За „оня списък“ и към повиквателната на комисията: „Бъдете обръснат,
окъпан и в опрятен външен вид“, тестът „Купър“
Максим Момчилов, о.з.
На времето съществуваше задължителната казарма, в т.ч. и школата за запасни офицери. Школата отдавна я няма, но „оня списък“ и повиквателната могат да се възстановят, както и за онова време.
Ремонтирах къщата си в Айтос и, претърсвайки архивите си, попаднах на стария си „оня списък“. Той е от 1974 г., когато положих клетва в НШЗО „Христо Ботев“ – Плевен, но този списък е отпреди 25.09.1973 г., когато всеки получаваше предварително „Списък на вещите, за които е желателно да носи новобранецът при постъпване в казармата“.
Сн. 1-1:
Школникът с официална униформа Максим Момчилов, младши, обучаван за танкист през 1974 г.
Минало е доста време, но ако си го съхранил списъка в старото си куфарче в Несебър, споменът се възстановява от само себе си, а школата в казармата е свързана с всичките спомени, без значение добри или лоши. Един такъв спомен е списъкът, на който бяха изписани всичките необходими неща, които новобранецът трябва да носи със себе си.
Сн. 1-2:
„Оня списък“
В така наречената (т.н.) бойна готовност имаше неща, които са най-вече за поддържането на личната хигиена, да му е топло на тялото на школника и да има резервна храна и вода. А ето какво беше написано във въпросния списък. Той е номериран от №1 до №16 и започва с дрехите. В бельото са включени риза, гащи, фланелка, добавени от партенки, кърпа за лице, носна кърпа и бели якички от хасе.
Сн. 1-3:
Тоалетната принадлежност е под №9, а част от аксесоарите ми в кутията все още пазя в архива си.
В списъка има още тоалетни принадлежности, в които имаше четка за зъби и паста за зъби, четка за размазване на ваксата върху обувките, макара за бял и черен конец, игли за пришиване, безопасни игли, торбички за док. Родителите ми ме бяха инструктирали да имам няколко празни плика и празни листове за писане на писма.
Извън списъка би трябвало да си припомним, че партенките са неизменна част от съдържанието на войнишката мешка. Мешка, или т.н. бойна готовност, си беше задължителен атрибут за школника. А за партенката казваха, че е най-удобната за носенето на старите цинтови обувки по онова време.
Сн. 1-4:
Цинтовите обувки вече са във военно-мобилния му музей.
Година по-късно цинтовите обувки се преформатираха на „кубинки“ и станаха част от облеклото на школника. Цинтовите обувки, или т.н. цинтовки, са били обувните принадлежности на школниците. Те са били много неудобни и по някакъв начин партенката наистина е запазвала крака много повече – хем да диша, да не се създават плюски или ранички на краката. Вече като старшина-школник и произведен предсрочно като мл. лейтенант проходих с бойните си обувки – кубинки.
Сн. 1-5:
Към кубинките имаше танков гащеризон без подплати и шлем (ст. шк., 1975 г.).
Зенитната картечница е на купула с кръгов обстрел и много голям ъгъл на възвишение (ъгъл на насочване по вертикала), предназначена за борба с авиацията на противника, а танкът можеше да преодолява водни препятствия и под вода.
Вече имаше и чорапи, но за сгъването на партенката научих като донаборник от баща ми. Тренирах преди пристигането в НШЗО „Христо Ботев“ – Плевен, и стигнах дотам, че сгъвах идеално партенките.
Сн. 1-6:
Васил Момчилов, старши, МО, 1955 г.
Извън „оня списък“ към повиквателната за комисията беше написано още:
„Бъдете обръснат, окъпан и в опрятен външен вид“.
Тези „азбучни постулати“ изпълнявах доброволно не само в казармата, а и след това в подходяща форма.
Сн. 1-7:
Максим Момчилов, о.з., в НШЗО „Гоце Делчев“ – Враца, 1986 г.
Самодисциплината ми действаше по инерция. Погледна ли назад обаче във времето, нямам много последователи, а мнозинството запасняци могат да определят тези „постулати“ за глупост. Но ако не упражняваш самодисциплината си, се изпортишаваш.
Извън „оня списък“ нямаше и ред за теста „Купър“, но малка част от донаборниците в школата знаехме за Кенет Х. Купър. Той е създал този стрес тест през 1968 г. за целите на американската армия. А още преди казармата вече тренирахме за приложението на теста.
Това е практичен начин за проверка на физическата готовност на войниците – прост и предизвикателен в същото време. Достъпен е за всички и предназначен за тестване на опитни и на начинаещи школници. Можеш да разбереш в какво физическо състояние се намираш (или в група). В оригиналния му вид целта на теста е да се пробяга максимално дълго разстояние в рамките на 12 минути.
Бягането и поддържането на стабилно темпо е предизвикателство както физически, така и психически по трасето на маршрута за „Мъртвата долина“. Ако сте решили да пробвате теста „Cooper“, припомням ви, че нормативите бяха:
лошо – 1 600 м,
под средното – 1 600–2 199 м,
средно – 2 200–2 399 м,
над средното – 2 400–2 800 м
и отлично – над 2 800 м.
Нормативите по „Cooper“ обаче бяха преформатирани по съдийската комисия на Българската федерация по футбол – 3 000 м под 12 мин. Не се заблуждавайте по трасето на „Мъртвата долина“, колкото и да бяха мотивирани школниците. Неколцина бяхме над отличниците, останалите – с малко или по-голямо наднормено тегло – се подреждаха в скалирането: лошо, под средното, средно, над средно, и отново ги пращаха по трасето, за да си подобрят категорията.
И днес за теста „Купър“ се пише в книгата за бягане, в която няма как да не е споменат. Школата в Плевен я няма, но стрес тестът днес може да се изпълнява от доброволци.
Максим Момчилов е български журналист, възпитаник на Воронежкия военен батальон за кантонисти, произхожда от войнишко семейство и е православен. Не е женен и не е осъждан. През 2024 г. навършва 36 години дейност в журналистиката, което е отбелязано като важна възрастова точка, макар и не юбилейна. Познаван е от колеги от Съюза на българските журналисти и Бургаска писателска група, като се уважава за професионалната си изтънченост и човешката си доброта.
Каква е вашата реакция?
