Какво показва часовникът на Страшния съд: Кога ще настъпи краят на света
„Ситуацията става все по-опасна“
Кога ще настъпи краят на света? На този вълнуващ въпрос се опитва да отговори група учени повече от 70 години. Измерват се реалните заплахи за съществуването на човечеството като се използва Часовника на Страшния съд.
Полунощ в Часовника на Страшния съд е точката на унищожение.
Часовникът се поддържа от неправителствената организация, наречена „Бюлетин на атомните учени“, базирана в Чикаго. Часовникът се сверява всяка година спрямо актуалната информация за заплахи за планетата и човечеството.
Краят на света ще дойде в полунощ
„Целта на часовника е да прецени колко близо до унищожение се намира човечеството и да знаем дали сме в по-голяма безопасност в даден момент, или сме изложени на по-голям риск“, каза д-р Рейчъл Бронсън, президент и главен изпълнителен директор на бюлетина.
„Ситуацията става все по-опасна“
Д-р Бронсън продължи: „И тъй като приближаваме полунощ, изпращаме съобщения, за да съобщим, че ситуацията става все по-спешна.“
Covid-19, руско-украинската война и ядрени заплахи
Пандемията, нахлуването на Русия в Украйна и слабо завоалираната заплаха на руския президент Владимир Путин за включване на ядрени оръжия в конфликта повишиха глобалната заплаха за човечеството.
Войната Русия-Украина предизвика ядрения ред
„Дори ако ядрената заплаха бъде избегната в Украйна, войната постави под съмнение реда и системите от споразумения, градени през последните шест десетилетия, за ограничаване на опасността от ядрена война“, каза д-р Стивън Фетър, експерт по ядрени заплахи.
Твърде близо до полунощ
В текст, публикуван през 2002 г. от учените, които следят часовника на Страшния съд, се казва: „Когато часовникът удари 100 секунди до полунощ, всички сме застрашени. Моментът е много опасен и трябва да действаме е сега.“
Ядрената опасност не е всичко
Часовникът на Страшния съд е „създаден“ през 1947 г., за да измерва опасността от ядрена катастрофа. Тези изчисления сега обаче включват заплахи като изменение на климата или пандемии.
Учените от проекта Манхатън
Учените, които участвали в така наречения проект „Манхатън“ (изследвания за създаване на атомни бомби, започнали по време на Втората световна война) били тези, които стартирали Часовника на Страшния съд като проверявали капацитетът на ядрените експлозии в Хирошима и Нагасаки.
През 1947 г. сме били по-далеч от Армагедон
Когато часовникът бил „настроен“ през 1947 г., оставали седем минути до полунощ (края на света).
1991: най-далече от катастрофа
Падането на Берлинската стена вдъхнало доза оптимизъм сред атомните учени, които докато сверявали часовника през 1991 г. видели, че сме били на цели 17 минути преди полунощ – рекорд, който не сме повторили досега.
Но тогава избухнала войната в Ирак
Същата година (1991) обаче избухнала война в Ирак и бившата Югославия и мечтата за мир в света започнала да избледнява.
Iron Maiden споменава този ужасяващ часовник в една от песните си
Англосаксонската поп култура изобилства от препратки към часовника на Страшния съд, който отбелязва края на света. „Две минути до полунощ“ – песен на Iron Maiden, е пример за това.
В музикалния видеоклип на Стинг „Russians“
Часовникът на Страшния съд е представен и в началото на видеоклипа към песента „Russians” на Стинг, популяризирана през 1985 г., когато Студената война все още карала света да потръпва.
Дали предупреждаването на човечеството е безполезно?
В статия в Уикипедия, отнасяща се до часовника на Страшния съд, има интересен цитат, критикуващ този подход. Алекс Бараш в Slate твърди, че „поддържането на човечеството в постоянен страх не е полезно, когато става въпрос за политика или наука“.
Изграждане на култура на страха
Часовникът на Страшния съд насърчава определена култура на страх, която имала своя разцвет по време на Студената война и се завърна успешно с възникването на болести, изменението на климата и широкомащабния въоръжен конфликт, с който 21-ви век се бори.
Да върнем стрелките на часовника назад
Във всеки случай целта е мир, ядрено разоръжаване и борба с климатичната криза.
Бъдещето
Да се борим за бъдещето е от основна необходимост и не бихме могли да го променим, ако не сме наясно с проблемите, които го заплашват.
Каква е вашата реакция?
