ЛюбословиеБГ покани за интервю Калин Терзийски. Благодарим му, че прие веднага и, че сподели свето време с нас. Това е признание за читателите ни.
В срещата си с Андрей Велчев той разказва защо е добре човек да познава и двете страни на монетата. А и добрата и лошата страна на живота.
Роден през 1970 г., по професия лекар-психиатър, той е българският писател, който за последните 5 години стана един от най-известните съвременни автори. В периода 2009–2014 г. издаде сборниците с разкази „Аскетът в мола“, „Сурови мисли със странен сос“, „13 парчета от счупеното време“, „Имен ден за добрия човек”, „Любовта на 35-годишната жена”, „Има ли кой да ви обича” (получил европейската награда за литература, 2011г.), и романите „Лудост”, „Алкохол” , „Войник” и „Любовта на 45-годишния мъж“.
Терзийски е един от малкото писатели в България, който има щастието да изкарва хляба си само с писане. Kогато е на площад „Славейков” или в книжарница, с поглед търси своите книги прилежно наредени на сергии и рафтове. Когато ги види, се усмихва с умиление и сдържана гордост.
[spider_facebook id=“1″]Г-н Терзийски направете кратък портрет на един лекар-психиатър
Най-често без бяла престилка, с пуловер с шпиц яка и мека риза на винено каре, най-често с меки кожени мокасини и том на Юнг на масата, най-често – с цигара, димяща в ръката или в пепелника до компютъра. Всъщност – повечето психиатри са жени, сред които има и доста млади и секси. Няма такова нещо като лекар-психиатър. Това е абстракция. Има чисто и просто най-различни хора. Пък дали са различни – това вече е литературен въпрос. И това е една от основите на литературата.
Как ни въздействат медиите и социалните мрежи?
В най-общия случай – изнервящо. Но всичко зависи от медията, от човека, който я ползва, от дозата, от целта на ползване…Въобще – човек ако иска – може да се отрови и с пчелен мед и прясно мляко – стига да е идиот. Може да умре и от гледане на телевизия – по същата причина. По принцип медиите са нещо полезно. Но когато тия, които ги правят, са безотговорни идиоти – става лошо. Също – ако тия, които ги ползват са безотговорни идиоти – става лошо. Помнете – всичко е човешка направа! Всичко зависи само и единствено от нас! Медиите не са някакво стихийно природно бедствие! Те не са нещо, което ни се стоварва на невинните крехки детски идиотски главици. И стига сме се изживявали като жертви на всичко. Жертви сме най-вече на себе си. Медиите – ние ги правим. И каквито си ги направим – такива ще си ги сърбаме.
Алкохолни ли са страстите на българският народ или това е новата форма на “Пиянството на един народ“? Има ли надежда : И в няколко деня, тайно и полека, народът да порасте на няколко века…?
Не, не бих казал, че са алкохолни. Но са свързани с опиянение – наистина. Вижте – най-страстно озлобени, нагли и грозни в поведението си са хора, които не са чак толкова затруднени в живота и не са чак на дъното. Много рядко срещам хора, които да са наистина зле и да се оплакват злобно. Или да се държат нагло, рушително и грозно. Напротив – на варварско и свинско държане са се отдали хора, които са сравнително добре материално. Но те са решили, че щом на тях нещо не им е добре, нещо им е криво – и вече това е добро оправдание да се държат зле с всички! И да нарушават всички правила. Нещо от сорта на: Щом е мръсно – що па и аз да не хвърлям боклук да му е.а майката?! Така си казва освирепелият съвременен българин и дава мръсна газ със стария си мерцедес, изхвърля пепелника през прозорчето, сгазва бездомно куче, дете, пенсионер, псува държавата и политиците, напива се и пак дава мръсна газ и пак псува и отива да гледа мач и пърди и пак псува и си зарязва работата и изкривява мантинели, обръща кофи за боклук, крещи нощем от балкона си к.р за левски, храчи по всички врати в асансьорната шахта, бие жена си и получава инсулт на 46 от препушване и препиване, а след това обвинява държавата за всичко това. И живее на пенсия – озлобен. Ами – това е.
Вие сте писател във век на липса на слово, как намирате сили да пишете и кое Ви вдъхновява?
