Интервю с актрисата Екатерина Казакова за нейните последни проекти
Актрисата Екатерина Казакова, която познаваме от големия екран, в ролята на Ана от филма „Жените наистина плачат“ на тандема Весела Казакова и Мина Милева и учителката в сериала „Много мой човек“, вече тридесет години работи в сферата на социалният театър, използвайки нестандартни театрални похвати в спектаклите си.
Авторът и режисьор на постановката Милена Маат е основател на“Академия Маат” и училище “Кондора- Мелхезедек”. Повече от тридесет години тя създава и води проекти за личностно, духовно и бизнес израстване и усъвършенстване, които променят представата за личностно
развитие и откриват нови хоризонти пред търсещите.
Кате, познавам те от много години като куклена актриса към театър „Цвете“ и художествен ръководител на Арт студио „Камбана“ към НЧ „Братя Миладинови -1917“. В последно време обаче, твоето име започна да се появява в киното и драмата. Ще споделиш ли с нашите читатели подробности за тези нови професионални изяви?
Преди да навърша 50 години много често чувах изречението: „На 50 живота започва отново“. Сега мога да потвърдя, че това е наистина така.
Нa 50 за първи път участвах в игрален филм с главна роля – Ана от „Жените наистина плачат“ на режисьорското дуо Весела Казакова и Мина Милева. Милева е и сценарист на филма, заедно с Биляна Казакова. Филмът бе селектиран на най- престижните международни филмови фестивали в Кан, Сараево, Остин, Триест, Хага, Брюксел, Вилниус, Париж, София, Манхайм- Хайделберг, Виена, и много други.
Най-вълнуващото от всичко за мен бе, че си партнирах с Йосиф Сърчаджиев, мой любим актьор.Също така във филма взеха участие двете ми сестри Биляна и Весела Казакови, голямата ми дъщеря Ралица Стоянова и световно известната вече актриса Мария Бакалова.
Не очаквахме, но по обратната връзка, която получихме от зрителите разбрахме, че този филм е много повече от просто една лична изповед. Филмът даде възможност на много жени станали жертва на насилие да осъзнаят своята сила и стойност и отпуши дълго потискания у тях стон на болката.
Така ще запомня пандемията, със снимачния процес, дългите разговори, споделените истини, пътуванията по фестивали, вълнуващите срещи със зрители и колеги от цял свят и това, че филма се превърна в мисия.
След този филм започнах повече да снимам. Последните проекти, в които участвам са късометражния филм “ През нашите тръни“ на режисьорите Цветослав Цонев и Любомир Петков и сериала „Много мой човек“ на режисьора Бояна Харизанова
„Поклон чупка поклон“ е другото вълнуващо нещо, което ми се случи. Това е първия драматичен моноспектакъл, в който участвам. Написан е специално за мен и е режисиран от моя ментор и учител Милена Маат. Участието ми в този проект стана причина тази година да запиша магистратура „Режисура в куклено театралните практики в НАТФИЗ при проф. Славчо Маленов и ас. док. Димитър Димитров.
Кажи ми нещо повече за този проект и твоето участие в него?
Създаването на „Поклон чупка поклон“ се реализира по благотворителна инициатива и програма на „Академия Маат“ в партньорство с „Камбана арт“ и спомоществователи. Над 20 професионалисти от различни области се включиха доброволно с труд и средства за осъществяването му. Работният процес бе изключително вдъхновяващ и доведе до израстването и развитието ни като професионалисти. Радвам, че ми се случи. Този спектакъл се появи в точния момент и намери своето място на българската сцена. Както казва Милена Маат „Поклон чупка поклон“ се превърна в тренажор „Живо живеене“ , не само за творческия екип, но и за самата публика. Елате и вижте!
На 26 април спектакълът прави една година. Ще отбележим този наш първи рожден ден в „I AM Studio” на 8ми май от 19:30ч. с представление и чаша шампанско.
За тази една година реализирахме 12 представления на 7 сцени в 4 града в България и участвахме в два международни театрални фестивали – „ Време“ Враца и „Жреци на Арлекин“ Перник.
Участвайки в този проект осъзнах силата на общуването. Това е изкуство и овладяването му е най-добрата инвестиция, в която си струва човек да вложи време и усилия.
Благодарна съм на всички, които този спектакъл събра. На първо място благодаря на автора и режисьор Милена Маат, която с любов и отдаденост създаде това театрално бижу.
