Над 2240 училища у нас ще получат около 480 млн. лв. по Плана за възстановяване за изграждане на STEM кабинети, лаборатории и центрове. Това е най-мащабният план за модернизация на българското училище в последните години.
И, както при всички такива планове у нас, особено разработвани от МОН, веднага възниква въпросът дали това ще направи кабинетите в училище съизмерими с изискванията за преподаване на природни и точни науки, или ще се превърне в поредната бездънна яма, в която заедно с добрите намерения ще бъдат заровени и доста пари.
Проблемите започват още отсега със заданието, разработено от министерството, на което и училищните директори, и професионалистите в сферата на информационните технологии намериха доста кусури. Според първите училищата не са оставени сами да избират техниката, от която се нуждаят, и вместо това са обременени със задължението да купуват настолни компютри, каквито не им трябват. Училища, които вече имат оборудвани такива кабинети, пък може да се окаже, че не съответстват на измислените от чиновниците параметри.
Според IT-бранша пък програмата създава предпоставки училищата да потънат в проблеми около поддръжката на големи количества дигитални устройства или техника, чиито параметри не отговарят на реалните им нужди. За това предупреждават от БАСКОМ /най-голямата асоциация в IT – сектора/в становище до служебния вицепремиер по управление на европейските средства, до служебния министър на образованието и до председателя на просветната комисия в парламента. Според тях проблеми ще възникнат и с обученията на преподаватели, с липсата на дългосрочна стратегия за осигуряване на консумативи за техниката, както и със сроковете и отчитането на проекта, смятат от сектора. Асоциацията обединява над 150 компании и организации от софтуерния сектор в България и от години е ангажирана с проблемите на образованието. Нейни експерти участваха активно в първата Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“ през 2021 г., като възможност чрез нея да се засили интересът на учениците към изучаването на точни науки. Сега обаче те са с резерви към крайния резултат.
„Така заложеното в Концепцията приравняване на образователната среда с образователната инфраструктура представлява подмяна на концепцията за STEM образование, което трябваше като идея да създаде началната екосистема за иновации чрез ново съдържание, нови модели на преподаване и изцяло нова концепция за учебна среда. Понастоящем всичко това е сведено до строително-ремонтни дейности и закупуване на техника“, пишат в становището си БАСКОМ.
Асоциацията настоява още бенефициенти по програмата, касаеща всякакви STEM инвестиции, да не са общините, а училищата. „Смислено е всяко училище да изработва отделна концепция за STEM, според нуждите и профила си“, пишат ИТ специалистите. Училищата да могат да избират инвестицията в екрани, компютърни устройства или комбинация от тях спрямо нивото си на готовност и целите си, искат оттам. Асоциацията настоява също да се създаде експертна група, която да подпомага МОН в цялостната реализация и комуникация по STEM програмата. Директорите също настояха да закупуват сами техниката според нуждите си, тъй като според тях заложената от МОН е остаряла.
Съществува огромен риск след неработещата електронна платформа за събиране на данни, която мори учителите вече месеци, да се сдобием с неработещи кабинети на принципа на стария виц „не били компютри, а компоти“.
И отново няма да има кой да понесе отговорност. Защото, удавено във водовъртежа от смени на министри, българското училище в момента е оставено в ръцете на чиновниците. За много от които европроектите са просто касички.
Стела Стоянова, Любословие.БГ
