Започна новата година, а пътнотранспортните произшествия продължават да се случват по същия начин, както и миналата година – дори в малко по-голям брой. Въпросът, който искам да обсъдим днес, е: възможно ли е в рамките на три години България да се превърне в страна с висока степен на пътна безопасност? И какво може да се направи съвети на рубриката „Алекси Кесяков – За живота на пътя!“
Нека разгледаме транспортната система в нейната цялост – водачи, пешеходци и други участници в движението, пътна инфраструктура, моторни превозни средства и медицинска помощ. Какво можем да променим и докъде сме стигнали по всеки от тези показатели?
Да започнем с пътната инфраструктура. Тя е в състоянието, в което е, и трудно може да претърпи коренна промяна в кратък срок. Стотици хиляди километри пътна и улична мрежа няма как да се преобразят от днес за утре. Но можем да изискваме инфраструктурата да дава ясни послания, да подпомага водачите, да ги насочва и предпазва от тежки удари и фатални грешки.
Автомобилният парк също не може да бъде подменен за месеци. Възможна е обаче политика за насърчаване на по-безопасни автомобили – чрез стимули и бонуси за придобиване на превозни средства с по-висока степен на защита.
Следва спешната медицинска помощ. Изключително важен е т.нар. „златен час“ – първите 60 минути след инцидента, когато навременната реакция може да спаси живот. Затова е необходимо и масово обучение на гражданите за оказване на първа помощ – защото животът може да бъде застрашен не само при пътнотранспортно произшествие.
Стигаме до поведението на участниците в движението – деца, възрастни, възрастни хора. От кога трябва да започне обучението по безопасност? Още преди раждането. Родителите трябва непрекъснато да обясняват и показват – как се пресича, защо се оглеждаме, защо поставяме предпазен колан. Детето възприема модела на поведение много преди да го осъзнае.
Първият урок по безопасност започва с вземането на новороденото от родилния дом в детско столче. Някой ще каже, че то струва скъпо. Но не струва повече от любовта към детето. Нека всеки новороден да има своето столче – това е първата стъпка към безопасно пътуване.
Обучението продължава в семейството. Родителите са светът за детето. То не само слуша, но и копира. Затова апелирам към всички родители – учете децата на безопасно участие в движението от най-ранна възраст. Обяснявайте защо не превишавате скоростта, защо спазвате знаците, защо поставяте колан.
Следва детската градина – там трябва да се внедрят най-добрите практики по безопасност. Училището също трябва да надгради семейното възпитание. Експертната общност може да подпомогне Министерството на образованието, за да се преодолее подценяването на тази тема и безопасността на движението да намери своето устойчиво място в образователната система.
Ако не припознаем тази опасност, рискуваме да губим най-ценното – нашите деца – в пътнотранспортни произшествия. Трябва да се концентрираме върху идеята за минимизиране на жертвите сред децата – дори да издигнем ясна цел: нула загинали деца на пътя.
В някои държави, като Южна Корея, това вече е постигнато. И ние можем да го направим – с помощта на родителите, семействата, образователните институции, медиите и експертите.
Съществува и фонд за безопасност, който, въпреки критиките, оцелява и трябва да инвестира повече в информационни кампании – телевизионни, радиопредавания и публикации в печатните и онлайн медии. Често реагираме остро след инцидент – обсъждаме вина и наказания. Но по-големият пропуск е в обучението и възпитанието.
Нека всички, които споделят визията за „нула жертви“, се обединим около конкретни предложения. Можем да организираме национална конференция, посветена на опазването на живота и здравето на децата в пътното движение.
Обществото, родителите и експертите имат силата да постигнат реална промяна. Бързите наказателни мерки са необходими, но не са достатъчни. Ако заложим на повишаване на знанията, културата и възпитанието на децата, ще постигнем трайна безопасност.
Децата са най-важният фактор за бъдещата промяна по пътищата. Това е обща грижа – на родители, общественици и институции.
Напишете своето мнение за опазването на живота и здравето на децата. Ако одобрявате епизода – подкрепете го.
Бъдете здрави. Обучавайте децата. Те копират възрастните.
Поведение се изгражда в първите три, четири, пет години. Нека именно тогава заложим основите на безопасността.
И бъдете уверени, че във вашето семейство няма да има пътнотранспортни произшествия.
Каква е вашата реакция?
