Вътрешният министър Димитър Стоянов, известен с репресиите си спрямо медиите

Вътрешният министър Димитър Стоянов, известен с репресиите си спрямо медиите

По време на представянето през декември на новия сборник на Комисията по досиета„Държавна сигурност и средства за масово осведомяване“ във  Факултета по журналистика и масови комуникации, се случва нещо твърде любопитно и показателно.  Докато журналистката Екатерина Бончева  поставя важни акценти от мрачната роля на тайните  служби по времето на комунизма, вратата на залата се отваря и влиза  заместник-деканът от Факултета по журналистика и масова комуникация Чавдар Христов. Кариерното развитие на Христов може да се прочете в Решение 327/14.03.20 на Комисията, с което се оповестява принадлежността му към Държавна сигурност още от 1978 година. Колегите на Чавдар Христов с малки изключения преценяват появата му на презентацията за меко казано,  деликатна, дори провокативна.

Ю.М.

Какво издават архивите…

Основна част отматериалите, съдържащи информация за дейността на ДС в сферата на средствата замасово осведомяване са унищожени. Това се казва в новия сборник „Държавна сигурност и средства за осведомяване 1944-1991г.“ на Комисията по досиета. Въпреки това са прегледани  над 200 архивни единици, съхранили важни сведения за ролята на тайните служби при използванетона печатните и електронни медии в България за налагане на контрол върху общественото съзнание.

През 1946 година е направено изменение на Закона попечата, което позволява да се вземат по- строги мерки срещу някои опозиционниполитически дейци. Дадени са под съд и осъдени заради техни статии КръстьоПастухов, Цвети Иванов, редактор на вестник „Свободен народ“ и Васил Лечев, шеф на репортажа на „Народно земеделско знаме“. Интернирани са д-р Петър Дертлиев, секретар на опозиционния ССМ и Георги Дончев, журналист от вестник „Знаме“.  Предадени са на прокурор ТрифонКунев

Методите, които използват органите наДС за постигане на тази цел са основно два: прилагане на принципа надезинформиране, който има манипулативно въздействие върху населението ифилтриране на информацията. Както пише философът Асен Игнатов в студията си „Психология накомунизма“, навсякъде се е разпростирало чувството за „всевластна политическата върхушка, натрапчивата нагласа към произвол. Оттам истрахът  от поемане на отговорност в по-долните етажи на властта,опасението от погрешен ход и провал. Липсата на самоинициатива сковава системата“. Асен Игнатов написва и книгата „Тъга и порив на епохата“,  която предизвиква политически скандал. Обвинен е в „ревизионизъм“ и покушение срещу идеологическите устои на комунистическия режим и емигрира по особено изобретателен начин.

Информацията,предназначена за излъчване по радиото и телевизията, както и тази в печатните издания се филтрира и оформя от служители на ДС. Целта е достигането до догматични постулати, възхваляващи комунистическата власт като по този начин се стига до една „всестранната масова измама“.

До 1967година, контролът на излизащите в НРБ печатни издания е осъществяван от Бюро „Печат” при  ДНМ- ДС. Целта на тазидейност е да бъде възпрепятствано отпечатването и разпространението напроизведения със забранено от законите съдържание. Бюрото контролира излизащитев София 143 списания, 126 ежедневници и периодични вестници, издателскатадейност на 100 книгоиздателства, 130 печатници и около 400 вестникопродавци.

Държавна сигурност активно наблюдава редакция „ Предавания за Турция“ при Радио „София“, вестник Йелюлджу чодджук – орган на ЦК на ДСНМ, вестник Йени ъшък – издание на ЦК на БКП, политическия вестник „ Халк Генчли“ –орган на ЦК на Комсомола.

Важна част от дейността на ДС, свързанасъс СМО е радио наблюдението и прилагането на мерки за заглушаване на чуждите радиостанции. От документите, поместени в сборника става ясно, че противодействието (заглушаването) с технически средства се оказва изключително сложна задача.[

Към  МВР е създадена Група за работа по линия напропагандата и културните въпроси. Ръководството на Министерството предлага на Секретариата на ЦК на БКП и последният взема решение, което е разпратено на различните творчески съюзи, Радиото и Телевизията, с което им се нарежда да излъчват повече материали, посветени на органите на МВР.

Със съдействието на Групата са създадени дваигрални филма – един за ДС – „Приключение в полунощ“ и един за милицията –„Инспекторът и нощта“. Голяма част от служителите обаче гледат на тази дейност като на чужда, дори като несвойствена за

 След 1967 година, наред с агентурно-оперативното обезпечаване на художествено-творческата и научна интелигенция, основно направление в работата на Шесто управление на ДС стават и средствата за масово осведомяване. Агентурното обезпечаване на обектите: Българско радио, Българска телевизия и БТА е поверено на отдел I-ви към същото управление.

През 1974 година, министърът на вътрешните работи Д. Стоянов поставя въпроса за увеличаващия се брой на лицата, които специализират на Запад и изясняване на тяхното поведение и евентуално деформиране в политическите им виждания, както и отражението върху тяхното творчество. В тази връзка, той изразява своето недоумение от факта, че в Българската телевизия и радио все още има само 11 агенти. Министърът посочва, че е необходимо да се засили вербовъчната работа, както в Радиото, така и в Телевизията като за агенти се подбират хора със здрава идеологическа стабилност,хора, чието мнение изхожда от партийни позиции.

