Bulgarski-Raboti-treasure2Какво означава “българска работа”?

Защо българите преяждат по празници, защо се отнасят с подозрение към другите народи, защо се опитват да надхитрят всички, защо се правят на тарикати, защо изхвърлят боклука си през прозореца, защо мразят съседите си?

В този сборник Иво Сиромахов иронизира неумиращата байганьовщина – невежеството, безпочвеното патриотарство, сексуалното самохвалство, агресивната простащина.

“Български работи” е смешната народопсихология на съвременните българи.

 

ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ

Колкото повече се развива туристическият бизнес, тол¬кова повече нараства нуждата от нови чудеса. Туристът е претенциозно животно, той не иска просто да яде и да пие, а изпитва потребност да яде и да пие сред чудеса, да ги снима с айфона си и да живее със самочувствието, че е видял най-чудното чудо.

За да запълнят тая ниша на пазара, всеки ден се появяват нови чудеса. Навремето чудесата на света бяха само седем. Сега вече бройката им е над сто и продължава да нараства.

България не бива да изостава от този процес. Ако искаме да бъдем атрактивна туристическа дестинация, не можем да се осланяме само на евтиния алкохол и евтините курви. Трябват ни чудеса. Ето един примерен списък на типично българските чудеса, с които бихме могли да привличаме чужденците:

Абитуриентските балове

Няма друга страна в света, в която учениците, завърши¬ли гимназия, да се събират пред най-големия храм и под зву¬ците на тъпани и зурни да мятат чевръсти гьобеци. Забеле¬жителен е дрескодът на това паметно събитие – момчетата са зализали косите си назад като сицилиански мафиоти и пушат пури. Момичетата пък залагат на агресивната еротика – рок-лите им предоставят чудесна гледка не само към вторичните им полови белези, но и към първичните. Този тип облекло символизира най-важния урок, който младите момичета са получили от средното си образование – няма значение дали си била отличничка, или не, важното е между краката си да носиш всеотдайна и жертвоготовна путка. Тя ще те храни в следващите 5-6 години.

Ритуалът повелява на този ден да се препива с всякакъв алкохол, да се повръща, да се карат скъпи коли, взети назаем от някой по-заможен роднина и да се крещят гороломно числа¬та от 1 до 12. (Във випуските на математическите гимназии е прието да се крещят и по-сложни дроби).

Като цяло посланието на този народен празник е, че об¬разованието по принцип е нещо безсмислено и абитуриентът трябва да се радва, че най-после е приключил с него. Сега, необременен от трайни знания, той вече е готов да се влее в редиците на полуграмотното общество – щастлив и лек като лайно.

Българското правосъдие

Ако чужденците научат какви изумителни решения взе¬ма българският съд, те ще започнат да си правят групови снимки пред Съдебната палата. Само в България е възмож¬но хора с ефективни присъди да не отидат в затвора, а да се запилеят някъде из чужбина в търсене на щастието. Само в България е възможно пиян шофьор, убил с джипа си човек и осакатил за цял живот дете, да получи условна присъда. Такова правосъдие наистина е световно чудо и ние трябва да се гордеем с него.

Попфолкът

Навсякъде по света фолкът си е фолк, а попът си е поп. Само в България тези два разнородни жанра съжителстват в трогателна симбиоза.

Традициите на попфолка повеляват да се крадат сръбски, гръцки, турски, а напоследък и румънски мелодии и да се представят за български авторски парчета. Певиците трябва да имат минимум 600 кубика силикон и да са облечени като евтини проститутки, за да събуждат в пияния български мачо 9

нагона да им навира големи бакшиши в междуцицието. Някои изпълнителки пеят без гащи – вероятно, за да има още едно място, откъдето да си поемат дъх по време на припевите.

Освен това на всяко участие певиците подвикват „Не виждам ръцете ви!“, което е тревожен сигнал, че може би имат сериозен проблем със зрението.

Текстовете в попфолка са подчинени предимно на два сюжета:

а) ти ми изневери, изостави ме, но аз съм страшна кучка и сега за отмъщение ще изчукам всичките ти приятели.