Не мисля, че е век на липса на слово. Ние за шест-седем години направихме така, че българската литература е харесвана и търсена както може би никога до сега! Да сте чували български писател да е имал хиляди истински, страстни, отдадени и въодушевени почитатели? Десетки хиляди? Може би – само Иван Вазов. Не говоря за хора, които са чели даден писател и просто го харесват. А за страстни и възторжени фенове. Е – сега има не един такъв български писател. Аз съм един от тези писатели.
Каква е първата Ви асоциация щом чуете „Любословие“ ?
Нещо старо, стара дума…от някакви минали, благородни времена…които катo че ли не са били. Списанието. Възраждането.
Има ли „крах“ на най-светлите надежди…, когото те срещнат реалността?
Аз по принцип не обичам представата за надеждата. Надеждата е продукт на пасивна позиция в живота, инфантилизъм и мистицизъм. Идеята за Надеждата ми звучи така:Човек не прави нещо, което желае, ами чака то да се случи само. Надява се. Да му бъде дадено. Още живот. Или пък – щастие. Или пък – любов. А истината е, че щастието се намира само в смелостта. Смелостта да се живее. Щастие има само за смелите, не за надяващите се. И е велика мисълта, че истински живее само този, който е готов да умре! Да – смелостта да се живее. Въпреки всички ужасни неща, които могат да се случат. И се случват. Няма какво да се надяваме. Да запретваме ръкави. И каквото можем – да направим. Което не можем да направим, да постигнем – да го изоставяме. И с непостижимото да се смирим.
Преди време пред депутатите от образователната комисия вие ги предупредихте : „Внимавайте как изглеждате пред хората, защото те са ви пратили в този парламент. Ако някой от вас прави нещо с хитри дяволски или партийни мотиви, той ще отговаря пред Бога, както и пред децата, които са от дясната страна на Бога“. След като явно има липса на ценности у политическият елит мислите ли, че ги страх от Бог?
Според мен – не ги е страх от Бога. Повечето не ги е страх от Бога. Но има и нещо друго. Човекът е най-хитрата машина за измисляне на оправдания. Оправдания пред собствената съвест. Човек дори съвсем несъзнавано оправдава постъпките си и нагажда действителността по изградените си представи. Почетете за Когнитивния дисонанс на Леон Фестингър. Ако нещо от действителността е в разрез с представите ни, ние или не го възприемаме, или го възприемаме така, че да се напасне с представите ни. Сещате се за лисицата и киселото грозде, нали? Всеки политик, даже и без да съзнава, донася от девет кладенеца вода пред съвестта си –и неусетно се самооправдава! За всяко нещо! Ама то това е за полза на бизнеса, ама това е за ползата на енергетиката, ама сега тук това е партийният интерес, ама нали и аз съм човек…И се намират куп хитри оправдания – за пред собствената съвест. А човек трябва да е доста строг към себе си. Особено ако има власт над други хора.
Всъщност какви са страховете на хората?
От смъртта. От загубата на контрол. Човек е бог в своя малък свят. И когато изведнъж усети, че светът си прави каквото си иска – въпреки него – изпада в ужас. Светът, другите хора, тялото му – те си правят каквото си искат. И това е изворът на страх. А човек просто трябва да се приучи, че нищо не е негово и че нищо не зависи от него. Наистина –нищо. И ето тук – парадокс – досега говорех за това, как всичко зависи от нас. А сега казвам – нищо не зависи от нас. Но това е именно така. Тоест – ние трябва да работим и само изработеното от нас ще е Светът за нас. Но ако не се получава – да не страдаме. За да не страдаш – не залагай на такива губещи карти като тялото си, живота си (продължителност и качество), здравето си (което е ужасно нетрайно и несигурно нещо), богатството си, другите хора (които така или иначе винаги ще те разочароват!). Ти заложи на смелостта си, на великата човешка способност да се надмогва всичко – и ще бъдеш добре. Тибетските монаси правят огромни картини от цветен тичинков прашец. И след това ги оставят на вятъра – да ги развее. Да отнесе прашеца. Каква непривързаност към тленните материални неща, а? Да не залагаме на неща, които не зависят от нас – това е добра идея. А от нас зависи само да бъдем смели, разумни и да не позволяваме на нищо да ни отчайва. Нищо.
Освен реформа в образователната система и учебният материал трябва ли да има и предмет като “Медиязнание“ и защо не „робата със социални мрежи и медии“. Т.е. трябва ли да са обучени учениците в новите предизвикателства на дигиталната епоха?
