Coffee-History

Българската православна църква отбелязва празника Въведение Богородично, който е и празник на християнското семейство. Във всички епархии се отслужва празнична литургия.

На този ден Оряхово празнува своя празник. Това е денят, в който руските войски освобождават тогавашното Рахово по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Българската армия обкръжава Видин по време на Сръбско-българската война (1885) и потвърждава своята решимост да защити акта на Съединението между Източна Румелия и Княжество България.
В 1994 година, на 21 ноември за софиянци започва янчулевата криза с водата на столицата. За пръв път е въведен воден режим: 24 часа с вода и 48 часа без вода, за да се възстановят водните запаси на язовир “Искър”. Пет години по-късно започва първата официална визита на действащ американски президент: Бил Клинтън в България.
На тази дата се навършват 144 години от рождението на Панайот Христов Пипков (1871 г.). Той е участник в Балканската война (1912-1913 г.) като капелмайстор, ръководи музикален отдел при Народен театър в София, диригент е на Свободния театър, на хор “Г. Кирков” (1919 г.), хормайстор в Народната опера (1920-1921 г.), артист и музикант в Софийски драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930 г.). Пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера, музика към драми. Автор на музиката на химна “Върви, народе възродени” (1901 г).
Денят е празник на село Караново, община Айтос, Област Бургас.
2013 г.
В парламента се създава временна комисия, чийто председател е Йордан Цонев. Тя има за задача да установи всички факти около случая, добил популярност като “Мишо Бирата”.
2006 г.
С 97 гласа „ЗА”, 2 – „ПРОТИВ” и 15 – „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” датският парламент ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. На 5 декември 2006 г. Договорът е внесен в ЕП.
2005 г.
Президентът на Р България присъжда Орден „Стара планина” на:
1. Прокопиос Мандзуранис – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България – първа степен „ за изключително големия му принос за развитие и задълбочаване на политическото, икономическото и културното сътрудничество между Република България и Република Гърция, както и по повод окончателното му отпътуване от страната“
2. Хайдар Берк – извънреден и пълномощен посланик на Република Турция в Република България – първа степен „за изключително големите му заслуги за укрепването и задълбочаването на отношенията между Република България и Република Турция, както и по повод окончателното му отпътуване от страната“
2002 г.
На среща на върха на НАТО в Прага България получава покана за присъединяване към пакта, заедно с още 6 държави: Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. В срещата участват президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, външният министър Соломон Паси и военният министър Николай Свинаров.
2002 г.
Тридесет и деветото Народно събрание гласува “Бюджет 2003” с гласовете само на НДСВ и ДПС. Той предвижда ръст на БВП от 4,8 %, инфлация – 3,5 %, ръст на доходите на заетите в държавния сектор от 10,4 %, минимална заплата от 110 лв., а средна – 307 лв.
2000 г.
На среща на премиера Иван Костов с председателя на Европейската комисия – Романо Проди се разбира, че очакваното за 30 ноември решение за отмяна на шенгенските визи за България няма да се приеме. Костов получава обещание въпросът да се разгледа отново преди изборите в България.
2000 г.
Президентът на Р България присъжда Орден „Стара планина” – първа степен на д-р Петер Юхас, унгарски българист.
1999 г.
В периода 21 – 23 ноември президентът на САЩ Бил Клинтън е на официално посещение в България. Това е първата визита у нас на действащ американски президент. Клинтън се среща с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов и с председателя на парламента Йордан Соколов. Двамата с Петър Стоянов отправят послания към българския народ на митинг пред Храм-паметника “Св. Александър Невски”.
1994 г.
Въведен е режим за ползване на водата в София. По това време кмет на столицата е Янчулев. За две седмици по-голямата част от София е подложена на режим – 24 часа с вода – 48 часа без вода. Мярката се въвежда с цел да бъдат възстановени водните запаси на язовир ”Искър”.
1944 г.
Главното командване на Българската Народна Армия (БНА) заповядва да бъде формирана по новите съкратени щатове Първа българска армия.
Първа българска армия е създадена в началото на декември 1944 г., когато започва вторият период от войната на България срещу Германия. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III–ти Украински фронт – маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец.
