На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично„.

За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица „Рождество Богородично“.

През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година.

Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът „Св. Никола“, а около 1830 г. – скитът „Св. Йоан Предтеча“ в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината. За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. В 1830 г. в резултат на настоятелните им молби поличили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.

През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи.

Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера.

Троянски манастир – кулата-камбанария.Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. – реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век.

Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници – хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски.

Троянски манастирНай-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата „Успение Богородично“. Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

Вижте и

Благовещение е – празник на всички християни

За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници – Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място – срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий.

Негово Преосвещенство † Велички епископ СИОНИЙ

От 01.05.2014 г. с решение на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, за игумен на Троянския манастир е назначен Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий.

 Негово Преосвещенство † Велички епископ СИОНИЙ

Величкия епископ СИОНИЙ е роден на 18.11.1969 г. в София със светско име Стефан Стефанов Радев.
Завършва немска гимназия (19 ЕСПУ „Елин Пелин“) в столицата и след военна служба учи в паралелния курс на Софийската духовна семинария «Св. Иван Рилски» при гара Черепиш, която завършва през 1990 г. През 1994 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
В периода 1995-1996 г. специализира в Ерланген, Германия.
Постриган е за монах на 5 юни 1991 г. в Клисурския манастир „Св. Кирил и Методий” от Видинския митрополит Дометиан.
На 22 юни същата година е ръкоположен за йеродякон, а на 23 юни – за йеромонах от Видинския митрополит Дометиан в Клисурския манастир.

От 1992 до 1995 г. е игумен на същия манастир.
От началото на 1996 г. е ефимерий и учител по Литургика в Софийската духовна семинария. На 15 юли 1996 г. е назначен за ректор на същата семинария.
На 29 юни 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство от Негово Светейшество патриарх Максим в долнолозенския манастир „Св. Петър и Павел“.
Хиротонисан за епископ на 24 март 2007 г. в ПКСХП „Св. Александър Невски“ от Българския патриарх Максим.
От Юли 2009 е викарий на Видинския митрополит Дометиан
От 1 Май 2014 г. по решение на Св. Синод на БПЦ-БП е назначен за игумен на Троянския манастир „Успение Богородично“