Премиерът Бойко Борисов предупреди, че България, Полша и Чехия “много трудно” ще се справят с предложената по-амбициозна цел за парниковите емисии до 2030 г., но в страната е нужна бърза подготовка за алтернативи “без популизъм”, защото промяната в целите “ще стане” през декември.

Думите на Борисов при пристигането на лидерите за втория ден на Европейския съвет в Брюксел не съдържат отказ от предложението за укрепване на Зелената сделка с по-рязко ограничаване на емисиите в следващите 10 години. Премиерът посочи, че България е готова да намалява, но предстои да разгледа вариантите за това как да го направи.

Борисов коментира темата малко след като “Франс прес” съобщи, че за новите, по-амбициозни климатични цели на ЕС не е взето решение вчера заради притесненията на държави като България, Чехия и Полша.

“Ройтерс” обаче пише, че снощи лидерите са се приближили към споразумението, но са го оставили за декември.

Много бързо трябва да се приготвим за алтернативи след 2030 година… Много работа ни чака в България по зелената сделка, без популизъм, без партийност, защото това ще стане – 55%, декември месец (тогава трябва да се вземе решението – бел. ред.), до 2030 г., това ще стане“, продължи премиерът.

По какъв начин – дали от вредните емисии на автомобилите, дали от централите, дали от други сектори на стопанския живот, ние трябва да ги намалим. Това е решение на ЕС и ние трябва да бъдем стриктни в него.”

От думите на Борисов не се разбира дали той говори за евентуалното съкращаване с 55% като нова национална цел или като “обща” на европейско ниво. Причината – както показаха дискусиите между лидерите снощи – е, че в ЕС все още няма консенсус по темата.

55% е “искането на всички”

Европейската комисия предложи през септември емисиите да се съкратят с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., вместо с 40 на сто, както е записано в сегашния вариант на Зелената сделка, но държавите в блока още не са го одобрили. Според Брюксел това е единственият шанс за постигане на целта за климатична неутралност до 2050 г., приета от всички – дори от Полша, силно зависима от въглища. Зад това предложение стоят близо половината от страните в ЕС, сред които са и Германия, Франция, Испания, Латвия и Дания.

Аргументът на Еврокомисията за нуждата от резкия скок е, че сегашните равнища не са достатъчни и че ако не се приемат по-твърди мерки сега, ще се наложат още по-радикални след 2030 г. Позицията на Европарламента е още по-амбициозна – свиването на емисиите трябва да е 60 на сто и каквото и да договорят евролидерите, те ще трябва да го съгласуват с евродепутатите.

По думите на Борисов предложението на Европарламента за 60% свиване на емисиите е по-слабо вероятно.

“Може би Съветът ще отиде до 55% намаление до 2030 г., това е искането на всички.”

“Колективно постигане” на климатичната цел

След снощните обсъждания постигнатото в Съвета съгласие е да се отложи решението, докато държавите членки нямат достатъчно информация как би се отразила новата цел на националните икономики. Затова Съветът призовава комисията да започне “консултации с държавите членки“, за да бъде оценена специфичната ситуация на всяка от тях.

“Ройтерс” цитира източник от държава, която все още не подкрепя новата цел, с думите: “Не сме сигурни, дори приблизително, каква ще е цената за отделните страни.” Същият представител обаче смята, че при достатъчно средства от следващия евробюджет в полза на прехода във “въглеродно интензивните” страни “няма да се изправяме срещу консенсуса” през декември.

Друга договореност е, че климатичната цел за 2030 трябва да бъде достигната “колективно” – на европейско ниво. “Ройтерс” коментира, че това може да е решение за държави като Чехия, чийто премиер Андрей Бабиш допусна подкрепа за амбициозната цел, но добави, че Прага не може да я осъществи на национално ниво в този срок.

“Ако се съгласим на 55% средно за ЕС, Чехия няма проблем с това”, цитира агенцията Бабиш.