1944 г.
Седми пехотен полк на 4-та пехотна дивизия и част от Бронираната бригада освобождават Вучитрън (Сърбия).
1919 г.
В периода 21 – 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз “Добруджа” с председател д-р Петър Вичев.
Петър Вичев (отец Камен Вичев) е български католически свещеник. Роден е на 23 май 1893 г. в с. Срем, Бургаска област. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците (Белгия), приема името Камен. Учи теология в Лувен (1912 г.). Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа “Св. Августин” в Пловдив. Сътрудничи на католически вестник “Истина” и списание “Византийски изследвания”. На 4 юли 1952 г. е арестуван от комунистическата милиция; обвинен е като водач на католически заговор срещу държавата, в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с “народната демокрация”. Екзекутиран е заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и епископ Евг. Босилков. При идването си в България папа Йоан Павел II го обявява за блажен (2002 г.).
1897 г.
Създадено е първото поделение на военноморската база във Варна – работилницата (флотски арсенал). В състава на Военноморска база Варна се включват дивизион подводници и поделения за бойно и материално-техническо осигуряване.
1885 г.
По време на Сръбско-българската война сръбската армия обкръжава Видин и затяга обръча около града (9 ноември по стар стил).
Сръбско-българската война (1885 г.) е война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на Сръбско-българската война е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.), с което според нея се нарушава “равновесието” на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.).
1877 г.
По време на Руско-турската освободителна война градът е освободен от османско владичество.
1882 г.
Провеждат се избори за ІІІ-то Обикновено народно събрание, спечелени от консерваторите.
Консервативната партия е политическа партия в Княжество България, основана непосредствено след Освобождението. Нейни лидери са Гр. Начович, д-р К. Стоилов, Д. Греков, М. Балабанов и др. Първоначално съществува като течение в Учредителното събрание (1879 г.). Застъпва идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. Макар и да не успява да наложи своите възгледи при изработването на Търновската конституция и да не се ползва със симпатиите на мнозинството от българския народ, след пристигането си в България, в качеството на български княз, Александър I Батенберг възлага на нея формирането на първото българско правителство (юли 187 г.). Въпреки острото противодействие на по-голямата част от българската общественост, князът й поверява отново управлението на страната (ноември 1879 г.). Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативната партия. започва да губи своята сила като политически фактор. Част от нейните водители като Т. Бурмов, М. Балабанов и др. преминават към умереното крило на Либералната партия, възглавявано от Др. Цанков. След Съединението (1885 г.). Консервативната партия престава да съществува. Членската й маса се включва в нови политически партии. Печатни органи: в. “Витоша” (1879-1880 г.), “Български глас” (1879-1883 г.) и “Отечество” (1884-1885 г.).
1880 г.
В периода 21 – 30 ноември архиерейски събор на митрополитите от княжеството, проведен в София, приема законопроекта за Екзархийски устав, изработен от Драган Цанков.
Цанков e инициатор за създаването на Община за българската книжнина (1856 г.). Заедно с Т. Бурмов, Т. Икономов и др. се обявява чрез вестник “Курие д’Ориан” против проекта на Митхат паша за турцизиране на българските училища. Работи като учител и адвокат в Русе (1872 г.). Вицегубернатор на Търново (1877 г.), депутат в Учредителното НС, окръжен управител във Варна, търговски агент в Цариград. През 1882 г. е арестуван и изпратен във Враца. Създател и водач на Либералната партия. Министър-председател (24 март – 28 ноември 1880 г., 7 септември 1883 г. – 29 април 1884 г.), министър на външните дела и изповеданията, министър на вътрешните работи. След разцеплението на Либералната партия (1884 г.) оглавява дясното й крило, оформило през 1899 г. Прогресивно-либералната партия. След преврата на 9 август 1886 г. емигрира в Цариград и Петербург. Връща се в България (1894 г.) след падането на Ст. Стамболов. Неколкократно избиран за народен представител. Автор на “Българска история” (Виена, 1866 г.), заедно с М. Балабанов издава книгата “България” (1876 г., на английски и френски език), превежда “Тъмниците ми” (1874 г.) от Силвио Пелико, издава на немски език “Граматика на българския език” (1852 г.). Умира на 11 март 1911 г. в София.
