Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Знаете ли с какво ще остане в историята 31 октомври на 1942-ра година?
Било типичен, есенен британски ден. Сиво небе, дребен дъжд и хладен вятър се разхождали из улиците на притихналия Лондон.
Притихнали били и делегатие на CDCOM (Conference of Delegates of Coal Owners and Miners), защото пред тях, на трибуната, бавно се качил Уинстън Чърчил.
Макар и недоволни от политическите му решения, суровите мъжаги в публиката били респектирани от Британския Булдог, вдъхновил страната за битка срещу нацистите.
И едва ли са предполагали какво вътрешно напрежение изпитва самият Уинстън, който и в този миг се готвел за сражение.
Но не с враговете, а с… отрудените лица срещу себе си.
Да бъдеш миньор през 1942
Вероятно знаете, че по това време миньорите били на дъното на социалната стълбица в Англия.
Брутални условия на труд с постоянен риск за живота (близо 150 загинали между 1937 и 1942), критично ниско заплащане и никакво уважение към професията.
Няма нищо чудно, че много миньори, повечето още тийнейджъри, виждали във войната начин да се измъкнат от мизерията.
„Редовна, изобилна храна, чист въздух по цял ден и възможност да стана герой на Британия? Собствено легло вечер? Къде да подпиша?“ – сигурно си мислели миньорите.
И на вълни се включвали като доброволци.
А в мините, където нямало кой да работи, добивът на въглища достигнал критично ниски нива.
Уинстън и миньорите
Докато всеки миньор виждал в армията свой личен изход от мизерията, Чърчил виждал по-голямата картина. И в нея, от добива на въглища зависела военната индустрия, икономиката и… победата във войната.
Уинстън знаел, че на 31.10.1942 е длъжен да направи нещо, за да върне в мините колкото може повече от хилядите мъже в залата.
И в речта си, продължила едва 5 минути, той говорил единствено за неподозираната роля на миньорите в Битката за Британия.
„Няма да се провалим и някой ден, когато децата попитат: Какво направи, за да ни оставиш това наследство и да направиш името ни толкова уважавано сред хората?“ един ще каже: „Бях пилот на изтребител“, друг ще каже: „Бях подводничар“, трети: „Марширувах с 8-ма армия“, четвърти ще каже: „Никой от вас не би могъл да оцелее без конвоите и моряците“, а вие, на свой ред, ще кажете със същата гордост и с еднакво право: „НИЕ ДОБИВАХМЕ ВЪГЛИЩА“.
Урокът на Уинстън
68-годишният Чърчил знаел от собствен опит, че хората, които работят в сенките, не винаги получават признанието, което заслужават.
Знаейки, че много от тези мъже НИКОГА не са получили и едно „Благодаря!“ за годините тежка, усърдна, добра работа, Чърчил решава да им напомни, че са част от нещо много по-голямо и са ценни именно там, където са.
В съвременния свят, все повече се говори за неангажираност и недоволство на работната сила, Голямо напускане и нежелание да се завърнеш в офиса.
Може би, една причина е, че много хора отиват на работа, където не получават друго признание, освен заплатата. Може би, хората виждат само „въглищата“, които копаят за вас всеки ден.
Може би така и не са разбрали какво е мястото им в Голямата картина на компанията и с какво НАИСТИНА допринасят за нея.
А вие…
Ако сте ръководители, помислете за вашите „миньори“.
Какво би било невъзможно във вашата „Британия“ без техния уникален принос?
И кога за последно им го споделихте?
Скъпи хора, на 08.02 (четвъртък) Росен ще е част от изложението HR Industry, където от 11.30 в зала G3 ще ни сподели своя опит в keynote, озаглавен
„Какво научих за развитието на лидери от 2500 часа тренинг и коучинг?“
Чувствайте се поканени да се включите в дискусията или просто да кажете „Здравей“ през целия семинарен ден 🙂
Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи.
От 2017 Росен си партнира с над 50 водещи български и международни компании в мениджърски тренинг програми и екипен/индивидуален coaching – за развитието на модерно мислещи лидери и екипна култура, основана на комуникация и отговорност.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание