Vladislav VelevГолемият български поет отбеляза 80-годишнината си с поетична вечер

Човекът, дръзнал в далечната 1957-а да възкликне “Повярвайте, хора,звездите са мои!”, стана на 80. Любомир Левчев отбеляза юбилея си с поетична вечер под наслов “Звездите са мои”.
Събитието се проведе под патронажа на кмета на София госпожа Йорданка Фандъкова и министъра на културата господин Вежди Рашидов, със съдействието на братята бизнесмени Динко и Йордан Диневи.

Любомир Левчев е поет и писател от световна величина. Роден е в Троян на 27 април 1935 година. Автор на 75 книги, които са преведени в над 36 страни и носител на много национални и международни награди. Той е председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. През 2005 г. е удостоен с орден “Стара планина първа степен” за “изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура”.
Любомир Левчев е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж, и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Носител е на Златен медал за поезия на френската академия със звание Рицар на поезията, Голямата награда на института “Ал. Пушкин” и Сорбоната, Световната награда за мистична поезия “фернандо Риело”, “Златен венец” на Стружките вечери на поезията и други.

Първата му стихосбирка “Звездите са мои”, чието име носеше и поетичният рецитал по повод на годишнината на поета, е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са “Обсерватория”, “Дневник за изгаряне”, “Заклинания”, “Лък”, “Самосъд’83”, “Метроном”, “Небесен срив” и други. Автор е на поредицата “Романи от спомени – “Убий Българина!”, “Ти си следващият” и “Панихида за мъртвото време”, както и на сценариите за филмите “Мълчаливите пътеки”, “Гибелта на Александър Велики”, “Сладко и горчиво”.

Преди време по повод на своите романи от спомени той сподели: “В средата на 80-те години от дъното на душата ми се надигна тревожно предчувствие, че бързо трябва да разкажа преживяното, защото идва ново време,в което всичко ще се промени и за всичко ще бъде късно. Така се роди “Убий Българина!” – книга за моето начало…”.

По време на поетичната вечер на специален щанд бяха изложени библиофилски издания с оригинални рисунки на художниците Стоимен Стоилов, Георги Трифонов, Николай Майсторов, Георги Лечев, Иван Димов и други. За първи път на едно място бяха събрани едни от найемблематичните произведения на Любомир Левчев, сред които “Но преди да остарея” – фототипно издание на стихосбирката му, излязла през 1964 г. с рисунки на Йордан Радичков и Здравко Мавродиев, както и “Златната планина” сантиментален пътепис за Родопите със снимки на Руси Куртлаков.

Издателство “Захарий Стоянов” представи книги с поезия от Любомир Левчев, а “Ентусиаст” постави акцент върху най-новата книга на писателя “Панихида за мъртвото време” последната част на трилогията “Романи от спомени”. Неотдавна издателство “Ентусиаст” изненада почитателите на Левчев със специално лимитирано издание – подаръчен комплект с трите романа.

Над 300 души почетоха събитието

Представители на българския обществен, интелектуален и политически елит, приятели, колеги, журналисти, близки и съмишленици отбелязаха юбилея заедно с юбиляря. Този специален повод Левчев избра да сподели с почитателите си така, както са изминали годините близо до читателите и в тяхна чест.

Поетичната вечер “Звездите са мои” беше истински подарък както за поета, така и за гостите на събитието. Актьорът Стойко Пеев развълнува публиката и писателя с рецитал на едни от най-знаковите стихове на Левчев, а магията на поезията беше разкрита под нежния съпровод на арфата на Елица Кадиева. Вечерта води журналистката Валерия Велева, а за поета и неговото творчество говориха литературните критици Анджела Димчева и Йордан Ефтимов, както и издателят Иван Гранитски.

Издателят Иван Гранитски посвети на Левчев свой стих – вариации по неговото творчество, и го описа като “поетичен поклон към този иначе нетърпим човек. Като всеки творец”. Критикът Анджела Димчева изчете свои спомени от слушана преди много години лекция на Любомир Левчев – по думите й – обърнала живота й към словото, а Йордан Ефтимов се обърна към него просто с “Честит рожден ден, поете”. Водещата на събитието Валерия Велева разказа с горчивина как поетът й казвал, че не иска да е жив в следващите 10 години, защото лоши неща ще се случват на България.

По време на събитието на Левчев бяха връчени няколко почетни награди. Писателят получи диплом за литературнообществена награда “Герой на нашето време”, съпроводена от орден “Лермонтов” за чест и достойнство в поезията. Наградата бе връчена от името на Московската градска организация “Литературна Република” и Съюза на руските писатели. Левчев стана носител и на почетния знак на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”.

Творецът стана почетен гражданин на София

Няколко дни преди юбилея си Любомир Левчев беше предложен за почетен гражданин на Столична община. Предложението на кмета на София г-жа Йорданка фандъкова беше единодушно подкрепено от общинските съветници в комисията по култура.

По време на тържеството по случай 80-годишнината на поета всички гости имаха възможност да го поздравят лично и да вземат автограф от него, а тези, които не успяха да присъстват на събитието, изпратиха своите официални поздрави и цветя за него. Левчев получи по-здравителни адреси от министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов, от председателя на ПП АБВ г-н Георги Първанов, от вицепремиера и министър на вътрешните работи г-жа Румяна Бъчварова, от министъра на културата г-н Вежди Рашидов, от председателя на Комисията по култура и медии г-жа Полина Карастоянова, от кмета на община Шумен Красимир Костов, от кмета на община Смолян Николай Мелемов, от кмета на община Бургас Димитър Николов, от ректорите на Бургаския свободен университет и Великотърновския университет, от Съюза на писателите в Русия и други.
На празника Любомир Левчев беше придружен от цялото си семейство: сина му – писателя Владимир Левчев, съпругата му известната художничка Дора Бонева и дъщеря му художничката Марта Левчева.

“Искам да изкажа думи на благодарност към всички, които сте тук, които преживяхте заедно с мен час и четиридесет минути поезия и други думи. Бих искал да завърша с една благодарност и да ви се поклоня. Благодаря ви, че съществувате! Видях лицата ви и прочетох, че не сте миналото, а бъдещето”. С тези думи големият поет Любомир Левчев приветства своите гости, препълнили зала 6 на НДК за неговия 80-и рожден ден.

Едно-единствено свое стихотворение прочете Любомир Левчев на поетичната вечер “Звездите са мои”, посветена на 80ия му рожден ден. Написаното преди 20 години “Аз, който не избягах от Помпей” обаче каза всичко, което е вълнувало поета в годините на прехода:
–“Звездите са мои
Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли. Земната люлка в пустотата ме люлей.
И чувам сферите кристалните сигнали аз, който не избягах от Помпей. Преди разкопките да ме разкрият свит като ембрион, тих, вкаменен аз просто устоях срещу стихиите. И забравимото се вкопчи в мен. Аз гледах как вий бягате надолу към лодки и спасителни лъжи.
Окрили храмовете, вий се молехте грехът на чужда памет да тежи. Човеци. Зверове… Изчезна всичко. Как хубав бе пустинният Помпей! При мен останаха две-три тревички.
И слава допълзя като злодей. Смениха Бог. Проучиха Вулкана. Градът развратен станал е музей.
И само аз при себе си останах аз, който не избягах от Помпей.

Дата: 13.05.2015 00:01
Източник: Жълт труд – стр. 10