За Българската телевизия Димитър Стоянов, прочут с репресивните си действия като вътрешен министър, казва:

„Ние трябва да имаме поглед върху работата на всички редакции като се започне от естрадната музика и се завърши снай-сериозните полемики. Предварително трябва да знаем какво ще се излъчва и при необходимост да се вземат мерки“.

Пред ръководството на отдел I-ви към Шесто управление на ДС  е поставена задачата специално да се занимае и приеме план за вербовъчната работа, както в Българското радио, така и в Телевизията. Работата на службите в БТА и по-конкретно в редакцията на списание„ Паралели“ е определена като не достатъчно задълбочена. Посочва се, че това са страници, в които проникват западни истории, клюки и други материали, в които няма никаква класова същност, а Секретният бюлетин на БТА съдържа информация,която не се съхранява добре. До него имат достъп най-различни хора – като се започне от секретарките и се завърши с хора, които посещават различните лица,които ги получават. Поставена е задачата да се помисли отговорно с генералния директор на агенцията Лозан Стрелков дали всичко трябва да се печата в този бюлетин.

.През октомври 1974 година, първият заместник-министър на вътрешните работи, Григор Шопов (ресорен за ДС) заявява, че обектите, които се обслужват – Телевизия, Радио и БТА са такива, че ако бъдат поразени от идеологическата диверсия, влиянието й се разширява и създава „гнили места“. Това е причината, поради която е необходимо да има агентура за наблюдение, агентура за влияние и да се оказва по-голяма помощ на ПГУ и ВГУ за изнасяне на борбата срещу идеологическата диверсия. Най-голямо значение той отдава на агентурата за влияние, тъй като чрез нея фактически се осъществява една настъпателна профилактична дейност.

По повод на някои задгранични обекти като радио-журналиста Петър Увалиев, публициста ГеоргиМарков и споменатия вече философ Асен Игнатов, се планира провеждане на по-остри мероприятия с цел тяхното обезвреждане и компрометиране,  като мероприятията се извършат съвместно с ПГУ.Планира се също по време на предстоящата среща на ръководството на Шесто управление, отдел I със съветските другари  да се постави въпросът за използване на резидентурите за същата цел, като се разгледа опита на КГБ.  

 За подобряване на контра-разузнавателната работа в обслужваните обекти: Институт по Радио и Телевизия, СБЖ, Българско радио и Българската телевизия, БТА и „София- прес“, пред личния състав на отделение I,отдел I при Шесто управление на ДС е поставена задачата, да работи за придобиването на 23 нови агенти през 1975 година, вербуването на 15 съдържатели на ЯК и за реализирането на няколко дела на оперативен отчет.

До 1975 година, за противодържавна агитация и пропаганда са заведени няколко дела за оперативна проверка: ДОП„Бухал „ на Константин Халачев – безпартиен, фотожурналист;  ДОП „Изтърсак“, заведено на Калин Големинов от Радио „София“ – за подозрителни връзки с граждани от капиталистическите страни; ДОП „Ситният“ на Барух Шамлиев, коментатор в Радио „София“ –злословил по адрес на икономическата политика на БКП; ДОП „Неудачник“, редактор в Радио„София“ – установил подозрителни връзки с представители на развиващите се страни и други.

„Пресата е засипана от тесногръди изказвания, а новините винаги се обработват така, че да служат на партията“, се казва в един от докладите на ДС. Агентът пише още : „Правителството накара хората да се отрекат от бога, за да се кланят на СССР. Премахнаха култа наличността, за да го подновят с още по-голяма сила“.

   През 1975 година, при проверка на редакторския състав на списание „Септември“ е установено, че там преобладават безпартийните кадри, голяма част, откоито  произхождат от социално чужди среди и имат вражески прояви и изказвания. В редакцията те създават групи и оформят своеобразни естетически критерий. Като пример е посочен Любен Дилов –завеждащ отдел „Белетристика“, който прави антисъветски изказвания, обявява се против провежданата от НРБ политика и поддържа връзки с идеологически институти във ФРГ.

Подобни прояви службите установяват и в редакцията на сп. „Съвременник“, където в последния момент е спряно отпечатването на разказ с антисоциалистическо съдържание.

 По повод на публикувания в брой 16, на вестник „Народна младеж” от 20 януари 1977 г. диалог между Радой Ралин и Борис Димовски, е изготвена справка  от началника на Шесто управление на ДС. Силно впечатление на службите прави фактът, че страниците на вестника са предоставени едновременно на двама автори, известни с превратното си тълкуване на социалистическата действителност, за което са наказвани. От направения анализ на техните изказвания се стига до извода, че от подобен характер са материалите, които са деформирали общественото мнение в Чехословакия през 1968 година.

Изказванията на Ралин и Димовски,публикувани във вестник „Народна младеж” дават основание на службите да ги определят като „инспирирана брънка от общата координирана атака на империализма и вражеските елементи срещу СССР и другите социалистически страни“.  


[1] Вж. Документален сборник „ Държавна сигурност и „ вражеските“ радиостанции, София 2014 г.