И този втори семестър от учебна 2020-21 г. година зачова силно за студените във Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене на лекции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учени за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични тесктове. Като Собственик и главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на отличниците издържали изпит по дисциплината “Политически организации и институции ”.
В поредица от тексове най-добрите авторски материали ще бъдат публикувани и споделени освен във фейсбук страница на медията ни, кояго достига до 5 милиона потребители за девети пореден месец и в страницата на дисциплината кръстена от студетите – Политология за начинаещи.
Ваш,
Андрей Велчев, Главен асистент, Доктор по Политология, катедра “Политически науки и национална сигурност”
ПУ “Паисий Хилендарски”, Собственик и главен редактор на Любословие.БГ
Представям ви Николина:
Казвам се Николина Тренева, на 25г.в момента живея в Пазарджик, безработна съм, благодарение на изънредната обстановка и непрекъснатото затваряне на детските заведения, имах възможността да се посветя на семейството и на образованието си.
„Съединението прави силата” , думи в чиито смисъл българският народ влага силна, исторически обусловена емоция. Този блян на българина, доказан и изстрадан във времето, е заслужил мястото си на сградата на Народното събрание. Това е само част от тази мисъл, а цялата звучи така: „Съединението прави силата, а силата ражда независимост”. Това е и завета на хан Кубрат, който го показва със снопа стрели на синовете си. Ако те са единни, никой не може да ги победи, но разделяйки се, те стават уязвими и сами по-лесно ще бъдат прекършени.
Този девиз е и в основата на идеологията на значими наши революционери като Георги Раковски и Васил Левски. Те са имали за цел обединението на народа в името на това той да бъде свободен и независим. Пример за това е създаването на Българския революционен централен комитет, който е основан на идеите на Георги Раковски, благодарение на който по-късно избухва Априлското въстание, което макар и неуспешно, дава отзвук в Западна Европа и Русия и внася своя принос за избухването на Руско-турската освободителна война.
В първите години след Освобождението, радостта от свободата се примесва с дълбоко разочарование от разпокъсването на българските земи. Въпросът за националното обединение на българите се превръща в смисъл и съдържание на политиката на първите правителства на Княжество България и на властите на Източна Румелия. Тази политика достига своя връх през 1885г., когато Съединението на България е осъществено без чужда намеса, което го прави чисто български успех. Патриотите използват тесния процеп на времето, през което постигат заветната цел. Макар и радостна, зад тази вест прозира сянката на тъгата по Третата сестра Македония. Мизия и Тракия вече стоят заедно, но идеалът за обединение на всички български земи остава недостигнат и до днес.
Преди да украси фасадата на Народното събрание, изразът се появява на първите монети, сечени от Третото българско царство, по предложение на Стефан Стамболов. Девизът се появява за първи път на нашия герб през 1891г., а върху фасадата на Великото Народно събрание, едва през 1930г. Не е случайно изобразяването на точно тези думи и то на една от най-значимите за България сгради, това е, за да напомня на управляващите и на целия народ, че сме това, което сме сега, благодарение на обединението ни като народ. Само съединението е давало сила, създавало държава, развивало и защитавало границите и народа ни. Разединението и противопоставянето е в основата на всички злини, сполетели ни през вековете и сега. В днешно време ставаме свидетели, как всичко, завещано ни от велики българи, потъва в забрава. Влизайки в разни съюзи, България загуби постепенно части от суверенитета си. Разбира се, в историята на други народи има ярки примери, как може да се постигне обединение на народа, да се съединят всичките части на разпокъсаните държави и да се постигне така жадуваната независимост.
Пример за това е Индия, която от края на 18-ти век до 1947 година е колония на Британската империя и как един слабичък (на вид), но силен по дух човек, успява да събере изтерзаните от гнет индийци, да им посочи пътя по който могат 220 милиона индийци да изгонят 50 хиляди британци от страната си, да им вдъхне кураж и сила да го направят. Махатма Ганди е първият лидер на движението за Независимост на Индия от Великобритания през 20-ти век. Придържането на Ганди към мирни протести за постигането на социални и политически промени го превръща в една от най-влиятелните фигури в историята.
