Скъпи зрители и читатели на Любословие.БГ, здравейте отново. С извинение, че малко просрочихме рубриката „Говори кмета“, поради обстоятелствата на непрекъснатия протест, който вече почти 90 дни е основна тема в нашата медия, ние се завръщаме със захладняването на сезона и с отговорността да даваме думата на хората, които управляват нашите общини. Гост на Любословие.БГ е кметът на район Триадица към Столична община Димитър Божилов.
Благодарим му, че прие поканата при положение, че това е една от най-натоварените общини, попадаща в сърцето на София и община, в която непрекъснато чакат хора, тъй като не само оплакванията, съветите и препоръките винаги са много, но той им обръща внимание. Благодарим, че прие.
Димитър Божилов: И аз Ви благодаря. Здравейте на Вас и на вашите зрители.
Как се чувствате почти година след като поехте общината, която както казах, е една от най-тежките в столицата, защото попада в доста голяма територия и е най-осезаемо – идеалната градска част?
Краткият отговор е вдъхновен и мотивиран. Аз съм жител на района, тук съм роден, тук съм израснал, тук живея със семейството ми. Така че проблемите на Триадица не са ми чужди. Още преди да встъпя в кметството аз съм бил ангажиран с не малко казуси, които касаят нашия район – централна градска част, казуса с небостъргача в Стрелбище. Също проблемите с Манастирски ливади и Изток. Като цяло, вече преминавайки от другата страна на барикадата така да се каже, като орган на изпълнителната власт направих нещо като follow up, като последване на задачите, които съм маркирал още преди това и преминахме към тяхното изпълнение. Основните проблеми на Триадица за мен могат да се поберат в няколко изречения. Първо, това е един район на две скорости, защото имаме силно развита централна градска част, също и традиционните жилищни комплекси като Стрелбище, Иван Вазов и Гоце Делчев, те са добре снабдени с услуги и с добра инфраструктура, там ние изцяло наблягаме на поддръжка.
ВИДЕО:
Докато кварталите, които са по-отдалечени от центъра – Кръстова вада – Запад и Манастирски ливади – изток имат много сериозни проблеми с инфраструктурата, защото уви там голяма част от парцелите са частни и тези, които попадат в уличната регулация не са били отчуждени навреме, което е забавило изпълнението на улици, тротоари, канали, улично осветление. В момента хората, които живеят там, това са компактно млади семейства с добри доходи, интелигентни и изключително активни, имат право да бъдат недоволни, защото плащат не малки данъци, данъците там са сходни с тези, които се плащат в центъра на София, но уви, условията, в които живеят са незадоволителни. Никой не иска детето му да диша прах, защото отвън улицата де факто я няма, или пък да бута количка по камънаци. Ето защо ние в този мандат, ръководството на Триадица, в мое лице и заместник кметовете ми, сме положили усилия и сме се амбицирали да подобрим положението там. Уви, от нула, почти от нула се гради трудно. Напредваме с малки стъпки, тази година започна и разширението на бул. Тодор Каблешков, което е също едно много сериозно предизвикателство.
Тоест то е натоварващо, но…
Да, самият проект е възложен от Столична община, но ние като районна администрация отговаряме на тези предизвикателства.
В момента даже единия ми заместник кмет е на оперативка там, каквито всяка седмица се правят. И представяме на вниманието на изпълнителя, на представителите от Столична община, исканията и желанията на хората, които впрочем са до едно изключително резонни – пешеходни пътеки, светофарни уредби, които да позволяват безопасно пресичане…
Да, бума на сградите там беше доста голям и бърз.
Димитър Божилов: Вижте, Манастирски ливади използват услугите и комуникациите, които са в Гоце Делчев. Това съответно и аргументира честия поток на хора, които слизат от „Ливадите“ към Гоце Делчев, няма как в условията на този ремонт, който се извършва, изключително амбициозен проект – ще бъде от бул. България до Луи Айер, ням как в условията на ремонта да останем безучастни за това, че хората искат по-безопасни условия за пресичане, там деца минават също, които отиват с родителите си към детските градини и училищата в Гоце Делчев. Нали, това е на първо място.
Отделно от това имаме и проблемите на самите хора, които живеят по протежението на Тодор Каблешков и буквално в движение ние разрешаваме проблеми и казуси, които са свързани и то от дълги години, които са свързани с достъпа до самия булевард, който в момента е в по-голям габарит, но трябва да се свърже, чисто комуникационно, с останалите сгради наоколо – откъде ще има излаз към булеварда, дали ще има изобщо, по какъв начин е определена алеята да слезе към булеварда. Това е свързано с много дейности по проектиране, по присъствие там на терен.
