gospodinovГ-н Господинов, бяхте сред поддръжниците на протестите срещу кабинета „Орешарски”. Скалъпената от Бойко Борисов четворна коалиция ли беше алтернативата на предишните управляващи и докога смятате, че ще издържи сегашният кабинет?

Докога ще издържи сегашният кабинет, зависи единствено от това какво върши, доколко почтени са хората в него и от търпението и съпротивителните сили на обществото. А колкото до алтернативата – тя може да е единствено нашето будно съзнание.

Делят ли ни 8 минути и 19 секунди до Апокалипсиса на „угасналото слънце” на надеждата? Какво трябва да направим в тези последни минути?

Да, имате предвид разказа от книгата „И всичко стана луна”. Това е времето, за което слънчевата светлина стига до Земята. И ако един ден слънцето спре, ние ще разберем чак след 8 минути и 19 секунди. Ще имаме това допълнително време, този бонус. И е добре да знаем какво да правим с него. Да сме близо до хората и до нещата, които обичаме. И ако един ден слънцето спре и дойдат тези последни минути, да можем да им кажем най-важните неща.

Какво бихте казали на Вежди Рашидов, за чието повторно назначение за министър на културата бяхте против? Той лично изрази с думите си уважение към вас.

Аз също изразявам уважението си към него и никога не съм го нападал на лична основа. Става дума за една цялостна дискусия върху културни стратегии и тип експертност. И това трябва да е нормален, спокоен разговор.

Според вас политиците ни четящи хора ли са?

Казах в едно слово за 24 май пред самите политици, че ако четяха малко повече книги, кризите ни щяха да са различни. Четенето на книги възпитава чувствителност към другия. А това е особено важно не само в политиката. Ако трябваше да направя кратък списък на книги, с които да започнат, там щяха да влязат „Записки по българските въстания”, разбира се, Ботев, Яворов и Далчев, също така есетата на Бродски, „Малкият принц”, а за по-напреднали Борхес и Пруст.

С гняв или със задоволство се обръщате назад към отминалата 2014 година?

Имаше прекрасни дни там в личния ми календар. През пролетта и лятото пътувах много, защото италианското и немското издание на романа ми „физика на тъгата” се класираха за финала на четири големи европейски награди. Никога няма да забравя фестивала във Флоренция например, където срещнах хора като писателя Майкъл Кънингам – автора на „Часовете”, актьорите Изабела Роселини и Ралф файнс, режисьори като Шльондорф и Бертолучи. Италианците наистина знаят как се прави литературен фестивал. В началото на юли „физика на тъгата” влезе в класацията за наградата „Премио Стрега Еуропео”, която там наричат „италианския Нобел”, и няма да забравя онзи късен следобед на Капитолийския хълм, когато трябваше да прочета едно свое есе пред публиката на площада. Говорих на български, преводът течеше на огромен екран и си беше вълнение да чуеш как едни български думи се носят над площада. А публиката беше прекрасна, смълчана и развълнувана. Такива дни ще запазя от изминалата година.

Отбелязахте един своеобразен юбилей -15 години от публикуването на „Естествен роман”. За тези години успя ли героят в романа да събере парченцата хаос от свои и чужди преживявания в подредена картина?

„Естествен роман” излезе в ранната есен на 1999 година, в самия край на века. И наистина беше посветен на целия хубав и мрачен едновременно хаос на 90-те. Исках да опиша това десетилетие с всичките му подробности, да не изчезва в небитието. Бяхме млади и пълни с енергия. Романът спечели конкурса „Развитие” в ръкопис, излезе и първото издание изведнъж свърши.

После дойде второто издание, третото… Така този месец излезе специалното десето издание, посветено на изминалите 15 години. Вътре има отзиви, нови текстове и за пръв път един мой предговор за това как е писан романът. Знаете ли кое е най-хубавото – че през цялото това време срещах читатели от различни поколения. Най-младият беше едно момче, което дойде преди седмица, на 13, най-възрастният – една прекрасна и сияйна жена на 92, дошла миналата година на Панаира на книгата в НДК да се запознаем. И всеки от тях беше намерил своята история вътре. Това е моят най-хубав подарък.

Дъщеря ви Рая скоро ще навърши 8 години. На какво я учите?

Истината е че тя ме учи на много повече неща. Като деца ние имаме тайно знание за света, дадено ни по природа, което с порастването си постепенно губим. Тя знае инстинктивно много повече за важните неща в живота, за чудесата му, в които сме престанали да вярваме. Знае колко суетни и напразни са някои наши усилия. Опитвам се да усвоя това от нея и се чувствам като ученик.

Виждате ли бъдещето й в България?

Това ще е неин избор. Дано дотогава държавата също направи своя избор дали иска да запази тези деца тук.

Какво пишете в момента?

Свърших едно либрето за опера. Премиерата ще бъде през март 2015 г. в Полша. Поканата беше от полски композитор. Операта в Познан подписа договор с мен. Надявам се един ден Българската опера да я покани и тук. А в момента дописвам книга с поезия.

Преди 8 години публикувахте един призив: „Подари книга за Коледа”. Вслушаха ли се хората в съвета ви?

Радвам се, че този текст от 2007-а беше подет и споделен от хора и медии. Сега виждам навсякъде инициативи, които са произлезли от него, и си казвам – имало е смисъл. Книгата и Коледата имат много здрава връзка по няколко причини. Защото Коледите ни са направени от книгите, които сме чели, от историите, които са ни разказвали. Спомням си много ясно „Малката кибритопродавачка”, която получих като дете, и скришната сълза, през която я препрочитах. Как би изглеждала Коледата без тази история. Или без „Даровете на влъхвите” на 0’Хенри… Това се казваше в онзи текст. И аз продължавам да вярвам, че книгата е бавен и много личен подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И ако повече хора си подарят книги, това ще намали поне малко общата истерия и кич. Защото Коледата е чудо, а не мол.

Ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали поне малко общата истерия и кич. Защото Коледата е чудо, а не мол”.

Това казва пред „Ретро” в навечерието на новата 2015 г. един от най-успешните съвременни български писатели Георги Господинов.

Роденият в Ямбол през 1968 г. майстор на словото е автор на четири стихосбирки, два романа и няколко сборника с разкази, а „Естествен роман” и „физика на тъгата” са най-превежданите български книги. Американското издание на сборника му с разкази „И други истории” пък е номинирано за най-престижната награда в жанра „франк ОКонър”. Господинов е автор на пиесата „Апокалипсисът идва в 6 вечерта” („Аскеер” за драматургия, 2010).

Дата: 30.12.2014 00:47  Източник: Любословие по Ретро – стр. 20  Автор: РУМЯНА СТЕФАНОВА