Мисля, че трябва да има часове по възпитание във висок дух и по възпитаване в мислене. А от там нататък – всичко ще се подреди.
Защо жълтите и слуховете доминират в нашето ежедневие и кое трябва да се промени у нас журналистите за да предизвикваме повече позитивни новини?
Хората обичат пикантни неща. Аз също ги обичам. Секс и разни леко унизителни дреболии за разни известни хора. В това има нещо сладко, нещо либерално и симпатично. Това е солено-киселата част от демокрацията. Да се посваля репутацията на богатите и известните. Но аз съм голям противник не на жълтите новини, а на тенденцията да се насажда отчаяние и масово черногледство и самосъжаление чрез новините. Чрез избора на новини. Отчаянието и озлоблението към собствения живот са ужасни грехове. Гащите на Азис не са нищо лошо. Така че – да са живи и здрави и Азис и гащите му. Но отчаянието е ужасно нещо. Черногледството е обида за Бог.
Бил сте дърводелец , след като става известно, че руският цар Петър I е работил също като обикновен дърводелец в една холандска корабостроителница, за да опознае строителството на плавателните съдове, много писатели и драматурзи използват този епизод от неговия живот като тема на свои произведения. Спред фантазията на всеки автор, досегът с дървен материал провокира към?
Да, аз работех – още в началото на кариерата на брат ми – при него. Той е производител на мебели. Между другото – много успешен и признат. Той също така е и много добър писател, за съжаление – малко хора знаят това. А и има малко време за писане. За съжаление. Препоръчвам сборника му Безпризорни ангели. Дървото…хм, дървото е чудно нещо. Когато брат ми започна – имаше период, в който след соц талашитените мебели –всички мебели бяха от масивна дървесина. Но сега вече пак се работи с разни модерни материали от дървесни частици. И магията я няма. Но тогава – помня талаша и миризмата на смола…о, сутрин, миризма на смола и всички обрезки и парчета горят в печката и кафе дими, а длетото на брат ми прави хрт хрт. Да, имаше магия…Дървото ме провокира към…правене на скулптури. Фигури. Но още не съм се престрашил. Ето – пък за това аз нямам време.
А боли ли ви, че подобно на това как унищожаваме нашите гори ние сми унищожили ценности си и дори забравяме да мечтаем и да бъдем себе си?
А какво значи да бъдем себе си? Всеки е това, което прави в този, настоящия момент. В един момент можеш да си свиня, в другия момент – да си ангел. Човек няма някаква определена същност. Той се мени, той е облак газ. Той изпълва нови и нови измерения, приема нови и нови форми и цветове. В един момент е мижав чичо, след това изведнъж става герой. Зависи от решенията му във всеки един момент. Човек избира позата, в която ще застане и светлината с която ще свети. За съжаление – в повечето случаи не избира съзнателно. И затова има чувството, че някой друг избира вместо него. Съдбата му, примерно. Ама че бабешки глупости.
Кой външност сте вие?
Нещо твърде неопределено. В някои мигове съм симпатичен чичо с брада. В други – не.
Какво пише в момента Калин Терзийски?
Купища разкази и есета. Повечето от тях излизат в периодичния печат, но ги пускам също и във фейсбук. Оперативна проза, нещо такова. Подготвям биографична книга за Димчо Дебелянов. И готвя за печат книга със странни, философски, иронични и психологически етюди за българските владетели. Владетелите.
Вашето пожелание към читатели ни?
Бъдете смели. Бъдете добри. Опитайте да бъдете и лоши, за да видите какво е. И пак – бъдете добри. Меки по сърце, напълно безстрашни. Това е.
[spider_facebook id=“1″]Премиера: “Аскетът в мола” от Калин Терзийски и Иво Милев
На 4 април, от 18.30 до 21.30 ч. в The Mall, бул. “Цариградско шосе”, кафе Starbucks, ще се състои премиерата на “Аскетът в мола” от Калин Терзийски и Иво Милев (Издателство “Сиела”) – сборник с…Калин Терзийски: Лудостта е зловеща
Писателят Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 8. в София. Завършва медицина през 1996-та и до 2000-та специализира психиатрия. 4 години работи като психиатър в психиатричната болница „Св. Иван Рилски”…