Радвам се, между впрочем, че от Столична община и от страна на изпълнителите срещаме разбиране, включително и с кмета на общината сме правили съвместно оперативки там – по проблемите за велоалеите, по проблемите за входовете и изходите на квартала, организация на движението. Срещаме разбиране и пълна подкрепа от тези участници в процеса, без де факто ние да сме страна по договора за изпълнение.
Но сте домакин.
Да, факт е, че сме домакин. Аз нямам проблем с това към нас да се отправят критики, ние отговаряме на това нещо с поправяне. Опитваме се да сме отзивчиви и сме отзивчиви към желанията и критиките на хората, защото в крайна сметка затова сме тук.
Районният кмет е опосредяващото звено между гражданите и останалите институции в страната – държава, община. Това е много важно и един от лайтмотивите на моята предизборна кампания беше именно това – да засиля връзките между гражданите и районната администрация, защото, най-малкото на мен като гражданин беше нещо, което ми липсваше в предходните мандати.
Как се печелят изборите от един млад човек като Вас?
С много труд. Аз за втори път се явявам на избори за районен кмет. 2015 г. загубих с малка разлика, което ме мотивира допълнително. Изтърках шест чифта обувки по улиците на Триадица и смея да твърдя, че разговорите, които съм провел с хората, активната ми позиция и съответно делата, които съм вършил…
По делата на горещи точки, казахте небостъргача в Стрелбище, който засега е спрян.
Засега е спрян, да.
Надяваме се тази тенденция да продължи, защото голямо беше напрежението там.Това означава силата на затворените общности.
Така е, така е, аз съм впечатлен от стрелбищенци, които се оказаха много упорити и много смели хора, защото отстояваха докрай своите искания, до едно справедливи. Уви, обстоятелствата и защото това е казус, който е с дълга история, от 2006 г. започва изобщо прехвърлянето на имота и предвиждането за строеж там, но хората бяха единни, наистина бяха много консолидирани, затвориха бул. България даже един път. Така че гражданското общество е нещо, което не трябва да се подценява.
Бидейки част от това гражданско общество и до сега аз в комуникацията, която водя с инвеститори, с хора, които потенциално искат да развиват дали строеж, дали нещо друго в района, винаги им казвам, че трябва да имат едно наум с гражданското общество, информирам ги за обществените нагласи за съответната част на Триадица, където те искат да се развиват. Така че ако се прави нещо – първо, да има по-висока информираност какво искаш да правиш, как да го правиш.
Второ, да има някакво съобразяване със спецификите на района. Нали там ако си решил да правиш нещо, което досега са си играели деца и хората традиционно го възприемат като нещо, свързано с обществото, с отглеждането на малките, би било трудно и със сигурност ще срещне обществена отпора, ако тръгне да се прави нещо.
Пример за това давам – Мотописта, което е изключително разпознаваемо място за жителите на Гоце Делчев, то даже целия квартал си го наричат Мотописта. Това е място, където са израснали поколения от хората, които са живеели там и това е частен имот. Аз даже съм писал и нарочен пост във Facebook, където разказах хронологията на прехвърлянето на тази собственост, как от държавен е бил прехвърлен в държавно предприятие, то после продадено и т.н. Хората имат право да знаят, а по принцип е публично достъпна информация, която всеки може да си извади от имотния регистър, но нищо не ни пречеше да информирам гражданите за това, защото самия парцел е неподдържан, има буйна зеленина по принцип, която е саморасляци.
То и там има бурени в момента.
Вижте, като цяло към частните собственици аз проявявам необходимото уважение, защото аз съм юрист, знам, че частната собственост е неприкосновена по конституция и в много крайни случаи може да бъде нарушено това право, най-вече в случаите за отчуждаване за регулация, за изграждане на тротоари, но това е нещо, което включително и собствениците знаят предварително, защото тя не е нещо скрито.
Общия устройствен план на София е предвидил от къде ще мине булевард или улица, или тротоар и ние подхождаме с разбиране към това. Включително, в момента водим преговори с мандат от Столична община за изкупуване на някои от участъците, които попадат в уличната регулация на важни артерии в Манастирски ливади.
Това са улиците Костенски водопад, Флора и Васил Стефанов.
Доста натоварени.
Тези улици, някои от тях не съществуват – голямата Костенски водопад.
Която ще бъде изградена, всъщност ще бъде една от свързващите артерии с бъдещата детска градина, която в момента се изгражда в Манастирски ливади – изключително важен проект, желан от хората, който се забави с години, но в момента е сложена първата копка, до колкото знам в момента са на кота нула строителите, мои служители проверяват ремонтните дейности там и за да не излезе, че ще построим детска градина по средата на нищото в момента преговорите текат много добре, хората изключително разумно посрещат нашите предложения, срещаме се някъде по средата, това е съвсем нормален процес на договаряне на определени цени, които са определени, разбира се и като база от оценките на независими оценители.