Както у нас, така и по света, е необходимо да има обща цел, единна позиция и силни родолюбиви водачи, за да се постигне целта за обединение в името и за благото на народа. Населението на една страна става НАРОД, когато започне борба за постигането на тези цели. От тук възникват въпросите : Нужни ли са толкова партии в България? Какво желаят да постигнат? Единни ли са в целите и пътищата за постигането им? … Най-важният въпрос се оказва вечният „Кой да води бащина дружина?“. Свидетели сме на срамни сцени на нашите „законотворци“, че даже се срамуваме да обясним на любопитните си дечица „Защо тези чичковци и лелки правят това?“ Тези деца ще са бъдещето на страната ни и как ще се съединят в един строй, как ще бранят Отечеството си, как ще го обичат, като не го познават… , а не го познават, защото не го изучават. Една източна мъдрост гласи „За да съсипеш и обречеш един народ, дай на някой друг да го образова.“ Имаме си и наше кредо. Всички сме чували известния цитат на Алеко Константинов. Думите му се предават поколения наред и на всяко едно от тях напомнят, че си имаме прекрасна Родина, която е необятна и е много отвъд това, което може да видим с просто око. Именно любовта към пътуването и преоткриването на всяка следваща дестинация е двигател на нашето непрестанно желание да не спираме да опознаваме родните краища. Нашата цел е преди да обиколим света, да опознаем Родината си, да се доберем и до най-отдалечените кътчета, да видим и най-удивителните гледки и да обогатим духа и съзнанието си с колкото може повече прекрасни български места и тяхната история. Така се възпитава любовта към Отечеството и желанието на нашите наследници да бранят това, което очите им са видели, това, което са прочели и е разтупкало сърцето им. Техният дух трябва да е укрепнал и силен въз основа на това, което ще чуят, видят и усетят. Всички ние сме родени Tabula rasa (чиста дъска) на която са писали нашите родители, учители, баби и дядовци…, но и екрана на телевизорите. За това трябва много да внимаваме кому даваме да „пише“ на „дъските“ на децата ни, на кого поверяваме възпитанието им, за да се изградят като личности, готови да поемат с ум и разум управлението на собствената си Родина – обединени под знака за просперитет и благоденствие.
Защо говоря за възпитанието на децата. Защото от там тръгва пътят на всеки човек, изграждайки се като личност. За да са обединени те, в детска възраст, трябва да подкрепят заедно другарчетата си, когато участват в спортни или друг вид състезания, да се съревновават като едно цяло с други класове, отбори и различни мероприятия, организирани в датската градина, в училището, в университета, а след това и в работата си. И отново намираме този скрит израз „обща цел“, който ги държи един за друг. Днес сме свидетели на разделение: червени-сини, леви-десни, либерали-консерватори, граждани-селяни, столица-провинция, бедни-богати, атеисти-вярващи, християни-мюсюлмани…където и да погледнеш, все гнило и за всички животът е изпитание.
Логично възниква въпросът „Кое е обединяващото сред толкова много противоречия?“ – за мен то е желанието за мирен и справедлив живот. Докато не се постигне така жадуваната СПРАВЕДЛИВОСТ, не може да се постигне просперитет на нацията, което означава и по-добър живот там, където Дядо Боже е решил, че ни е мястото. Всеки може да постигне много неща в чужбина, но щастлив със своите постижения можем да сме само тука, където сме родени. За целта трябва да ИЗИСКВАМЕ от законотворците и прилагащите законите да мерят с аршина, който ние СУВЕРЕНЪТ сме им поверили в ръцете! Не бива да гледаме безучастно на тези, които от дърпане на чергата към себе си, накрая могат да я скъсат и ние да изпаднем от историята на държавите като НАРОД.
Да се съединим в името на бъдещето така, както го направиха нашите деди!
Каква е вашата реакция?
