Калин Терзийски: Лудостта е зловеща

Писателят Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 8. в София. Завършва медицина през 1996-та и до 2000-та специализира психиатрия. 4 години работи като психиатър в психиатричната болница „Св. Иван Рилски“ в Курило. Паралелно с това пише за вестници и списания, сценарист е на телевизионни предавания, като „Канапето“, „Шаш“, „Пълна лудница“.

Издава няколко сборника с разкази, три стихосбирки, романите „Алкохол“, „Лудост“ и „Войник“.

Носител е на награда за литература на Европейския съюз през 2011 г. Специално за в. „Доктор“ писателят коментира лудостта на българското здравеопазване и личната си борба с алкохола, описана в едноименния автобиографичен роман.
–
– Г-н Терзийски, защо избрахте да специализирате психиатрия?
– Още във втори курс се замислих за специализация и ми се щеше да е нещо, свързано с изкуството. Аз от дете рисувам. Мислех за пластична хирургия, за хирургия въобще. Но още тогава тези мисли ми изглеждаха несериозни – защото осъзнавах, че изкуството не е в ръчната работа, а в мисленето. Изкуството не се занимава с рисуване на картини и създаване на симфонии, а с човешката душа, с нейните вълнения и реакции на света. Така че не хирургията, а психиатрията ми стана близка. И когато в началото на втори курс видях обява за кръжок по психиатрия – просто краката ми сами ме заведоха там. Ходих на кръжок през целия втори и май че – трети курс – а после спрях. Защото водещият д-р Койчев – каза, че трябва да имаме поне някакви основни познания по фармакология, вътрешни болести – въобще
– общомедицинските науки. И аз наблегнах на ученето. Бях отличен студент – и сега се чудя и не мога да повярвам
– това тежко следване, в най-тежките години – 90-96та – а освен всичко друго бях неспасяем бохем и любимец на дамите (смея се сега), та се чудя как успявах да имам отличен успех. Но имах завърших с 5.76. При това единствените ми петици бяха по социална хигиена, епидемиология и разни негероични дисциплини. В пети курс се върнах на кръжок по психиатрия и ходих до края на следването. А в шести курс вече и работех като сестра на 4-ти километър – в психиатричната болница „Св. Наум“. Правех това, защото вече бях женен, имах малка дъщеря и ми трябваха пари – но и за да трупам психиатричен опит. В същото време работех като сестра и в Онкохематологично отделение – доста тежко. Така работех на две места като сестра и карах стаж. Чак тогава успехът ми падна малко. Изкарах петици по хигиена и акушерство-гинекология, а и по педиатрия. Но по вътрешни болести и хирургия пак имах шестици на държавните изпити. Май винаги съм обичал да върша по десетина неща едновременно и да хвърлям сили до умопомрачение. Но така е най-весело.
– С какво ви привлича човешката лудост?
– Най-вероятно към човешката лудост ме привлича нейната необяснимост, но и страхът ми от нея. Знаете как силно ни привличат неща, от които изпитваме мистичен страх. Но също – и суетата. Поне в миналото. Да си психиатър – това е като да си жрец. За едно младо момче е много привлекателно. Притегателна сила за суетата му. Аз си признавам с усмивка тези неща – но за повечето лекари това е недопустимо. Пък и за повечето хора – да си признаят, че основен мотив в поведението им е суетата. Желанието им да Са Те, да са по-важни. Но лицемерието и неосъзнатостта са по-голямата грешка. Детинщини, инфантилност. По-добре да сме искрени към себе си и към другите и да зарежем удобните представи.
Един от мотивите ми да се захвана с психиатрия беше, че е
ХЕМ ЕКСЦЕНТРИЧНО, ХЕМ ПРЕСТИЖНО
Прави те да изглеждаш в очите на хората един такъв загадъчен и изискан, малко зловещ. Прави те в очите на хората много интересен. И така. Суетата. Не забравяйте, че тя е и у вас! Но друг мотив да се занимавам с лудостта беше християнското състрадание към отхвърлените и дамгосаните. Как – ще пита някой – се съчетават суета и християнско състрадание? Ами – много добре – ще кажа аз. Човекът е сложно състояние. Не създание. Човек е облак газ. Странно състояние на пространството. Променящо се във всеки миг.
– Какво Ви порази при първото Ви стъпване в болницата в Курило?