б) стига сме се ядосвали за глупости, дай да ядем и да пием до пръсване, щото животът е кратък, а ние сме тъпи и не се сещаме за кво друго да го използваме.

Българският рап

Самото словосъчетание „български рап“ е парадоксално, нещо като „турски хевиметъл“ или „монголски ейсид джаз“.

По света хората, които правят тази музика, обикновено са тъмнокожи, родени са в гетото и пеят за социалните си проблеми.

У нас рапърите са голобради, миловидни момченца, ко¬ито очевидно прекаляват с онанизма и затова текстовете им са посветени главно на „суперяките пички“, за които фанта¬зират, докато се сношават с дясната си ръка.

Цялата им кариера минава под знака на нечовешката ам¬биция да направят „летен хит“, но в крайна сметка се оказва, че песните им са непоносими през всички сезони.

Бездомните кучета

Няма столица в Европа, в която по улиците свободно да се разхожда хищен, освирепял от глад дивеч. Освен това Со¬фия е на първо място в света по брой на гражданите, изядени 10

от кучета. Това превръща столицата ни в екзотична дестина¬ция за любителите на опасни сафарита.

Парламентът

Красива сграда в центъра на София. На фасадата є – мъдро послание „Съединението прави силата“. А вътре – 240 тъпаци, които прекарват дните си в безсмислени спорове и решаване на кръстословици. Никой от тях не помни за какво е бил избран там, никой от тях не се чувства отговорен пред хората, които му плащат заплатата. За най-успешни в парла¬мента се считат не компетентните, а онези депутати, които най-цветисто обиждат опонентите си.

Градският транспорт

Да пътуваш с градския транспорт си е своеобразна аро¬матерапия. Тук се смесват омайните ухания на пот, чесън, непрани чорапи, евтини цигари и стомашни газове. Истин¬ски букет от аромати. Наслада за сетивата. Освен това тук можеш да преживееш и вълнуващи приключения – да ти се разхождат върху обувките, да те блъскат с лакти в ребрата и да ти гепят портфейла. Но най-голямото изпитание в град¬ския транспорт е суровият климат – температурите вътре ва¬рират от минус 30 през януари до плюс 50 през юли.

Разводите на „известните“

Софи Маринова зарязала Дачо, а Жени Калканджиева се разделила с Тачо. После Тачо се върнал, а Дачо отишъл при Начо. О, какъв мачо!

Алисия вече не била с Валери Божинов, а с Ники Михай¬лов. Но май вече не била и с него. А пък той пуснал снимка във фейсбук. А пък тя я лайкнала. Или не я лайкнала.

В жълтите медии се изписват тонове мастило за подобни простотии. А самите участници в любовните триъгълници, четириъгълници и паралелепипеди охотно дават интервюта на тая тема, сякаш жалкият им личен живот има значение за някого. Някои „извьестни“ се надяват, че това е пиар. Не се заблуждавайте. Това, че са си показали мръсното бельо, не им е донесло нито стотинка. Щом досега не са привлекли внимание с кариерата си, няма как да го спечелят с провин¬циалните си любовни драми.

Кварталите на богатите

Българският „Бевърли хилс“ и българският „Ориндж Ка¬унти“ са забележителни с това, че нямат канализация. Стра¬хотно е да видиш как при всеки дъжд отходните ями шупват и по улиците край баровските къши потичат реки от VIP гов¬на. Слизаш от бентлито и стъпваш в акото на съседа. Каква романтика! Какъв невероятен звезден блясък!

Българските плажове

Беззъби роми разнасят казан с царевица, сварена в мор¬ска вода, беловлас фотограф с избеляла хавайка дърпа из¬немощяло магаренце, от тонколоните на плажното барче безмилостно вие Азис. Нима човек може да си представи по-вълнуваща почивка? Уелкъм ту Бългериа. И еврибари на магари.

Цена 12 лв.

ISBN – 978-954-28-1489-4

144 страници.