Преди 95 години, на 14 октомври 1926 г. излиза първото издание на една от най-обичаните и четени книги на всички времена – „Мечо Пух“ на английския писател Алън Милн. Говорещото плюшено мече и неговите верни другари са любими герои на малки, големи и още по-големи момичета и момчета от всички точки на земното кълбо и са неизчерпаем източник на умни мисли, които на пръв поглед са забавни, но всъщност притежават дълбок смисъл. За годишнината подбрахме няколко от незабравимите цитати от книгата на едно място:

► – Пух? – каза Прасчо.

– Да! – отговори Пух.

– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

► – Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“?

– Не Прасчо, кажи ми.

– Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден!

► Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

► – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.

– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

► Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

► Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

► Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…

► Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

► Няма нищо по-хубаво от това денят ти да започне с щастлив край.

► Колкото повече, толкова повече!

► Ден без приятели е като гърне без капчица мед в него.

► – Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.

Пух помисли, помисли и каза:

– Така имат възможност да станат по-добри!

► Прасчо пита Мечо Пух:

– Пух, какво е любовта?

– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.

– А до края ли продължава? – попита Прасчо.

– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!

– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.

– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

► Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли.

► Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в Сърцето си. Аз ще остана там завинаги..!

► – Как се пише любов? – попита Прасчо.

– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

► Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни ме