– Големият парк. Откъснатостта от света. Там беше друг свят със своя си атмосфера, свои миризми, свои цветове – беше ноември и беше жълтеникаво, сивкаво, сребристо, гнило-кафяво, черно и влажно-бяло. Реката, която се вие като мъртва, лъскава, зимна змия, дълга стотици километри, през ниските проломи.
И веднага след това топлата компания красиви и млади лекари, пушещи и пиещи коняк по повод някакъв рожден ден. В лекарската стая.
– Шоковата терапия ли е най-зловещото, което може да се случи на пациент В психиатрична клиника?
– Шоковата терапия въобще не е зловещо нещо, а процедура, която в повечето случаи е животоспасяваща или най-малкото – с много добър терапевтичен ефект. И доста по-малко вредна от повечето психиатрични лекарства. Не че те са много вредни, но най-малкото имат странични ефекти. Докато най-лошото, което може да причини електроконвулсивната терапия (както е правилно да се казва), е състояние, подобно на обичаен махмурлук, за два-три часа. Но при стари хора, с тежка депресия, с отказ от храна и течности, c опасност за живота (суицидна) – този вид терапия е животоспасяваща и е най-доброто средство на избор. Зловещи неща има в психиатриите. Но те са повече заради самата лудост. Самотата – нощем. Някоя жена остро внезапно започва да вие в нощта. Ей такива неща. Не терапията. САМАТА ЛУДОСТ ПОНЯКОГА НИ ИЗГЛЕЖДА ЗЛОВЕЩА, защото сме си създали нагласата такива неща да ни плашат. Ние, малко простовато казано, имаме нужда да се плашим от това и онова; имаме нужда от това – да ни изглеждат разни неща зловещи. Ние имаме неосъзната потребност от зловещина. От страшни приказки. Ето затова и вие ми задавате именно такъв въпрос. Защото имате неосъзната потребност от зловещина. Нужда от страховити зловещи приказки.
– Каква е философията на днешната медицина в лечението на психичните болести? Одобрявате ли я?
– Като отдавна напуснал психиатрията – имам право да говоря само като евентуален потребител. Но не съм ползвал услугите на психиатрията. По принцип има чудесни лекари, които се грижат – по съвременните стандарти и представи – чудесно за болните си. И така е било винаги. В древността са пускали кръв и са давали отвари от билки, предизвикващи повръщане. За да очистят организма. Общо взето – ужасно. Но добрите, мъдри и състрадателни лекари пак са били чудесни лекари, въпреки странните лечебни методи. Който е добър лекар – такъв е във всички времена.
Независимо дали лекува с електрошок, с пиявици или с билкови отвари. Трябва да те е грижа! Да си загрижен и внимателен човек.
– Защо напуснахте лекарското поприще и загърбихте десет години учене?
– Защото исках свобода. Работата в психиатрия все повече ми заприличваше на служба. Бях служител. Служащ. Служех. Можех да стана и това. което в социализма се наричаше Службар. Службогонец. Чувствах се омерзен на моменти. Писане на тонове хартийки. Документи. Всичко се свеждаше до някакви химикали и хартийки. Халоперидол и експертизи. Естествено – някои би ме обвинил – това е, защото не си вниквал в смисъла на нещата. Но – както и да е. Когато пишеш по сто неозначаващи нищо експертизи и епикризи и декурзуси на ден, а пред вратата ти блъскат и вият гладни и ядосани луди хора… и ти пращаш санитарите да ги изблъскат в стаите, за да не ти пречат да си напишеш хилядите документи – става ти гнусно.
Безсмислието и Дехуманизацията те карат да бягаш. Започнеш ли да живееш там – намираш си оправдания. Че не можеш да си намериш друга работа – затова си кротуваш там, кротко си работиш и пазиш тази. Но аз в същото време бях високоплатен сценарист в телевизията. Работех по това време за „Каналето“. Така че при мен този мотив – страхът, че няма къде да отида, ако напусна – не важеше. Не знам какъв трябва да си, за да намериш сред тези миришещи на урина документи някакъв човешки смисъл. Там няма състрадание. Има чиновничество. Някои най-велики лекари – каквито аз познавам и ще кажа само доктор Багдасарян и доктор Пулчев (но и много други) – най-старите ми приятели – умеят да извадят от всичко това и човещина, и състрадание, и грижа.
