Snimki Slavi (8)

Slavi AngelovВ четвъртия филм от документалната поредица “На прицел”, снощи зрителите на БНТ видяха спиращи дъха автентични, непоказвани досега кадри. Охранителните камери пред дома на Борислав Атанасов – 12-та жертва на “Наглите” са заснели отвличането му. Камери са документирали и похищението на митничаря Георги Георгиев – Пурата. Похитени разказаха за преживяния ужас. Антимафиоти и психолози разкриха пред автора Слави Ангелов колко трудно при тези престъпления се стига до щастлива развръзка. От предаването на Слави Ангелов научихме  как стават отвличанията срещу откуп? Как действат бандитите? В интригуващо интервю за Любословие и Андрей Велчев със Слави Ангелов – един от най-известните разследващи журналисти в България, ще научим как заради опита му продуцентите на “Под прикритие” го поканиха да измисля криминалната линия на сериала и защо той започна документалната поредица “На прицел”.

За него знаем, че почти цялата му професионална кариера минава в “24 часа”. Днес Слави Ангелов е главен редактор на седмичника “168 часа”.

На 2 април стартира телевизионната му поредица “На прицел”.

Както каза в интервю за Luboslovie.bg известният политически журналист и водещ Бойко Василев: ”Нашите медии са способни да направят големи скандали. Лошото е, че публиката не е способна да ги чуе.” Вие мислите ли, че е така, и до колко след вашите разследвания аудиторията и читателите са способни да възприемат сериозността на представените проблеми?

Никога не съм се съмнявал в усета на читателите да оценяват сериозността на проблемите, които аз и колегите ми поставяме в своите разследвания. Публиката принципно не може да е проблем за никой автор. Ако някой го твърди, вероятно е загубил връзка с реалността. Всъщност силно притеснителното е, че не читателитеи зрителите, а държавата обикновено не реагира на тези публикации.

Наскоро в “Панорама” заявихте, че за последните 20 години нито едно нападение срещу журналист не е разкрито. Кой страда вследствие на чувството за безнаказаност? Не е ли това опорочаване на ролята на журналистите и медиите и кой печели от слаби средства масово осведомяване?

От безлични медии печелят тези, които организират схемите против обществения интерес. Тъй като няма държава, която да се изправи срещу тях, да не кажем, че най-често държавата директно работи с тях, единствените, които могат да предизвикат проблем, са медиите.

А от усещането за безнаказаност страда цялото ни общество. Острата и твърде продължителна липса на възмездие създава непоправимо усещане за безнадежност и в същото време мотивира „лошите” да стават все по-нагли.

Как да предпазим и помогнем на обществото, щом на самите себе си не можем?

Като сме постоянни в ролята си да казваме истината.

Каква промяна в медиите трябва да се случи, за да се промени това положение?

Да са максимално финансово независими.

В момента трудно ли се прави разследваща журналистика в България? Какво бихте посъветвали младите колеги, които тепърва копнеят да се занимават с това?

Не е по-трудно, отколкото беше преди 20 години, когато аз започвах. Просто е различно – някои неща са по-трудно постижими, а други получаваш с няколко команди на компютъра.

Да правиш разследваща журналистика не бива да се превръща във фиксация. Младите колеги трябва да влизат в нашия занаят стъпка по стъпка, без да си създават изкуствени усещания за това, което постигат.

Ако са упорити и имат въображение, ще се получи. Но трябва да знаят, че истинските разследвания не стават през „Гугъл”. В тази работа интернет може да бъде само помощник.

Какви са спецификите при снимането на  такава документална поредица като „На прицел”? Не е ли твърде опасно за Вас и екипа Ви да представяте света на мафията толкова отблизо?

Специфично е прекалено високото темпо на работа, защото в продължение на почти три месеца трябва да произвеждаш всяка седмица 27-минутен филм, който да отговаря на високи изисквания за съдържание и визия. В същото време си зависим от много хора, които нямат нормално всекидневие и планове като всички нас. Например имахме уговорен автокрадец, който да ни разказва как се крадат коли. И в един момент, точно когато трябваше да го заснемем, го обявиха за издирване и той буквално изчезна. Аналогичен проблем имахме с „вътрешния човек”, който да ни разкрива как се търгуват нелегално и изнасят антични предмети. В последния момент той се уплаши да говори, за да не пострада семейството му.

В такъв момент трябва бързо да намериш друго решение, за да не падне в никакъв случай качеството на разследването. Липсата на време създава силно напрежение.

Така че опасността е по-скоро от инфаркт на миокарда, отколкото от нещо друго.

Може ли журналист без опит в тези среди, да се впусне на дълбоко в едно такова разследване? 

Няма как да се получи. Материята е твърде специфична. Освен това трябва да познаваш правилните хора, и, което е много по-трудно, да си спечелил доверието им през годините. В нашата професия, особено във вестниците, положените усилия се отплащат след дълги, дълги години. Но ако работиш много – двойно и тройно.

Вие сте консултант на хитовия сериал “Под прикритие”. Може ли да се каже, че успехът се дължи на достоверността на сюжета? Или е съвкупност от много компоненти в снимачния процес?

Успехът на „Под прикритие” се дължи на много фактори. На достоверността на историята, на добрия сценарий, режисура, кастинг. Екипът е от доказани професионалисти, които работят с огромно желание и въображение. При такава енергия и опит няма как да не се получи.

Какви са трудностите, които обикновено се срещат при заснемането на такъв тип кинопродукция?

Трудностите са всевъзможни, но за това най-добре могат да разкажат продуцентите. Сещам се за най-сериозни проблеми при намирането на по-специфични локации, както и при заснемането на по-сложни екшън сцени.