1877 г.
Освободен е град Оряхово (9 ноември по стар стил).
Оряхово (Рахово ­ до 1888 г., Орехово ­ до 1956 г.) е град в Северна България, Врачанска област. Разположен е на р. Дунав, на 78 км североизточно от Враца. Средновековен български град и крепост. За първи път се споменава в документ от 1226 г. с името Орехов. До града са запазени останки от кулата и част от крепостта, разрушена през 1396 г. Църква “Свети Георги” от 1837 г., стари възрожденски къщи. Паметник на румънските войници, загинали през Освободителната война.
1867 г.
Христо Ботев пристига в Букурещ.
1861 г.
Георги Раковски изготвя в Белград първия вариант на Втория си план за освобождение на България.
На тази дата са родени:
1955 г.
Роден е Христо Дамянов Бисеров. Завършва право в Софийския университет “Климент Охридски” през 1980 г. От 1980 г. до 1990 г. работи като адвокат. От 1990 г. до 1991 г. е член на Националния съвет на Зелената партия, а след излизането на Зелената партия през 1991 г. от коалицията СДС, е член на Консервативната екологична партия, сформирана от останалите в СДС членове на Зелената партия, чийто председател е от октомври 1993 г. От 1991 г. до 1994 г. е депутат в ХХХVІ-то Народно събрание, избран от квотата на СДС. Член е на парламентарната Комисия по национална сигурност.
В периода 1994-1997 г. е депутат в ХХХVІІ-мо Народно събрание от квотата на СДС. През 1997 г. е избран за депутат в ХХХVІІІ-то Народно събрание. Председател е на парламентарната Комисия за защита на националната сигурност.
Главен секретар на е СДС. Сменен е на този пост от Екатерина Михайлова, след като през октомври 2000 г. се обявява срещу стила на управление на СДС и иска оставката на Иван Костов. Това води и до отстраняването му от поста председател на парламентарната комисия по национална сигурност.
През месец януари 2001 г. създава “Екип за изследване на политиката” /ЕКИП/, в който се включват негови съмишленици, между които и синият депутат Илия Петров. НИС на СДС не може да се противопостави на новата формация, тъй като тя не противоречи на партийния устав – регистрирана е по закона за юридическите лица с нестопанска цел.
През 2005 г. участва в преговорите за обединени действия на десните партии, инициирани от СДС, във връзка с предстоящите парламентарни избори. Включен е листите на ДПС (с лидер Ахмед Доган) и е избран за депутат в ХХХХ-то народно събрание от Хасково.
1945 г.
Роден е Димитър Калчев – министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски. Завършва Висшия институт по машиностроене и електрификация и Висшата икономическа академия в Москва; специализира “Управление на общинските финанси” в университета в Северна Каролина, САЩ, и “Развитие на асоциацията на общините” в ААМР, Вашингтон. Работи в “Машиноекспорт” (София). От 1979 г. е ръководител на български обекти в Източна Африка. Главен инженер е на “Килиманджаро Машин Туулс”, Танзания (1981-1985 г.); заместник-генерален директор е и директор на КТМ – Русе (1986-1990 г.); заместник-директор е и директор на Пощенска банка (1991 г.) и на Кредитна банка (1992 г.). Кмет на Русе е от 1995 г. до 2001 г. До 2000 г. е председател на Националната асоциация на общините в България. Член е на изпълнителното бюро на Конгреса на местните и регионалните власти в Страсбург (от 1996 г.).
1899 г.
Роден е Георги Пецов – капитан I-ви ранг, началник щаб на българския флот от 1940 г.; командващ морски войски (14.09.1944 -25.12.1944 г.).
