαρίας αρχιεπίσκοπος παρ’αυτσυ δη του παπα προβάλλεται.“ Известно е, че от 866 до 870 г. България е в диоцеза на Рим и тогава св. Методий е ръкоположен за епископ на Панония в Илирик, който се владее от България. „Испанска каноническа бележка“ от XII в. посочва приемственост на Юстиниана Първа като Българска църква, подобна на Картагенската, начело с primas или прѢболии „на словенски или български и славянски“ за гръцкото πρώτος, т.е. „най-пръв“. Следователно „пръв епископ на български език“ може да се приеме и като пръв по време (869 г.) епископ Методий Панонски, и като „най-пръв“ архиепископ Методий Моравски и на България (след 873 г.). Свети Методий е наследен от архиепископ Горазд (885 г.. вероятно до 889 г.) и от Йоан
Екзарх Български като архиепископ Моравски пет години след св. Методий (около 890 г.) и според новооткрит печат „Йоан, архиепископ на България" (Йорданов 2013), който бил издигнат от цар Симеон в Преслав за патриарх, наречен „св. Йоан Златоуст“. Очевидно архиепископ Йоан през 893 г. е ръкоположил св. Климент за епископ Тивериополски (на бълг. – Струмишки), който през 906 г. е преместен като епископ Велички в провинция Западна България, според списък на епископите в Константинополския диоцез в архива на Ватиканската библиотека / Codex Vat. gr. 2492/, който изнесох и публикувах през 1999 г. Драчкият и Охридски архиепископ Григорий от 14 век за да възхвали Климент в „Бератска Служба на св. Седмочисленици“, публикувана на гръцки език във Венеция към края на XVII или началото на XVIII в., възпява главно /според Иван Снегаров/ просветната дейност на св. Климент, като го нарича „тринадесети апостол“. „Бльгарьскы езыкъ те вьсь Клименте богодъхновѣнне апостола проповѣдует третиагонадесете“ /Българският народ те нарича тринадесети апостол./ А език на старобългарски означава също така и народът, който говори този език. На какъв език св. Методий е поучавал княз Борис?
Бориловият синодик, един забележителен документ за възраждането на България след почти двувековно чуждо господство, съдържа всебългарска възхвала на българските Просветители: „На Кирил Философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол…вечна памет.На неговия брат Методий, архиепископ на Морава Панонска, тъй като и той много се потрудил за славянската книга, вечна памет”. 1211 г. В „Българската легенда“ или Пространното житие на св. Климент Охридски, съставено въз основа на старобългарското житие и приписвано на Охридския архиепископ Теофилакт Български, четем следното любопитно и важно сведение: „Освен това великият Методий тогава непрекъснато дарявал с благодеянието на словото си и българския княз Борис,… и когото по- рано бил направил свое духовно чедо и БИЛ ПРИВЛЯКЪЛ КЪМ ПРЕКРАСНИЯ СИ ВЪВ ВСИЧКО ЕЗИК“.
Както се вижда, в този текст не се говори за покръстване, а за нещо различно, но много дълбоко и важно. Когато гъркът Теофилакт, който се подписва като архиепископ на Охрид и на цяла България, пише за грубите нрави на българите и на техния език, той има предвид предимно това им състояние, когато са били езичници, затова е било необходимо сред тях даидват учители и наставници като св. Климент, св. Наум и други български просветители. За подобен пример може да се посочи просветителската мисия на св. апостол Павел сред елините.Не само за него, но и за други християнски мислители езическите елини не са просветени. В какво? В християнските истини. Другият въпрос обаче е по-интересен – на кой език св. Методий е дарявал със словото сикняз Борис непрекъснато и към кой език го е привлякъл?Известно е, че общият гръцки език е бил приет като канцеларски език в българската
администрация от VIII век и може да се предположи, че и българският владетел Борис го е знаел дотолкова, че да води разговори. Но ако това е така, тогава защо трябва един византийски мисионер да го убеждава да приеме именно гръцкия език, на който те непрекъснато и дълго време са беседвали? А всички знаят резултата от просветитслската дейност на св. Методий и на неговите ученици именно в България: приемане и разпространение в огромната ни държава не на гръцкия, а на словѣнския език на повечето български граждани, на който език са направенипървите преводи! Тези факти ми дават основани за друго предположение. Тук личи, че св. Методий е поучавал българския княз св. Борис на своя майчин език – български, и го е убедил да приемеименно този „прекрасен във всичко език“ като официален книжовен и църковен език в България. Език означава и народ, следователно и св. Методий е от онзи народ, за който говори езикът на неговите преводи. От всичко гореказано следва заключението, че „пръв епископ на български език/народ“ не е Климент, епископ Велички, в провинция Западна България от 893 до 916 г., а пръв по време епископ – от 869 г. – и по ранг (primas, прѢболии) архиепископ след 873 г. е св. Методий Моравски, наследен след пет години от архиепископ Йоан, според латински източници: „Interim in Moravia annis quinque, interpontificio durante, tandem Johannes Moravus in locum Methodii cooptatus est“ . Накратко, новите и познати ни извори дават основание за нов поглед към събития от девети век, поради това, че, от една страна, от два века насам те се възприемат у нас според една чешка митология от XIV в., а, от друга, наши жития от IX-XI в. са погрешно предатирани за такива от ХIII-XIV в.
