rosen_plevneliev_002Борбата срещу тероризма не бива да бъде считана като война. Борбата срещу тероризма ще се води дълго и продължително на много фронтове. Това каза президентът Росен Плевнелиев на пресконференция по повод три години от встъпването си в длъжност.

По думите му, всички европейски държави имат проблема с младите хора, които не виждат перспектива и се радикализират. Според държавния глава трябва да се работи за това да им се даде перспектива. Плевнелиев посочи, че трябва да си даваме сметка, че основна роля тук играят не армиите, а службите, образованието и демократичните институции. Плевнелиев допълни, че в света има 1.8 млрд. мюсюлмани и си дава сметка, че ислямът е мирна религия. Той обаче допълни, че имаме около 20 хиляди терористични бойци, които избиват и християни, и мюсюлмани, които не правят разлика между едните и другите. Според него решението минава и през сътрудничество с държавите от Близкия Изток.

Президентът изтъкна, че се гордее, че е президент, който зададе диверсификацията като приоритет в българската енергетика. Той припомни, че преди това се е говорело за голям шлем от три руски проекта. Плевнелиев заяви, че е отишъл в Катар, за да постигне две неща – едното от тях е коридорът север-юг. Според президента той е важен и по него се работи. Държавният глава посочи, че част от този коридор е газовия интерконектор България-Гърция.  По думите му, по него години наред не се е правило нищо, а в момента всички са разбрали, че той е стратегически. Второто, което е успял да договори Росен Плевнелиев с Катар е да можем да купуваме катарски газ.

Той посочи, че са се договорили, ако случайно спре газта, в рамките на 45 дни да можем с отсрочено плащане да доставим до гръцкия терминал и оттам до тръбата с обратен реверс до България. Също така президента посочи, че докато зависим от една тръба, не сме конкурентоспособни
Плевнелиев категорично заяви, че ще работи за това 2015 година да бъде година на реформи.

По думите му, 2014 година е била година на политическа нестабилност, банков фалит, спрени еврофондове, година тежки аварии, катастрофи.

Президентът изтъкна, че след извънредните парламентарни избори са били демонстрирани смирен тон и коалиционни отношения. Според президента България може и е длъжна да добавя стойност към ЕС, още повече в решителен момент, а не да седи безмълвно в ъгъла или да играе ролята на нечий “троянски кон”. Той допълни, че украинската криза е най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след края на Втората световна война. По думите му, анексирането на Крим бе немислимо, но се случи като ярка демонстрация на силово и незаконно прекрояване на границата. Президентът подчерта, че категорично се противопоставя на идеята за Европа на две скорости и на лансираната отново от Русия политика на велики сили, които имат своите изконни интереси и решават съдбата на малките и тези в периферията. Той посочи, че е изработена Националната програма “България в НАТО и Европейската отбрана – 2020 г.” и по този начин са зададени нови смислени приоритети в енергетиката – енергийна диверсификация, енергийна ефективност, енергийна либерализация.

Плевнелиев припомни и това, че е инициирал референдум за промяна на изборните правила в подкрепа на пряката демокрация. Той посочи, че сме длъжни да затворим страницата “български преход” по един достоен начин преди да отворим нова. Плевнелиев подчерта, че работи много добре с правителството.

Относно президентските избори държавният глава коментира, че на този етап е много рано да се говори за тях и че всеки, който си прави отсега сметките за тях, ще сбърка. Относно КТБ, ще Плевнелиев увери, че ще следи дали ще има осъден и колко пари ще се върнат на хората. За пенсионната реформа той обясни, че е необходима и се радва, че ще има дебати за намирането на правилния модел.

Вицепрезидентът Маргарита Попова заяви, че имаме нужда от истинска европейска солидарност и че е време политиките да обърнат внимание на социалната тема. Тя допълни, че ще се консолидират усилията, така че проблемът с интеграцията на бежанците да бъде разрешен. Попова допълни, че следи въпросите на миграцията и бежанците.

По отношение на работата на Комисията за придобиване на гражданство, Попова даде следната кратка информация: през 2014 година общият брой на лицата, които са променили своето гражданство са 5999, през 2013 са били 7954. Според Попова е радостно, че за 2014 година гражданите, които са се освободили от своето гражданство са по-малко. Тя посочи, че между 10 и 23% са гражданите, които остават в България.