Д-р Георги Пецов е роден в гр. Габрово на 23 октомври 1899 г. Завършва Военното училище през 1920 г и като мичман II-ри ранг е изпратен на служба на корабите на ВМС и полицейската служба на р. Дунав. През 1924 г. е назначен за възпитател в Морското училище . След допълнителен тримесечен курс във Военното училище в София и конкурс, той е изпратен през 1927 г. с държавна стипендия в Хумболтовия университет. През 1931 г. защитава докторска дисертация на тема “Произход и постоянство на наблюдаваните в Черно море циклони от 1889 до 1912 г.”, за което е удостоен с научните степени “Магистър на свободните изкуства” и “Доктор по физика на морето”. С последната Г. Пецов става и доктор на Шведската кралска академия на науките и на Морската академия в Санкт Петербург. Той е първият български морски офицер, защитил докторска дисертация .
В периода 1931 – 1932 г. д-р Г. Пецов изучава и торпедно дело в торпедно-разузнавателното училище в Германия. След завръщането си в България заема различни командни длъжности – от командир на миноносец до началник – щаб на ВМС. През 1939/40 г., е назначен за началник на Морското училище в Созопол на Негово Величество.
През 1946 г. преминава в запаса като капитан 1-ви ранг и е назначен за преподавател във Военноморското училище – Цикъл (катедра) “Корабоводене и морска практика”, а от 1951 г. – и за началник на цикъла. През 1954 г. излиза от печат неговият учебник по океанография, който е първият в тази област и се ползва и понастоящем
Неговите заслуги са преди всичко в комплексното обучение на морските специалисти – навигатори, утвърждаване на висшето морско образование наравно с другите висши граждански образования, въвеждане на новите методи и средства за наблюдение на атмосферата и морската акватория в българския военноморски флот.
1898 г.
Роден е Димитър Асенов Симидов – български писател, внук на Ф. Симидов. Участва в I-вата световна война. Завършва стоматология в Брюксел (1926 г.). След завръщането си в България се занимава със земеделие, след което се отдава на писателска работа. Публикува за първи път през 1915 г. в сп. “Смях”. Стиховете му са повлияни от символизма. Създава разкази и комедии със сюжети от градския бит. Пише приказки, разкази за деца и юноши, превежда над 150 книги от световната класика. Съчинения: “Стихотворения” (1923 г.), “Добромир Хриз” (1930 г.), “Беладин, царският син” (1931 г.), “Нал и Дамаянти” (1938 г.), “Тонко Късметлията” (1938 г.), “Прокурорът има думата” (1939 г.), “В плен на разбойниците” (1941 г.), “Вълшебните крила” (1941 г.), “Гарчо пъдарчето” (1941 г.), “Главчо с двете глави” (1941 г.), “Защо гаргата краде злато?” (1941 г.), “Надлъганият чорбаджия” (1941 г.), “Огнени пътеки” (1941 г.), “Перушан юнак” (1941 г.), “Село Кикендалево” (1941 г.), “Смъртната присъда” (1941 г.), “Трите девойки и д-р Фауст” (1941 г.), “Цар Магар” (1941 г.), “Изневярата на госпожа Лимончева” (1942 г.), “Гости от небето” (1943 г.), “Сокол – юнашка птица” (1944 г.), “Таралежът няма бодли” (1963 г., комедия), “Непобедени” (1968 г., роман), “Страници от един живот” (1978 г., спомени). Умира на 11 декември 1984 г. в София.
1883 г.
Роден е Николай Андреев Стоянов – български ботаник, академик (1938 г.), професор. Завършва Агрономическия факултет на Киевския политехнически институт и естествени науки в София и Мюнхен. Основател и диригент (1947-1962 г.) на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН. Трудове: “Флора на България”, ч. I (1924 г.) и ч. II (1925 г.) (заедно с Б. Стефанов), “Лекции по земеделска ботаника” (1932 г.) и др. Секретар на Природонаучния клон на БАН (1949-1951 г.). Председател на Българското ботаническо дружество (1950-1965 г.). Директор на Ботаническия институт при БАН (1951-1960 г.) и главен научен секретар на БАН (1956-1965 г.). Съчинения: “Списък на растенията, които се срещат в България” (в съавт.) (1921 г.), “Житните растения на България” (в съавт.) (1921 г.), “Разпространение на средиземноморската растителност в Южна България и връзката й с тютюневата култура.” (1922 г.), “Флора на България”, “Разпространение и форми на диворастящите видове детелина в България” (1930 г.), “Растителността на дунавските ни острови и стопанското й използване” (1948 г.), “Учебник по растителна география. Основи на растителната география. Растителна география на Балканския полуостров и България” (1950 г.) и др. Умира на 9 октомври 1968 г. в София.
