„Гражданската война в Обединеното кралство е неизбежна“, написа Илон Мъск в платформата X на 29 октомври, след убийството на мъж в Ъксбридж, намушкан до смърт от афганистански мигрант, докато разхождал кучето си в Западен Лондон. Няколко дни по-рано, в интервю за Le Figaro по повод 20-годишнината от бунтовете през 2005 г., бившият генерален директор на френската разузнавателна служба DGSE Пиер Брошан заяви, че Франция се намира на ръба на „вътрешна конфронтация“.
Темата за гражданската война все по-често преследва съвременното обществено въображение. Доказателство за това е сериалът на Ерик Бензекри „Треска“. Но какво всъщност означава гражданска война?
Журналистите и историци Жан-Кристоф Бюисон и Жан Севиля в книгата си „Гражданските войни“ я определят като „въоръжен конфликт между членове на общност, организирана преди това около споделени ценности, но внезапно разкъсана от социални, политически, идеологически или религиозни различия, твърде дълбоки, за да бъдат разрешени чрез преговори“.
Авторите, известни с успешната си предишна книга „Последната битка“, анализират динамиката на историческите вътрешни конфликти – от религиозните войни и геноцида в Руанда, през болшевишката революция и Югославия, до Алжирската война.
Историята като предупреждение
Бюисон и Севиля подчертават, че гражданските войни обикновено са белязани от изключителна жестокост, особено когато в тях има етнически или религиозни напрежения. Те често водят до чужда намеса – когато една от страните търси външна помощ или става инструмент на чужди интереси.
„Някои малцинствени течения във Франция мечтаят за гражданска война“, предупреждават авторите. „Радикалната левица не забравя, че според Маркс насилието е „великата акушерка на историята“.“
Политическото въображение на днешна Европа
Темата за „неизбежния вътрешен сблъсък“ често се изразява по-силно от десницата, но реалността, според авторите, не е нито дясна, нито лява.
„Насилието на градските бунтове от 2005 и 2023 г., на кризата с „жълтите жилетки“, на някои екологични протести или джихадистки атаки – това не са измислици. Френското общество е толкова дълбоко разделено, че страхът от спирала на насилие вече изглежда напълно разумен“, казват те.
Френската традиция на вътрешни конфликти
Пет от двадесетте глави в книгата са посветени на Франция – страна, която Франсоа Мориак нарича „дълга гражданска война сама по себе си“.
Бюисон и Севиля изключват събития като стачките на Народния фронт или май 1968 г., тъй като в тях „оръжията не са говорили“. Но включват осемте религиозни войни, Фрондата (1648–1653), Вандейската война, Парижката комуна и Алжирската война – всички белязани от братско насилие.
Алжирската война – френска гражданска война?
Алжирската война (1954–1962) обикновено се възприема като колониален конфликт, но според авторите тя „всъщност е гражданска война във Франция“, тъй като след 1947 г. мюсюлманите в Алжир са френски граждани.
„Последният етап на конфликта противопоставя лоялисти и борци за независимост, различни фракции в самото алжирско движение, а във Франция – „Тайната армия“ срещу голистите“, отбелязват Бюисон и Севиля.
От Фрондата до Аферата Драйфус
Авторите разглеждат и символиката на други вътрешни сблъсъци. Аферата Драйфус, например, ражда „интелектуалната гражданска война“ във Франция – дуели на думи, които не убиват, но „понякога подготвят почвата за реално насилие“.
Америка, Русия и „европейската гражданска война“
Американската култура често експлоатира темата за гражданската война – нация, родена от насилие и разделение, логично развива „апокалиптична фантазия“ за собственото си разцепление.
Русия пък, чрез болшевишката революция, според авторите, въвежда „идеологията като нов двигател на гражданските войни“. Това явление по-късно обхваща Китай, Югославия, Виетнам, Афганистан и други държави.
Тезата на Ернст Нолте за „европейската гражданска война“ между 1917 и 1945 г. те определят като „спорна“, защото „отрича вътрешните национални причини за конфликт“.
Кога избухва – и кога приключва една гражданска война
„Братоубийствените конфликти възникват, когато чувството за братство и принадлежност към общност е разрушено“, казват авторите. „Когато противоречията станат непримирими и нито силата, нито компромисът могат да ги разрешат.“
А как свършват те?
„С победата на едната страна – или с изтощението на всички.“
📚 Източник: L’Express
📰 Превод и адаптация: news.bg
Каква е вашата реакция?