Но ето например това е, за мен лично, един добър диалог, който ние сме осъществили с хората, защото процедурите по отчуждаване винаги водят до много ниски цени, които хората ще получат за техните цени. Докато в рамките на едни преговори те могат да договорят нещо, ако не да сме всички доволни, то поне да сме еднакво недоволни и двете страни, така че да постигнем бързина в процеса на изграждане.
Важно е, че местната общност успя да спаси и стадион Раковски, поне засега.
Димитър Божилов: Така е. Интересува ме гледната точка, все пак и на Вас като управленец, някой път обществото не е ли прекалено взискателно и прекалено изискващо без да знае, че освен права имаме и задължения? Така например да пазим добрата култура за това часовете за отдих да ги спазваме, да не вдигаме нощен шум, да не замърсяваме. Един от най-добре поддържаните паркове в София е Южния парк. Другите наоколо са Южен парк 1 и Южен парк 2. В крайна сметка някой път не е ли много трудно, но трябва да обясните на едни хора, че не са прави?
Вижте, аз се опасявам, че възпитанието на един човек е много далеч от правомощията на който и да е управленец. Но ако говорим за гражданското общество в Триадица аз смея да твърдя, че съм много впечатлен и възхитен от подхода, който имат хората. Да, разбира се има критики, има отправени остроти, но те винаги са конструктивни. Аз съм анализиращ човек, имам високи изисквания на първо място към себе си, на второ място и към моите служители, но се опитвам и мисля, че успявам да задържа човечността и в управлението и в комуникацията с хората, защото всъщност ние сме тук заради тях. И мисля, че успявам да превърна Триадица в кауза не само на моите служители, но и на хората.
Имаме акции на родители, на граждани, по ремонт на детски площадки, за които хората се самоорганизират. Ние с наши служители им помагаме, понякога и с материали помагаме, тъй като наистина обема на работата е огромен, ние сме второстепенен разпоредител с бюджетни средства, всяка година депозираме към Столична община нашето предложение за бюджета, който да ни се отпусне, така че ние да отговорим на всички предизвикателства и да можем да поддържаме всичко, което ние възложено за поддръжка, но обикновено този бюджет не се уважава в цялост.
Ще Ви дам една справка – на район Триадица, с решение на общинския съвет е възложено стопанисването и поддръжката на 14 подлеза. Всички знаем в какво състояние са подлезите. Парите, които ни се отпускат ни стигат горе-долу да плащаме режийните сметки на тези подлези, това ще рече осветление, почистване, ток и за малки козметични ремонти. Значи всеки човек, който мине през подлеза на бул. Гоце Делчев, на Тодор Каблешков или някой от подлезите около НДК, сещам се за този на Фритьоф Нансен. Кошмарно състояние, наистина.
На мен ми е болно, защото наистина това са съоръжения, които се ползват много интензивно, хората с право негодуват за тяхното състояние, но това, с което ние съумяваме в момента да се справим е да ги поддържаме в един добър горе-долу по-естетически вид. Имаме и съвместни проекти със сдружение, което прави арт инсталации.
Да, това е видимо, да. Украсява се.
Да, фокусирали сме се върху това. По принцип имаме и набелязан даже един подлез – този на Иван Вазов, искаме да го направим литературен подлез. В момента, както се казва, просто трябва да изчистим финансовата част и то не за възнаграждението на хората, които ще направят графитите вътре, ами по-скоро за привеждането на подлеза в годен вид за обработка. Защото той в момента е с олющени стени, криви стени. Говорили сме си и с експерти, става дума за проект, който е пример за архитектурата на късния социализъм – „Дайте да го направим, пък после ще видим как ще изглежда“. И уви, състоянието си остава непроменено до днес. Ние искаме да го променим и затова сме и толкова активни и се опитваме с малкото, което имаме да постигнем някакъв резултат, който да е приятен за хората.
Без да търсим сензация, успявате ли да подобрите диалога с г-жа Фандъкова, да припомним, че именно по причината, които преди малко споменахте – делегираните бюджети на общините, началото на вашия мандат, не само Вие и ваши колеги имаха този проблем с непрекъснатия недостиг на пари, недостатъчно справедливото разпределение на тези блага?
Димитър Божилов: Трябва да подчертая нещо – г-жа Фандъкова е гражданин, жител на Триадица и с нея имаме прекрасен диалог. Аз съм човек на аргументите. Стъпвайки на този пост бях абсолютно убеден, че каквото и да представя като искане или като заявление, или дори като критика към управлението на Столична община то ще бъде базирано изцяло на аргументи, на факти, доказани. Така че далеч съм от политическото говорене, визията, която имам съм я оповестил публично в моята предизборна кампания и мисля, че я изпълнявам успешно до сега.
И ще отбележа и още нещо – Триадица беше един от, така да се каже, облагодетелстваните райони от Бюджет 2020 г. Но защо? Ако се върнете назад в капиталовите проекти и бюджети за ремонти в Столична община всъщност Триадица не присъстваше години наред, години наред. Затова съм щастлив, че това, което ние представихме още ноември месец като капиталова програма, като желания за ремонт на детски градини, на училища, беше уважено в една не малка част. Така че в сравнение с други райони, да, ние бяхме доста, доста ОК. Така че бидейки районен кмет аз се старая да гледам моята къщичка, нашия двор и да защитя интересите на гражданите на Триадица.
Да завършим с тази позитивна ваша кампания – буквално вчерашния ден. Какво е качеството на храните в столичните училища на ваша територия и какви мерки ще вземете от тук нататък, тъй като първите стъпки бяха направени. Най-вече здравето на младите, на подрастващите деца.
Предстои да видим. Аз имах идея още преди настъпването на пандемията да посещавам училищните столове, но уви този феномен, негативен разбира се, ме изненада неприятно и училищата бяха затворени. Така се съвпаднаха процесите, че към този момент ние провеждахме вече конкурса за избиране на нови фирми, които да хранят децата в училищата и които всъщност трябваше да встъпят от 15 септември насам. Мисля, че в почти всички училища, без едно, фирмите са нови. Явно някои от търговците са решили, че след като са спечелили конкурс ще могат да си позволяват някои отклонения от изпълнението на договорите, но аз не съм такъв.
Ние сме страна по тези договори, възложители, съвместно с директорите и училищните ръководства, и органите на Столична община, Дирекция Образование дадоха и ние имаме контролни функции. И за нас е важно, изключително важно, това е приоритет, децата да се хранят с качествена храна, с всичките сертификати за качество, спазване на мерки против разпространение на коронавирус и тъй като в едно от училищата на Триадица постъпиха сигнали за отклонения в грамажа, отклонения в цената, отсъствие на меню, което трябва да бъде публично оповестено. Това е важно, защото някои от децата могат да имат алергии.
Съответно родителя няма да го прати на стол, а ще му сготви храна вкъщи. Това са изключително сериозни нарушения, които ние констатираме по надлежен начин и в съответното училище отправихме предизвестие за прекратяване на договора. Възобнових тази моя идея за опитване на храната от училищата, което, подчертавам – ще бъде веднъж седмично в произволно от нас избрано училище ще се взима храната и аз или някой мой служител, но тази храна ще стигне до мен, така че аз да мога да опитам какво ядат децата в Триадица и лично да се убедя в качеството на това, което е сервирано. Разбира се, училищните ръководства са на терен, те са там.
Те също проверяват тази храна и аз вярвам в тяхната преценка. Но тъй като това е нещо важно, да не казвам едно от най-важните неща, ние решихме да предприемем тази мярка. И нещо, което мисля, че е редно да подчертая – аз съм убеден, че една храна може би никога няма да бъде достатъчно качествена или достатъчно като количество за детето на един родител. Аз също съм родител и аз искам /???/ за детето. Но в случая просто трябва да подходим разумно, житейски и сериозните нарушения ще бъдат санкционирани с цялата суровост на закона и договора, който ние сме подписали със съответния изпълнител. Но трябва да търсим и златната среда. Аз мисля, че изпратихме ясен сигнал към всички изпълнители на тази услуга в Триадица и се надявам това да бъде нещо като обеца на ухото за всички ни. И за нас, и за тях, и да се погрижим за малчуганите.
И любимия журналистически въпрос – очаквате ли зимата да ни изненада? Специално на вашата територия.
Димитър Божилов: Мен и лятото ме изненада с порой, есента сега ще видим с какво ще ни изненада, но зимата винаги е период на изпитание, Винаги е период на предизвикателства, много се надявам тази зима, поне в Триадица да бъде спокойно, безопасно на първо място и да успеем да отговорим на нещо непредвидимо, което климата може да ни предостави.
Благодаря.
И аз Ви благодаря.
Водещ: Наш гост беше кмета на район Триадица, г-н Божилов. Пожелавам му успешен завършек на оставащите малко повече от три години, а вие останете с нас и очаквайте следващите ни рубрики. Благодарим, че бяхме заедно.
Каква е вашата реакция?