– Какво ви разочарова в българското здравеопазване?
– Това, което разказах по-горе. Но и безсърдечието. Рушветите – чудовищни. Дистрибуцията на лекарства. Лекарите чисто и просто продават продуктите на лекарствените фирми. Идват представители на фирмите и подмамват лекарите. Дават им много прилични суми за разни фармакологични изследвания. Организират им пищни и луксозни конференции. Спонсорират какви ли не лекарски мероприятия. И по този начин вербуват лекарите да продават лекарствата им. Дистрибуция. Не се мисли толкова за това кое е най-добро за пациента, а кои дават най-много пари и ни пращат на най-хубави екскурзии-конгреси. И кои дават пари за фармакологични проучвания. Но това е проблем не само на психиатрията. Това е Повсеместен проблем! КОРПОРАЦИИТЕ И ТЕХНИТЕ ИНТЕРЕСИ СА НАД ЧОВЕКА Просто когато едни лекари са оставени да се оправят с ниските си заплати сами,
– дори и най-съвестните започват да работят, завладени от мисълта за пари. Здравето и добруването на хората стават паралелни и доста по-незначителни теми. И това е, защото те, парите, не са осигурени
– трябва да ги изкарваш
– като бизнесмен. А тогава хуманността отива на кино.
– Какво е спасението от общата лудост на обществото ни?
– Няма обща лудост. Лудостта е съвсем друго нещо. Тук има малодушие. Липса на взискателност към себе си. Човек трябва, длъжен е да изисква от себе си да е смел, да не се отпуска на вълните на себеокайването и самосъжалението! Човек е другото име за Справящ се С Всяка Болка и Тежест! А ние – без да има наистина мор, глад, война или чума – просто защото сме в известен упадък
– се отдадохме на злостно, себеунизително мрънкане. Аз не изисквам от хората да станат по-големи оптимисти! Просто им казвам: Ако дъното на лодката ти е продупчено (а сега дупката слава Богу е още малка!), не се отдаваш на квичене и мрънкане! А с усмивка на уста се захващаш за помпите и за смолата и кълчищата. Запушваш дупката и гребеш напред. Деморализираните, окайващи се и оплакващи се вечно – те само деморализират и останалите. И това е саботьорство спрямо общия ни дух. Журналистите в тоя смисъл са за бой!
– Как се спасихте от демона Алкохол?
– С абсолютно презрение към себе си. Към слабостта, която смятах за свой Аз. Който се страхува да умре, вече е умрял. Само смелият има някакъв шанс за щастие. Имах ужасни – наистина предсмъртни проблеми със сърцето. И именно тогава си казах: ще се качваш пеша до седмия етаж!
Но така може и да умра… още на третия! – квичеше нещастникът в мен.
Именно! Но ще умре един смел човек. А ако се уплашиш и не се качваш – ще продължи да живее едно лайно. Лайно без самоуважение! – така казваше смелата част в мен. И аз се качвах. И сърцето ми прескачаше на всеки втори удар. И аз го затисках с юмрук и се качвах. Ден след ден.
Или ще живееш смело, или по-добре – мри.
– Кога според вас алкохолът се превръща в проблем?
– Когато започнеш да мислиш за него. Често. Непрекъснато.
– Количеството има ли значение? Как гледате на съвременните стандарти за проблемно пиене -14 малки питиета по 25 грама на седмица за жените и 21 питиета за мъжете?
– Това са глупости. Проблем с пиенето има този, който има проблем с пиенето. Има хора, които пият много и нямат проблеми. Но искам да кажа: всяко едно пиене вече си е проблем. Защо пие човек? За да се отпусне – нали така? Значи е напрегнат. Значи има проблем. Проблемът е, че ние по най-глупав начин само се набутваме в Схемата, в Матрицата, за която са ни казали: това е Нормалният живот!
Казвам ви: бягайте от там, където ви се налага да пиете (или да ходите на йога, или да пиете хапчета), за да се успокоите. Намерете си живот, където няма нужда да пиеш (или по консуматорски да ходиш на йога или да пиеш хапчета), за да си спокоен.
„Ама това е невъзможно!“ – ще каже някой глупак.
Възможно е! – ще кажа аз. – Има планини и манастири, чукари и самотни селца. Но се изисква смелост. А името на сегашния човек е Страхливост.