Благодаря на композитора Надежда Митева, на майсторът по ченъл пеене Доля Новачкова. на авторите на 3D анимацията Иван Георгиев и Николай Иглев, на актьорите Филип Гуляшки, ( известен на българския зрител с участието си в сериалите „Братя“, „Клетката“ „Играчи“, „Скъпи наследници“, „Голора“ др.) на Михаил Петров ( актьор в театър Цвете и Камбана арт, изпълнител на ролята на Американеца е сериала „Играчи“) Ивомир Игнатов –Кени –директор на театър „Хенд“ Пловдив; на експерта „бизнес развитие и бизнес комуникации“ Моника Златева, която се включи в този проект като актьор изпълнител; на консултантите Антонио Бонев, Ваня Михова, Ралица Атанасова, Даяна Милева и Поликсена Хардалова; кинорежисьорите Владимир Андонов и Алекс Шушков; на неуморния екип по маркетинг и рекламата с координатор Петя Иванова; на журналиста Даяна Милева, на ПР Красимира Генова, за графичния дизайн на Маргарита Николова и Мария Илчовска; на уеб дизайнерите Николай Иглев и Аглика Николова, за рекламата и професионалния съпорт по време на репетиционния процес и представленията, оператор мултимедия и комуникации – Анелия Лазова и Божидара Стоянова, фотографите Люба Филипова и Ивелина Берова! Специални благодарности на спомоществователите: Йордан Казаков, Петко Николов, Николай Иглев, Йосиф Пилов, Кай Рейдим , настоятелството на НЧ „Братя Миладинови“ и много други.
Водиш театрална школа за деца и младежи. Разкажи ми за нея.
В момента със сестра ми Биляна водим театрална школа в 51 СУ „ Елисавета Багряна“ за ученици от първи и втори клас и сме водещи на модул „Актьорско“ за осмокласници по Национална програма „ Заедно в изкуството и спорта“ в същото училище.
Водим двете и Театрално студио „Камбана“. Същото на 16 май навършва 42 години и в момента се помещава в зала „Сириус“ на Общински културен институт „Красно село“.
Групата ни е смесена. Младите актьори са на възраст от 7 до 15 годишна възраст.
Как подготвяте младите актьори? Трудно ли е?
Най- провокативната част от обучението е да ги вдъхновим. Въпреки, че идват мотивирани, малко от тях знаят нещо за актьорската професия. Изкуството да изложиш на показ талантите си е нещо, което изиска много труд и постоянство. Наблюденията ни в момента са, че съвременните технологии, от една страна развиват уменията за публична изява във виртуалното пространство, но от друга страна отдръпват и плашат младия човек от показ на живо.
В студиото, както и в школите, подготвяме актьорите за предизвикателствата на актьорската професия, подготвяме ги за изява на сцена, за филмови и рекламни кастинги. Обучаваме ги в различни театрални техники, запознаваме ги със спецификата на драматичния, форум, сетивния и кукления театър. Развиваме талантите им и най-вече учим ги на любов и уважение, към изкуството, таланта, другите и не на последно място към себе си.
Дъщерите ти също са актриси? Как се разви техния професионален път?
Голямата ми дъщеря, Ралица Стоянова е актриса в Драматично – куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик, дублира филми, анимации и сериали, снима в киното. Получи награда „Сивина“ за млада актриса в кукленото изкуство. Беше номинирана за наградите Полет в изкуството „Стоян Камбарев“ Тази есен очакваме да излезе на големия екран новия пълнометражен филм, с нейно участие в главната роля, „Сватба“ на режисьора Магдалена Ралчева.
Малката ми дъщеря, Силвия Стоянова или Elfira Syncerus (това е артистичното й име), е един от малкото в България майстори марионетисти. Тя изработва от дърво и води своите марионетки. Изработва още бижута, рисува и шие костюми. Има зад гърба си няколко изложби и множество марионетни спектакли.
И двете ми дъщери избраха изкуството като свой професионален път и са щастливи от този свой избор. Дай Боже всеки му!
Как подбираш екипа си?
Нашият театър е независим. Като професионален функционира от осем години. Приходите ни идват единствено от изиграни представления. Това налага всеки от актьорския екип да поеме още няколко отговорности. С една дума екипа ни е съставен от професионални актьори, които освен актьорски владеят още комуникационни, приложни и организаторски умения.
Какво обичаш да правиш през свободното си време?
Обичам разходките в планината. Ходя пеш, при всяка възможност, независимо от сезона. Общуването ми с дърветата и растенията ме зарежда веднага и трайно.
С кого от известните звезди в киното би искала да снимаш?
Със Стив Мартин. Това е един от любимите ми американски комици. Харесва ми това, че той е сценарист, режисьор и актьор едновременно. Неговото чувство за хумор, което наблюдавам във филмите му напомня много на Чарли Чаплиновото. Едва ли ще снимам с него, но поне имах възможност да го видя на живо при гостуването ми в Америка. Отидох на представяне на новата му книга и си я купих … с автограф.
Какъв съвет би дала на младите таланти, които искат да станат актьори?
Нашата професия, може би като всички останали, освен талант изисква много труд и постоянство. Така че, ако актьорската игра ви вдъхновява, играйте. Не спирайте да играете, независимо от трудностите и съпротивите, които неизменно ще се появят. Ако, обаче дори за миг, възприемете актьорството като досадно задължение, значи то не е за вас.
