Компанията има кеш за над $200 млрд., но продължава да взима дълг
Сзационно… Apple представи нов iPhone. Но той нито е по-голям от предпоследния, нито има забележителни иновации. Въпреки това Apple е култ и затова клиентите ще купуват отново и отново продуктите му. И, разбира се, ще плащат с удоволствие повече спрямо конкурентните устройства въпреки обективно една и съща мощност, която предлагат. Hidden Field
Най-скъпата компания в света е концентрирана над това как парите в ерата на евтините пари привличат повече пари и произвеждат безидейност. А това, в крайна сметка, представлява ленивост в сегашната форма на капитализъм. Високите цени (заради така желаните високи маржове) и ниските разходи (заради максималния аутсорсинг на производството в страни с ниски заплати) водят до огромни печалби. Именно това уравнение успя да усъвършенства Apple.
И още нещо, което американската компания владее перфектно – печалбите се прехвърлят на онова място, където те са облагани най-малко. Европейският съюз вече издига общ фронт срещу тази практика, но все още страните, чиито таланти компанията назначава и чиято инфраструктура използва с удоволствие, все още са пас.
А излишъците и печалбата се трупат в сметките на Apple. Тъпото в цялата ситуация е, че нито могат да се инвестират в нови продукти, нито може да се върнат към акционерите. Защото в такъв случай те би трябвало да бъдат върнати в САЩ, където обаче подлежат на данъчно облагане. А то е скъпо. Така че Apple ги оставя там, където са.
Паричните резерви, макар че Apple не може да ги докосне заради данъците, будят много желания у инвеститорите. За да може да го погасява, Apple взима дълг. С над 200 млрд. долара в брой и предвид света на ниските лихвени проценти това не е проблем.
В своето безумие да намалят лихвените проценти централните банки започнаха да купуват и облигации, издадени от компании. Европейската централна банка купува такива само от базирани в еврозоната корпорации, но това, което още не е факт, може да стане на по-късен етап. Така че Apple не плаща почти нищо за парите, които заема. Ако централните банки продължават по този начин, то скоро спестителите ще трябва да плащат, за да може да предоставят на компаниите заеми.
Но цикълът продължава. С цел да задоволи инвеститорите поне до известна степен, Apple придобива отново свои акции с евтините пари на кредит. Така създаденото търсене на акции поддържа курса, а позицията на най-ценната компания в света бива защитена. Но на каква цена?
В този нездрав кръговрат Apple, концернът с така обичаните продукти, оставя много губещи:
– потребители, които може да намерят другаде готина техника на по-ниски цени;
– китайски доставчици, които касират само дъмпингови заплати;
– държави, които не получават данъците, които им се полагат;
– инвеститорите. Защото обратното изкупуване на акциите с бързи темпове не е устойчив модел. Дозата от наркотика „евтини пари“ не може да се увеличава завинаги и след това ще си отмъсти за това, че Apple не е използвала парите си, за да разработва наистина нови продукти.
Едно е сигурно – за този странен паричен кръговрат вина няма Apple. Компанията просто печели от това, че централните банкери не виждат друг начин, по който да помогнат на света да излезе от кризата, освен да печатат още евтини пари. В Apple обаче изкристализират последиците от тази политика – перверзия на капитализма, каквато не искаме да виждаме. Защото след себе си оставя и много губещи.
Още технологични новини – в Investor.bg
Каква е вашата реакция?
