Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Интервю с доц. Димитър Златинов – ръководител на годишния доклад на Икономическия институт към БАН за 2025 г., пред „24 часа“
„Вместо да търсим работници отвън, нека активираме младите, майките с деца, хората с увреждания и възрастните – това е ресурс, който България пренебрегва от години“, казва доц. Димитър Златинов. Като един от водещите експерти на БАН и ръководител на авторитетния годишен икономически доклад, той споделя с „24 часа“ реалистичен, но мотивиращ поглед към предстоящото членство на България в еврозоната, състоянието на трудовия пазар и нуждата от по-смела национална стратегия.
България е готова за еврото – но дали е готова да се възползва от него?
„Категорично България покрива критериите за влизане в еврозоната,“ подчертава доц. Златинов. Според него още в периода 2012–2018 г. страната изпълнява почти всички изисквания, с изключение на членството във Валутния механизъм, което вече е факт от 2020 г.
„Статистиката ни е проверявана в продължение на 18 години. Данните, на които се базираме, са международно признати – няма място за съмнения и конспирации,“ категоричен е той.
Очакванията за еврото – между мита за чудо и страха от катастрофа
„Представата, че еврото ще бъде панацея или пък ще ни доведе до икономически колапс, е еднакво погрешна“, казва Златинов. „Нито ще се събудим с по-високи доходи, нито ще рухне икономиката.“
Важното е какво ще направим след присъединяването. Еврозоната дава възможности – но те трябва да бъдат стратегически оползотворени, чрез инвестиции в ключови реформи, добро управление и ясна дългосрочна визия.
Социалните разходи не са враг – стига да се управляват разумно
„Да, социалните разходи могат да стимулират икономиката, ако са насочени към правилните хора и са устойчиво финансирани,“ обяснява експертът. Но тегленето на дългове за тяхното покриване е опасна и краткосрочна мярка.
„Истинският риск за фискалната стабилност не идва от еврото, а от неефективното харчене и липсата на реформи.“
Пазарът на труда: не внасяне, а активиране
Златинов посочва, че под повърхността на видимата ниска безработица се крие огромен неизползван потенциал. Младите, които не учат и не работят, майките с деца, хората над 65 г., хората с увреждания – това са групи, които могат да бъдат ангажирани с правилна политика.
„През 2024 г. 88,7% от хората с увреждания в България са неактивни – почти двойно над средното за ЕС. Това е загуба не само за тях, а за всички ни.“
Затова доцентът настоява за цялостен подход – гъвкави форми на заетост, обучение, здравна и социална подкрепа, транспорт. И призовава: „Нека не се оплакваме от липса на работна ръка, преди да сме опитали да активираме собствените си хора.“
Чуждите инвестиции: нужни са доверие и стабилност
Ниските данъци не са достатъчни за привличане на капитал, казва Златинов. „Инвеститорите търсят стабилна среда, работеща съдебна система, предвидими политики.“
Той вижда добър знак в нарастващия интерес към Българската фондова борса, но подчертава: „Не само влизането в еврозоната е важно, а и какво правим след това, за да задържим инвестициите.“
Да не изпуснем енергийното бъдеще
В доклада се препоръчва България да удължи живота на въглищните ТЕЦ до 2038 г. и да ускори строежа на нови ядрени мощности. Не в противоречие със „Зелената сделка“, а в синхрон с реалността.
„Енергийната сигурност е въпрос на национална сигурност. В контекста на растяща нужда от електричество и дигитализация, ядрената енергия е стратегическо решение.“
Какво предстои до 2026 г.?
Най-важното според доц. Златинов е институционална стабилност, разбираема комуникация с обществото, активен диалог със синдикати и работодатели, и контрол върху ценовите спекулации.
„Нужна е ясна стратегическа рамка. Ако знаеш къде отиваш, няма да стигнеш там, където не искаш. Еврозоната е възможност. Но само от нас зависи дали ще я превърнем в успех.“
📌 Доц. Димитър Златинов е икономист към Института за икономически изследвания на БАН, ръководител на годишния икономически доклад за 2025 г., със сериозен принос в анализа на макроикономическата и социална политика на страната.
📰 Източник: интервю за „24 часа“
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание





