Това е своеобразен кейс стъди на маркетинг и seo тематика – нещата каквито ги замислих и както се случиха.
Блогът Epis.bg стартира на 27 юли 2015 година. Идеята ми за него беше, да си направя една малко по-хубава сателитка (второстепенен сайт, чиято функция е да помага на основните сайтове).
Занимавам се със SEO – оптимизация на сайтове в най-различни ниши и имах нужда от сайт с широк спектър на съдържание, за да може да ми помага в работата.
Както виждате, блогът има различни категории и буквално може да се пусне публикация на всякаква тематика, и пак би била релевантна. Тоест винаги можем да й намерим място и няма да стои неестествено.
И понеже никой не иска да се похвали с това, че ще си направи второстепенен уеб сайт, аз реших да го представя съвсем по различен начин.
Ето какво направихме:
1. Направихме Epis.bg доста добре – написахме го къстъм, с разни екстри, с богата и подробна администрация, с различни нива на достъп и отговаряйки на повечето on-site изисквания за техническо SEO.
2. Направихме му акаунти в популярните социални мрежи, даже още преди да стане готов (и започнахме да имитираме някаква дейност, да подклаждаме любопитство и да събираме фенове).
3. Представихме сайта като нещо изключително, което предстои. Създадохме любопитство и очакване. Написахме, че предстои да се появи новият сайт, който знае отговорите на въпросите….
4. Написах интересна страница За нас. Не знам дали това е някакъв фактор, но съм виждал много малко български сайтове, които са обърнали внимание на тази страница. Всеки един от тях е интересен, популярен и обичан от Google.
5. Стартирахме сайта с десетина статии в него, като 99% от материалите са с над 700 думи. Повечето от тях са даже над 1000.
6. Публикувахме статиите в социалните акаунти на ръка, като от време на време разнообразявахме съдържанието с други интересни находки – клипове, картинки, меме с дълбокомислени цитати.
7. Имплементирахме звездички за рейтинг под всяка една публикация, което според мен влияе силно на рейтинга на кликаемост върху резултатите (CTR).
Това са статистики 1 месец след стартирането.
Една седмица по-късно:
Хората харесаха сайта, Google – още повече… Личеше си ясно, че това не е сателитка (въпреки, че това беше тайният замисъл), чиято цел е продаване на линкове и рекламни публикации. Реално нямаше нито една такава. Все още.
Тоест, успяхме да преметнем търсачката без никакъв бюджет и без екип, който да работи по сайта. Бяхме само аз и още един човек, който се грижеше за по-голямата част от съдържанието.
7. Колкото и да не ви се вярва, може би благодарение на доброто представяне, както и на що-годе интересното съдържание, Epis започна да придобива натурални линкове. Един от първите по-сериозни такива беше от сайта на Българската Стопанска Камара, който е много силен институционален сайт.
8. Разбира се, понеже съм оптимизатор на сайтове, се погрижих да осигуря и аз някои хубави връзки.
9. Половин година след стартирането на сайта, решихме да поправим някои неща по Epis, които нарочно бяхме оставили така – маркирахме го със структурирани данни, направихме го чувствително по-бърз и изправихме още някои „дреболии“. Врътнахме малко кранчето, за да покажем на Гугъл, че по сайта се работи и той се развива. Това е по-важно от стартиране с условия, които напълно отговарят на правилата в Google Webmaster Guidelines, и беше част от нашата маркетинг стратегия. Това е фактор, който не е потвърден от страна на търсачката, но е използван многократно от нас през годините и доказано работи.
Нека да видим и резултата от тези маркетинг действия
На фразата „свободна воля“ – 2 място.
На думата „хейтъри“ – 1 място.
На фразата „автомобилни апаши“ – 1 място.
На фразата „черни дупки“ – 3 място.
И така нататък…
Въпреки малкия брой статии, и въпреки ограничения контекст, има още доста низове, чиито резултати се класират на първа страница. Целта на примерите обаче не е да се превръщат в хвалба и реклама. Те само дават доказателство, че уникалното и полезно маркетинг съдържание може да бъде изключително силен инструмент.
Нормално е, а и би трябвало да се каже:
Добре де ………. к’во се пънете за класиране в среда с ниска конкуренция (като брой, не като качество).
Нека да видим тогава, какво става и в много по-силни сегменти като:
– „Медитация“ (3600 месечни търсения) – 5-то място;
– „Египетските пирамиди“ (2900 месечни търсения) – 2-ро място, веднага след Уикипедия;
– „Теория на относителността“ (720 месечни търсения) – 3-то място, след два резултата от Уикипедия;
– „Вулкани“ (1600 месечни търсения) – 5-то място;
– „Главоболие“ (1900 месечни търсения и 1 200 000 отговора от страна на Google Search) – 4-то място, по онова време беше на 2-ро. Тази статия е прегледана над 520 000 пъти. Статистиката не е супер точна и отчита всеки рефреш на страницата, но въпреки това за България е прекалено много.