Вие сте главен редактор на 168 часа. Според Вас, има ли какво криминално да се разследва в бизнес модела на печатните медии по време на прехода в България? 

Всичко по време на прехода става за разследване…

И имат ли бъдеще печатните медии у нас, а не само настояще и минало? В световен мащаб вече се наблюдават положителни процеси. Като повторно пускане на спрени от печат издания като “Newsweek”.

Печатните издания имат бъдеще, но трябва сериозно да се пренастроят към даденостите, към лавината от информация в интернет. Например ние се опитваме да правим „168 часа” по много различен начин и като съдържание той започва все повече да прилича на списание. Там читателите намират истории, които не могат да открият в интернет сайтовете и във всекидневниците. Освен това открихме, че хората, които купуват „168 часа”, имат изключителен интерес към историята, особено към теми от времето на социализма. Ние увеличихме това съдържание във вестника и интересът се повиши – това си личи директно в тиража, защото за разликата от всекидневниците, които имат една постоянна аудитория, при нас е много важна първата страница – тя продава седмичника. Така че интересът на читателите е много динамичен, ако допуснеш грешка, получаваш веднага удар и обратното.

Как се става криминален журналист и не погубва ли ресорната журналистика медиите и самите журналисти?

Предполагам, че при всеки е различно. Аз попаднах случайно в тази професия, но влюбването беше от пръв поглед и продължава вече 20 години. Може да се каже, че такова постоянство не съм постигнал все още и при жените в живота си.

А иначе ресорната журналистика може да бъде голям проблем. Помня, че навремето Валери Найденов имаше идея през няколко години да сменя ресорите на целия екип във вестника. Проблемът всъщност е в рутината. Ако не й се поддаваш, ако се стремиш към нови и нови цели, ще спечелиш от опита.

Какво послание остави четвъртият сезон на “Под прикритие”? Могат ли да бъдат модели на подражание героите, макар и да са плод на продуцентска измислица?

Четвъртият сезон остави ясно послание за морал. Нещо, което много липсва в нашето общество днес. А иначе героите на „Под прикритие” независимо, че са измислени, са вече от години модел за подражание, особено лошите, защото спечелиха много силна популярност. Аз силно се надявам, че и добрите момчета от сериала се харесват и ще намерят последователи в живота.

На какво е събирателен образ съвременната ни журналистика и скои “9
милиметра
” животът й изведнъж да приключи?

Съвременната ни журналистика е събирателен образ на всичко това, което се случва в последните 20 години около нас. Тя се зарази от повечето заболявания на прехода. Но аз все пак се надявам, че моралният имунитет рано или късно ще надвие. А 9-милиметровото оръжие насреща го държат читателите и зрителите – те натискат спусъка и слагат края на тази история.

По-страшни ли са наемните убийци от наемните журналисти и колко е техният живот?

Наемните журналисти могат да бъдат много по-страшни, разбира се, защото са лицемери. Защото самото им продължаващо присъствие на тази сцена е страшно цинично и уродливо. За съжаление професионалният им живот им е твърде дълъг, както и на политиците, и на чиновниците от същата порода. Обществото ни е прекалено търпеливо към всичко това.

Как да се пазят читателите на Любословие и какво ще им пожелаете в борбата им с “наглите” понякога обстоятелства?

На читателите на „Любословие” пожелавам да гледат напред и да дават максимално от себе си в това, което правят всеки ден. Вярвам, че точно личното желание за съвършенство и личната отговорност, а не някоя личност на следващите избори, ще ни измъкнат от тази ситуация.

[spider_facebook id=”1″]

Интервютата на Любословие:

Жаклин Вагенщайн: Книгата е най-вече за удоволствие

Жаклин Вагенщайн: Книгата е най-вече за удоволствие

Специално за Любословие в Световният ден на книгата и авторското право Жаклин Вагенщайн от издателство Колибри даде интервю за Андрей Велчев и Любословие. Разговор за това защо книгите са нещо…

Георги Велев: Енергетиката е опасна, само ако посегнеш с мокри пръсти към контакта

Георги Велев: Енергетиката е опасна, само ако посегнеш с мокри пръсти към контакта

Георги Велев е икономичеси журналист роден в София на 25 Март 1985. Зам. главен редактор на сайта 3e-news.net от август 2013 г. Завършил Икономическа журналистика в Университет за национално и световно…

Станимир Бакалов: Всеки журналист трябва да има съвест

Станимир Бакалов: Всеки журналист трябва да има съвест

Преди старта на Бразилското футболно първенство единствено за Любословие Андрей Велчев разговаря с коментатора на срещите Станимир Бакалов. Бакалов е български спортен журналист. Завършил е…

Бойка Атанасова: Трябва да се запазим чисти и най-вече неупотребени

Бойка Атанасова: Трябва да се запазим чисти и най-вече неупотребени

Бойка Атанасова е сред най-търсените за коментар чуждестранни журналисти в Гърция. Тя е основател и издател на най-стария български вестник в южната ни съседка – „Български новини“. Той стартира…

Инес Субашка: Най-силното „оръжие“ е личният пример

Инес Субашка: Най-силното „оръжие“ е личният пример

В това интригуващо интервю ще наруша правилото и няма да спазя формата на комуникация “Вие“ и ще разговарям на “ти”. Защото тя е Инес Субашка. Тя е мотиватор и личен треньор- създател на групата…

Антон Хекимян: Журналистиката е като аквариум- трябва да се почиства

Антон Хекимян: Журналистиката е като аквариум- трябва да се почиства

За мнозина Антон Хекимян  е като член от семейството на българските зрители. В интервю за Любословие пред Андрей Велчев, журналистът разказва спомените си от първите му стъпки в БиТиВи и за първия му…