– Лежали ли сте някога в болница и с какви заболявания?
– Лежал съм неведнъж най-вече заради травми. На Нова година 97/98 счупена долна челюст – на десетки фрагменти ОТ МУТРИ С БЕЙЗБОЛНА БУХАЛКА
Времена! През 2005 г. ме блъсна кола със скорост 80км/ч. Останах жив по някакво изумително чудо. Бог! Само с разбита глава и счупени ребра. От ляво. Умът и сърцето. Бях и винаги съм бил кротък и весел човек. Освен когато не съм мрачен и ядосан. Смешно, нали.
– Здрав ли сте и как се поддържате в добра физическа форма, а вероятно и ментална?
– Тренирам упорито, храня се скромно и разумно – с извара, яйчни белтъци, зеленчуци и леща. Всеки втори ден ходя на фитнес. Доста тежки силови тренировки. Също така – ходя най-малко десет километра пеша – всеки ден. За целта ставам в пет и половина. По хълмовете над Банкя. В снега и замръзналата кал. Величествено. Човек е здрав, ако ежедневно извършва себенадмогване. Той нарича себенадмогване надмогването над тинята у себе си.
– Всички лекари препоръчват здравословно хранене, но далеч не изглеждат здрави. Как се храните вие? Кои са полезни и кои вредни храни?
– Използвам донякъде (но не фанатично) системата на Бари Сиърс, наречена Зоната, при която протеини към мазнини към въглехидрати трябва да са в съотношение 0.75/0.75/1. Тоест – ако ядеш 50 г чист протеин, трябва да ядеш и толкова чисти мазнини, и малко повече въглехидрати. А въглехидратите трябва да са от богати на целулоза източници – броколи, зеле, карфиол и тиквички, домати и краставици, чушки и моркови. А мазнините – бадеми, фъстъци, зехтин екстра върджин и понякога – малко масло. И тъй като съм вегетарианец – протеините си ги доставям с мляко (нискомаслено), суроватъчна извара, яйчни белтъци (жълтъците имат много холестерол и арахидонова киселина) и варива. Леща. Лещата е чудно нещо. Също така – примитивните зърнени храни. Амарант, киноа и др. Та така. След като вдигах кръвно до 220/160. когато бях на 33, сега на 43 пробягвам 3 километра за три минути и половина. Пробвайте някой път. Няма да успеете. Шега.
– Каква е вашата представа за здравословен живот?
– Хубав живот. Спокоен и разумен. Тази представа се изгражда непрекъснато. Не е замръзнала. И не може да се изкаже с три думи.
–
В заглавието „Пълна лудница“ прозира споменът от болницата в Курило
Известният писател и сценарист е започнал работа на новото си поприще в предаването „Хъшове“, но „се уплашил от тръбния слонски рев на Слави и малко грубичкото му отношение към Света и Хората затова отишъл при Камен и приятели в „Каналето“, споделя психиатърът.
„Там беше много плодотворен период. Работехме с Мартин Карбовски, Емил Йотовски, Мони Шварц,
Лео Капон и кой ли не… Беше чудесно. Но това беше, докато работех още като психиатър. А когато спрях – започнахме с Емо Йотовски, Евтим Милошев, Любо Нейков и още четирима господа да правим „Досиетата Хъ“ в Дарик радио. Това беше във времето, когато Костов спря Слави от ефир (поне такава беше клюката) и ние трябваше да печелим пари, за да се издържа екипът на цялото това грамадно шоу. Така че – косвено – поработих и за Слави. И каквото и да си говоря – уважавам този енергичен и твърд човек. А към психиатрията не изпитвам носталгия. Защото непрекъснато ми се налага да помагам на хора с душевни проблеми. Не ми липсва. Лекар съм през цялото време. А за „Пълна лудница“ – хм, да – заглавието беше моя идея. Да – там може би прозира споменът ми от болницата в Курило“, не крие Терзийски.

Вижте и

Джулиана Гани: В момента тече билборд кампания и избраният победител ще се снима с мен в реклама (СНИМКИ)

Източник: в. Доктор, 27.01.2014 01:50 | стр. 2; 3 | Мара КАЛЧЕВА Калин Терзийски: Имах предсмъртни проблеми със сърцето, докато бях подвластен на алкохола! | Най-лошото след шокова терапия е състояние, близко до махмурлук