Това “постижение” е особено високо за сайт с реален живот от 6 месеца, с много слаб ранк, с малко на брой линкове, с бавна скорост и слаб трафик (около стотина дневни посещения средно през онзи период).
След първата година тотално зарязахме сайта. Единствено всеки вторник, след 9 часа сутринта, се пускаше една публикация и след това се постваше по социалните канали.
Веднъж в годината, определена публикация се бустваше във Facebook, за 5 или 10 долара. Това е. И така до днес. А днес сайтът има доста силни показатели откъм SEO. Дори по-силни от някои популярни сайтове!
Някъде около 1/5 от линковете са натурално придобити. Ето и каква посещаемост има Epis.bg сега:
Не забравяйте, че това е сайт, направен с презумцията да помага на други сайтове да се класират по-добре, и че по него никога екип не е работил. Дори през по-голямата част от „живота му“, не му е обръщано абсолютно никакво внимание. И единственият бюджет за реклама са били тези 5-10 долара на година, за буст на една статия.
Обърнете внимание, че почти целият трафик е органичен и блогът даже си има редовни фенове – директният трафик е втори в класацията.
Кои са изводите за Вас от представената тук демонстрация?
# Както представиш нещо, така е вероятно да го приемат (само ако отговаря и на един куп други условия).
# Едно от най-важните неща е, че има голяма разлика между уникално качествено съдържание и уникално полезно съдържание. Вечната мантра, че уникалното съдържание е цар, и Гугъл се оглежда и обича такова ………… не е съвсем вярна 🙂
Гугъл обича, а и толерира с по-голямо внимание и тежест уникалното и полезно съдържание пред уникалното и качествено. Ето и къде е разликата – представена в следващия пример. Ако напишете две статии под един и същ контекст и тема, но едната я направите със силно профилиран или академичен стил, а другата в органичен (разговорен) стил, втората ще се класира по-добре от първата. И това е така, въпреки факта, че в първата качеството видимо ще бъде по-високо.
Уникалното и полезно съдържание се оценява на база множество фактори, но най-важните от тях са – броя взаимодействия (академиците са по-малко от общата аудитория напр.), времето на престой/интеракция със съдържанието, ползваемостта, разпространението в интернет мрежата. Един академичен труд ще е по-качествен, но ще получи по-слабо разпространение. Именно поради тази причина, Гугъл отделиха различен раздел в търсачката си, който покрива нуждите на научни и академични трудове.
# Вашето полезно съдържание ще накара Гугъл да затваря очите си за някои пропуски от гледна точка на On-Site оптимизацията. И, повярвайте – ако имате такова, то ще бъде анализирано много добре. Може би сте забелязали, че търсачката вече обръща много сериозно внимание на ползваемостта (usability), като още през 2015-та година включиха подобни метрики за тест в Pagespeed Insights. Освен това, търсачката все по-добре прави семантичен разбор на даден текст (вече и на български), без значение каква плътност на “ключови думи” използвате.
Имайте предвид, че семантичното търсене и семантичният анализ, чрез които се разпределят вектори и тежести в системите за анализ и оценка в Гугъл, не са едно и също нещо. Със сигурност сте забелязали, че преводът на Google Translate на български до преди година, две беше изключително лош. Независимо, че има строги (дори и математически) правила по отношение на структурата на изреченията в един език, има редица изключения, които се заучават от алгоритмите чрез обратна връзка. Това е много тънък и ефикасен подход.
Когато една такава голяма компания като Google, трябва да влезе на “нов пазар”, да научи и подобри работата с езика за сегмента – търси обратна връзка с “пазара”. Не се наемат единствено служители, които работят с езика, ами се проследява и това, което ”пазарът” може да научи алгоритмите. Доста статистически коректни извадки могат да се получат, когато потребителите предложат по-добър превод. Kакто се сещате, това ще отключи големи ползи за изключенията в ползването на езика.
# Дължината на текстовото съдържание, играе роля като ранкинг фактор. Публикациите с 1000 и нагоре думи, се класират по-напред, в сравнение с по-късите от 300-500 думи.
# Постоянството, съчетано с определени знания, води до добри резултати.
# Има и още нещо много важно, което често го казвам: за да ти вървят нещата, е добре да се правят с любов!
Каква е вашата реакция?
