Трябва да има въпроси, по които народът да не бъде питан. В противен случай смисъла на политическата отговорност започва да се губи. Това коментира в „Годината“ на Дарик председателят на Конституционния съд Борис Велчев.
„Пряката демокрация не може да замести представителната. Народното решение, колкото и да е важно, понякога е твърде емоционално и не може да замести експертните решения“, поясни той.
„Конституцията, когато урежда служебното правителство, не говори за основна негова роля. Основната роля на всяко едно правителство е да управлява държавата за срока, за който е назначено или избрано. В типичните случаи служебните правителства имат допълнителна роля и тя е свързана с подготовка на избори. Управлението на държавата е по-отговорна функция от това да подготвяш технически избори“, коментира Велчев политическата ситуация, в която в момента се намира президентът Росен Плевнелиев.
Плевнелиев може да назначи служебно правителство, но той не може да разпусне Народното събрание и да насрочи избори, тъй като Конституцията не му позволява да прави това в последните три месеца от мандата си. Насрочването на дата на избори е правомощие на новоизбрания държавен глава Румен Радев, който ще встъпи в длъжност на 19 януари.
„Конституцията там, където е важно, урежда срокове. В редица случаи тя не урежда срокове,
защото просто не се налага. Защото Конституцията освен разпоредби, има разум. Този разум изключва злоупотребата с конституционни права. Ясно е, че би могло да се протака изкуствено, а би могло да изглежда, че се протака, но това да се прави с цел да се спази смисълът и духът на Конституцията“, заяви още той относно неяснотата в сроковете на сформиране на служебно правителство.
„Конституцията съдържа достатъчно ясни параметри, в които тези задължения трябва да бъдат изпълнявани. Няма никакво съмнение, че новият президент преди да определи датата на изборите, трябва да проведе консултации с политическите сили. Всички биха очаквали той да го направи, такава е била практиката досега. Това може да отнеме ден, два или пет дни. Мисля, че никой не би отнел правото на бъдещия президент да направи подобна консултация. Това е нормално, естествено. Ако той проточи тази консултация в месеци, това е друго. Но аз съм сигурен, че той няма да го направи“, обясни още председателят на КС.
Дали трябва да има Велико Народно събрание и по какви въпроси това е чист политически въпрос, коментира Борис Велчев. „Няма нормативен акт, включително и Конституцията, който да е съвършен. Дали точно тези въпроси, за които ние обсъждаме, промяната им, зависи Велико Народно събрание, е спорен въпрос. Според мен не“, каза той.
За дума на годината Борис Велчев определи „референдум“ и поясни, че това според него ще бъде и думата на 2017 година.
Каква е вашата реакция?
