Промените в акредитацията на университетите, въпреки че бяха дълго чакани, са на път отново да предизвикат скандал. Ректорите критикуват Националната агенция за оценяване и акредитация по две линии – едните са недоволни от оценките си, получени в резултат на новия начин на акредитация, а други се оплакват, че НАОА не акредитира съвместните им програми по големия европроект за модернизация на вузовете, поради което те не могат да ги започнат и губят пари. Губят и студентите, които не могат да вземат дипломи от няколко университета, въпреки че проектите бяха лансирани отдавна.
С промени в закона за висшето образование от 2020 г. акредитацията на университетите се осъществява по нов начин – освен че се прави по облекчени процедури, тя вече се провежда едновременно за дадено професионално направление във всички университети, които го предлагат, вместо поотделно за всеки вуз. Идеята е да се постигне по-ясна диференциация на качеството на обучение в отделните висши училища, защото, както е известно, досега оценката на всички вузове бе приблизително еднаква – между 8, 9 и 10 по десетобалната система с минимални разлики между първия и последния.
Изглежда обаче новостите не са отстранили досегашните дефицити, а напротив. Вече се достига до нови изкривявания, при които несвойствено за даден вуз направление се оказва доста по-добро от друго, предлагано в специализиран вуз с дългогодишен опит. Основният упрек и в момента е, че висшите училища продължават да бъдат оценявани от своите конкуренти. Експертните групи и постоянните комисии в НАОА, които реално правят оценките на вузовете, се състоят от представители на различните университети, като в тях преобладават тези на големите университети, докато малките остават непредставени и съответно са ощетени.
Един от примерите е Югозападният университет, който е получил по-висока акредитационна оценка в направление „обществено здраве“, въпреки че има една единствена база – Благоевградската болница, отколкото чисто специализирани медицински вузове. От намалена оценка страда и Националният военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново, както и Аграрният в Пловдив. Много от ректорите на вузове наричат комисиите „лобистки“. „Поставената от тях оценка облагодетелства определени университети и ги изкачва по-нагоре в рейтинговата система, въпреки че са по-слаби“, коментират ректори.
Проблеми с НАОА има и по отношение на акредитирането на съвместни програми по големия европейски проект за модернизация на университетите, както бе споменато по-горе.
Въпреки че в края на предходния парламент депутатите успяха да приемат законови поправки (чл. 42а на закона за висшето образование – б.р.), уреждащи детайлно реда за създаване на съвместни програми между висшите училища, някои от тях все още не могат да стартират поради отказ на НАОА да акредитира отделни програми или цели професионални направления. Пример за това е медицината – някои вузове имат акредитация за тази специалност, но не и за професионално направление, каквато НАОА отказва да даде. Причината вероятно е по-строгата уредба в областта на медицината, която е регулирана професия. Така обаче университетите могат да отпаднат от консорциумите с други международни висши училища, в които са включени. По въпросния европроект бяха сключени 18 договора за общо 51 млн. лв., като срокът за изпълнение на съвместните програми, в които участват 61 институции-партньори – висши училища, работодателски организации, научни организации, е догодина. Първите програми са вече разработени и одобрени и през академичната 2022/23 г. е осъществен прием на студенти по някои от тях – например бакалавърска програма „Анализ на данни“, разработена между СУ и ТУ-София и медицинска физика на английски език (магистърска програма) между СУ и Пловдивския университет. Тези студенти са влезли с определени очаквания, които може да бъдат блокирани заради липса на навременна акредитация или ниска оценка. А това ще засегне и престижа на висшето ни образование, което губи пари заради административни неуредици.
Стела Стоянова, „Любословие.БГ“
