Меркел я държат американците с офицерското й минало от ГДР
Вие сте легенда на престижния десен Франкфуртер Алгемайне и автор на бестселъри за журналистика, как станахте агент на службите под прикритието на пишещ брат?
Учех политическо право и ислямски езици в университета на Фрайбург. Веднъж преди ваканция един от професорите ми предложи да отида на двуседмичен курс лекции за конфликта Изток-Запад. Беше бедно време u предлаганите като бонус 150 марки – сигурно 1500 днешни евро, плюс безплатната почивка ми се сториха добра оферта. Бяхме 20-30 момчета. Оказа се, че лекциите всъщност са формиране на група за разузнаването на Германия. Накрая ни поканиха на нов курс. Като студент 4 пъти минах през такива лагери и накрая ме харесаха за агент. Предложиха ми веднага да започна престижна и отлично платена работа в елитен вестник. След няколко месеца си купих кола и бях щастлив. Изобщо не ме притесняваше, че съм станал шпионин с покритие на журналист.
Как работеше системата?
Най-важните статии, подписани с моето име, не бяха писани от мен, а от спецслужбите. Бях си обикновен писач, а те ме направиха известен, защото ми даваха информация, до която никой не би могъл да има достъп. Имаше и статии, които бяха американска пропаганда и даже дезинформация. От 3500 материала, които съм пуснал във Франкфуртер Алгемайне, 10-20% да са си чисто мои. В началото се гордеех, че в редакцията идват хора от службите, дават ми текстове и ме молят да ги публикувам. Мислех си, че това е то голямата журналистика. От самото начало обаче разбирах с душата си, че се явяваме марионетки. Признах си го през юли 1988 г., когато по време на ирано-иракската война, в която Западът подкрепяше Саддам, снимах и описах как иракчаните тровят иранците с немски газ, а американци ги инструктират. Напомнях, че е зверство, след като Германия преди това издуши с газ 6 млн. евреи.
От целия материал шефът ми във Франкфуртер Алгемайне остави забутана в дъното малка снимка, която нищо не значеше с два реда текст под нея. Ужасът беше, че сам се натрових с въпросния боен газ и заболях от рак. 1,5 г. бях извън системата, но ме върнаха спешно заради войната в Кувейт, където С ад дам и Ирак вече бяха врагът. Вече нямах илюзии за тнар. свобода на словото и пишех, каквото беше наредено, а не каквото виждах по горещите точки (б.р.както казват българските адвокати „лъже като очевидец“).
И така до 2004 г., когато зарязах всичко и станах фермер. Оттогава съм написал 30 книги, между тях някои са бестселъри. Темите ми са немското разузнаване, радикалния ислям, как се готви следващия икономически колапс, къде да инвестираме парите си. Малко преди да умре един от старите ми приятели от професията, сам известен топжурналист, с когото дружахме 25 години, ме помоли: „Напиши книга за това как лъжат журналистите“.
Мислех да бъде издадена след смъртта ми, защото знаех, че е бомба. Но заради събитията в Украйна и Русия реших да бъде сега. Защо стана бестселър? Защото разказвам от първа ръка как войната не пада от небето току така, как са манипулирани хората и народите. Обяснявам защо изведнъж Путин стана лошото момче, защо трябва да помагаме на Украйна, какво готвят западните спецслужби, коя е следващата война. За мен последната капка беше свалянето на малайзийския Боинг, който още не бе докоснал земята и вече обвиниха руснаците. Дни по-късно пуснах книгата, защото знаех, че хората имат право да знаят как продажни журналисти ги водят за носа.
Само в Германия ли службите диктуват на журналистите?
Не е само в Германия, пък и освен, че диктуват, не дават на журналистите и да си спомнят. Освен това, каква страна на свободата на словото е Германия, след като посегателствата върху християнската култура са наричани изкуство, но да се критикуват мюсюлманите е подсъдно. Журналистът няма право също така да критикува еврото, защото повечето немци и сега си искат марката. Не може да се пише критично и за нелегалните емигранти от Африка, защото това носи клеймото „фашист“. Ние с издателя ми не платихме и цент за реклама на книгата – най-голямата реклама за нея беше, че нито един вестник и нито едно предаване, представящи премиерни книги, не ни отразиха. Но пък продадохме за нула време 150 000 екземпляра. В момента се превежда на френски, унгарски, турски, руски. А една кинокомпания взе правата за филм по книгата.
Публикувате имената на 3000 продажни журналисти, не Ви ли е страх?
Всяко име е в книгата с потвърждение, доказателство колко хиляди евро взема. Най-ужасяващият случай е с немските войници, натровени при мисията в Афганистан с американско оръжие, за което всички мълчаха срещу пари и медали. Аз намерих документа за служебно ползване, в който министърът предупреждава, че боеприпасите са силно токсични, а конкретният журналист е излъгъл и е получил орден, което и публикувах.
Как действа схемата за корупция – едва ли от американското посолство идват с пликчета с пари?
Не, разбира се. Някои ги канят на безплатни пътешествия до Щатите. Мен например при едно такова пътуване, организирано от ЦРУ, дори ме направиха почетен гражданин на щата Оклахома, а губернаторът се чудеше защо съм притеснен. Подариха ми златен часовник. После Оман ме покани на струваща 10 000 долара ваканция с гмуркане, при която имах лична аудиенция на четири очи при султана. След мен отиде и издателят на вестника, който е получил вероятно доста повече. Службите умеят да сбъдват всяка мечта – пари, предмети, интервюта с известни личности – все едно дали сенатор, губернатор, шейх, актриса или певец.
Защо Ангела Меркел от близка приятелка на Путин, покрай Украйна се превърна във враг на Русия?
Американците знаят нещо за Меркел и имат възможност да я душат. Това е личното ми мнение. Официално Меркел е доктор по физика, но данните говорят, че е правила кариера като офицер на комунистическата пропаганда. Смятам, че американците владеят факти, които могат да разрушат нейната репутация, ако им се придаде гласност. А Германия си е колония на САЩ.
Как се купува мълчанието или гласът на медии на високо ниво?
След Втората световна война в Европа с помощта на ЦРУ бяха създадени множество проамерикански неправителствени организации. За да направи човек кариера в немските медии, той трябва да бъде сътрудник на някоя от тях. Това е еврокомандата на САЩ. Всичко се ръководи от военни специалисти, които планират следващите войни.
Два пъти в годината те се срещат при закрити врата с избрани журналисти. Пък и погледнете колко харчи за пропаганда от журналисти милионерът Сорос – това е немислимо!
Такава ли е картината и в другите страни от ЕС?
Дата: 09.02.2015 00:01 Източник: 19 минути – стр. 12; 13