При това, сведение за Велеград чешки има едва от ΧΙΙΙ в. В чешките земи няма никакви надписи нито на глаголица, нито на кирилица. Името Константин Философ там не е познато, а наричат св. Кирил епископ (?). А в чешки хроники пише, че преди да дойдат при тях в Бохемия и Моравия, св. Кирил и Методий първо покръстили българите в Мизия: „Non autem soli Bohemi et Moravi, se praeterea in Mysia Bulgari et horum populares Gazari, doctrinae istorum duorum Moraviae Pontificum, Cyrilli et Methodii acceptum referre debent, quod sint christiani…“ (Славия Бърлиева 1992:46).
Словашкият учен Juraj Sklenar през 1784 г. пише, че „територията на Сватоплуковата държава всъщност е била разположена не на север, а на юг от Дунава, при българската река Морава“ (Десислава Атанасова 2011: 202). Това бе аргументирано и в изследвания на Имре Боба (публикувани от 1967 до 1987), Петер Юхас (1997, 2000), Мартин Егерс (до 2007) и други. Един български историк неотдавна написа, че нямало никакво значение дали св. Методий е бил първо епископ и после архиепископ, защото в житията пишело само, че той бил архиепископ?! Същият историк в свои изследвания и книги твърди и че светите Кирил и Методий никога не са били в България и нямало техни свети мощи в българските земи, затова култът към тях бил възникнал в чужди страни и след това бил българизиран(!). Тази теория обаче се отнася за социалистическа България. И съвсем не за „царството на българите с великите победи“, както е написал Вселенският патриарх Герман II през 1232 г. до папските кардинали. (Krastanov 1995). Когато в българския Велеград (сега Берат в Албания) открих епископията на св. Климент Велички, издателят написа: „Когато архивите говорят, боговете (световни – б.р.) да мълчат!“ Време е да се погледне картата и да се види къде е Илирик през IX в. – тогава част от него е в България, а другата е в Източнофранкската империя, като Илирик не обхваща Чехия и Словакия. Не е случайно, че учени от Унгария, Австрия, Германия и други (Имре Боба 1971- 1987, Петер Юхас 1997, 2000, Айтцетмюлер 1990, Mартин Егерс 2007 и други) посочиха извори и аргументи, че епархията на св. Методий се е намирала в Източен Илирик, който тогава се е владеел от България, по-късно от Унгария, и по-точно в област Долна Моравия, на брега нарека Българска Морава, където има стар епископски град-крепост Margus – на български град Морава в Поморавието, наречен още Браничево илии Костолац, от лат. Кастел (крепост). Изворите позволяват да се проследи и ръкополагането на св. Методий първо за епископ на Панония като наследник на апостолския престол на св. Андроник още през 869 г., когато България е в римския диоцез, след 873 г. той е издигнат за архиепископ на град Морава Панонска в Илирик, наречена Провинция Западна България. Затова той е в Дюканжовия списък „Архиепископите на България“ след Протоген Сердикийски и преди Климент Велички, който е натоварен от Борис – цар на българите, да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или (и) Тасипият „в Провинция Западна България“, както пише и до сега в папския годишник. В „Охридската легенда“ се отбелязва, че св. Методий е възведен на епископския престол, като бил поставен за епископ на целия Илирик и на владеещия тази земя български народ (Йордан Иванов 1931:318). Би могло да се предполага, че св. Григорий, епископ Мизийски, в Остромировото евангелие от 1056-1057, е бил епископ на Източна България в началото на X в. Докато по същото време св. Климент е издигнат от епископ Тивериополски или Струмишки (от 893-906) за епископ Велички в третата част на България, или Брегалница, още Кутмичевица, или, както се споменава и досега в папския годишник, „Епископия Бела (Велица) в провинция Западна България (Кръстанов 1999).Апостолският диоцез на св. ап. Павел на Запад до Илирик чрез неговия наследник aп. Андроник, епископ Панонски, по-късно е наследен от „архиепископия Юстиниана Прима, а тя– от Българската църква (в Испанската каноническа бележка, публикувана от Prinzing 1978, преведена от Васил Гюзелев, Кръстанов 2006, 2007)
България през IX в. владее части от старите римски диоцези Мизия, Илирик и Тракия. Това личи от Ватиканските извори и документи до сега – Климент, епископ Велички в провинция Западна България, който владее третата част на България или целия Илирик. А преди него е бил архиепископът на Сердика, която е в Илирик. Вследствие на казаното дотук, може да се предположи, че в България след 870 г. е имало църковен диоцез:
ПРОВИНЦИЯ „ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ В ИЛИРИК“. От 869 г. епископ Методий Панонски е на почетната катедра на древлепросиявшия престол на апостола от 70-те св. Андроник Панонски (Спасителна книга, 2008), издигнат за Архиепископ Моравски в Източен Илирик и Горна Мизия, наречена Провинция Западна България – пръв епископ и пръв архиепископ на българския народ. Библиография и допълнителни сведения в: Трендафил Кръстанов. Кирило-Методиевска традиция и култ от Рим през България до Киевска Русь Български дипломати и книжовници от ІХ век: Петър
Черноризец и Йоан Екзарх. Ел. списание Дзяло – Сайт за хуманитаристика и извори бр. XXIV , 2022: https://www.abcdar.com/magazine/XXIV/Dzl_2022_br24_05_Trendafil_Krustanov_Bg_diplomati_ot_IX_vek.pdf
Каква е вашата реакция?