1871 г.
Роден е Панайот Христов Пипков – български композитор. Баща на Л. Пипков. През 1891 г. постъпва като актьор в драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (по-късно “Сълза и смях)”. Учи музика в Миланската консерватория (1893-1894 г.). Диригент е на хора на Музикално дружество “Гусла” във Варна (1899 г.), ръководи Музикално-театрално дружество “Лира” в Русе (1899 г.), учител в Ловеч, където създава оркестър (1900 г.). В София ръководи самодейни хорове и оркестри, пише композиции. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като капелмайстор, ръководи музикален отдел при Народен театър в София, диригент е на Свободния театър, на хор “Г. Кирков” (1919 г.), хормайстор в Народната опера (1920-1921 г.), артист и музикант в Софийски драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930 г.). Пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера, музика към драми. Автор на музиката на химна “Върви, народе възродени” (1901 г.), музика и либрето на първата българска оперета за деца “Деца и птички”. Пише стихове и драми – “Бойко” (1892 г.), “Деян” (1901 г.), комедии – “Невероятна случка”, “Годежният букет”, “Благотворителност” и “Пътуващи артисти” (изгубени). Умира на 25 август 1942 г.
1864 г.
Роден е Петър Георгиев Лолов – български офицер, генерал-майор. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в I-ви пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военноинженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в инженерните войски като командир на 2-ра пионерна дружина и командир на жп дружина. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е зам.-инспектор на инженерните войски. Уволнен от армията (1918 г.). Загива при атентата в църквата “Св. Неделя” в София на 16 април 1925 г.
1848 г.
Роден е Никола Сукнаров – български политик и държавник. Завършва право в Белград (1875 г.). До Освобождението (1878 г.) е учител в Разград и Свищов. По време на Временното руско управление в България е съдия в Свищовския окръжен съд, по-късно – в Русенския и Варненския апелативен съд. Привърженик на Либералната партия (до 1885 г.). Кмет на София (1883 г.). Министър на вътрешните работи (31 януари – 21 март 1885 г.). Народен представител (1880-1887 г.); председател на II-рото НС (29 ноември – 18 декември 1880 г.), подпредседател на II-ро (1880 г.) и на IV-то НС (1884 г.). След 1885 г. се оттегля от активна политическа дейност. Член на Върховния касационен съд. Редактор на в-к “Независимост” (1880-1881 г.). Умира на 10 октомври 1894 г. в София.
На тази дата умират:
2007 г.
Умира българският актьор Сотир Стоянов Майноловски. Роден е на 31 октомври 1930 г. във Варна. През 1958 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“).
Творческият му път започва Драматичен театър – Добрич. След преместването си в София играе в Сатиричния театър, Театър „Сълза и смях”, „Театър 199” и Младежкия театър. Последните години преди пенсионирането си Майноловски е директор на Младежкия театър.
Запомнящи се са ролите му във филмите: “Цар и генерал”, “Мъже в командировка”, “Вик за помощ”, “Закъсняло пълнолуние” и др.
1942 г.
Умира Иван Георгиев Клинчаров – български литературен историк и писател. Роден е на 1 януари 1877 г. в Пазарджик. Завършва гимназия в Пловдив (1896 г.). Следва в Историко-филологическия факултет на СУ (1902-1906 г.), учи право в Женева, завършва в Лион (1910 г.), защитава докторат в Брюксел (1915 г.). Член на БРСДП от 1898 г. След 1923 г. е изключен от редовете на партията заради “опортюнизъм” (застава начело на т. нар. “леви” ликвидатори). Съсредоточава литературните си интереси върху делото на Ботев, автор е на брошури и статии с правно съдържание и с политически характер.

Дата: 21.11.2015 07:53
Източник: www.focus-news.net