Luboslovie Bg
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Доживотната ми присъда изтича. Дните ми вече са преброени, най-после ще се освободя от веригата, сетне духът ми ще се отърве от тялото и аз ще престана да съм куче. Вързано куче! Още малко и ще измъкна главата си от каишката, която толкова години стяга врата ми, като мъртва хватка, готова да си свърши работата.
А е прогнила, зная го със сигурност, защото заедно стареехме, като в брачен съюз с толкова много общи спомени, с толкова много търпимост и толкова много омраза. Като мъжът и жената при човеците – мъжът трае и чака един ден вдовец да стане, брачният договор сам да се разтрогне, да си поживее годинка-две на свобода, ала все жената овдовява. Аз пък оставям вдовица – глупавата каишка. Ще плаче ли за мен? Няма! Толкова е изсъхнала клетата, че и да иска, капка не може да изцеди от себе си. Ще тъгува ли? Може би, когато усети що е самота. Ще страда ли? Със сигурност, защото стопанинът ще я повърти в ръцете си, ще я огледа, пък ще я изхвърли на боклука и през ум няма да му мине, че тя толкоз години му е служила, моята страст към свободата да озаптява.
Човеците са страшно неблагодарни същества и не заслужават ни едно куче да умре заради тях. В душата на всяко куче все още живее един волен вълк, готов да вие срещу луната с празен стомах обаче гората да му е майчица-закрилница. Короните на дърветата да са му покрив, а тревата постеля. Само да се освободя от каишката и последните си дни, часове, а може и само мигове, ще изживея заради себе си. Всяко живо същество идва на земята по своя воля, ражда се свободно, по свой избор, макар заченато от други, а служи на някакви трети, които успяват да го подчинят на волята си, да го примамят с фалшиви обещания, да му надянат каишката и да се разпореждат със съдбата му. Защото така е устроен проклетия земен свят, всеки да е зависим от някого и по чужди правила да живее, от ласки и измами приласкан, дордето на кривата пътека стъпи.
Проклет да е онзи първи вълк, дето на глада не е издържал, от лъжата е бил подмамен и в краката на човека е почнал да се умилква, приел е еволюцията на видовете бит да му бъде и вълкът куче да стане. Кучето – най-добрият приятел на човека! А човекът най-добър приятел ли е на кучето? Проклетата каишка така се е нацепила, че козината ми се оплита в нащърбеното и колкото пъти тръгне да излиза през главата ми, преждела все към ухото ми се завърта, там се застопорява и аз трябва да се примиря и отново в нея да се върна, та след време пак да опитам.
Сега обаче ми се струва, че успявам, преждела тръгва под муцуната ми, ала нетърпението ми да си кажем сбогом ме прави неспокоен, радостта от предстоящата раздяла прибързан и проклетото желязо пак се завърта, а това ще рече, че се налага да започна отново, но следващия път ще го правя по-бавно и по-внимателно. Всяка невнимателна стъпка е фатална, но някои са по-фатални от другите.
Най-страшното за всяко живо същество е, когато неразумната крачка е провокирана от глада, предизвикана от любопитството и подмамена от лъжата. Сплете ли се тази тройна връв може към беда да те повлече. Бяхме вече наедрели кученца, а бозките на майка ми бяха по-малко от броя на братята и сестрите ми и за мен, изтърсака, нямаше място на трапезата. Колкото и да се мъчех да се вредя, някой от младите лакомници с пълни коремчета ме изтикваше встрани и стомахчето ми стържеше от глад. Тогава чух нещо непознато – някой говореше, но това не беше кучешки език.
Любопитството ме накара да подам глава от храстите и тогава за миг само зърнах същества по-различни от нас – бяха човешки деца. Като ме видяха, премряха от радост – грабнаха ме и започнаха да ме галят, да ме милват, да ми се радват и тогава изпитах непознато за мен чувство, такова каквото в кучешката общност не можех и да очаквам. Лъч на щастие се стрелна отнякъде и завладя малкото ми кучешко мозъче, оставих се в ръцете им и те ме понесоха по пътя на голямата лъжа. Ах, колко прекрасен и примамлив е той!
Занесоха ме у дома си, веднага ми сервираха и не там някаква си бозка, а голяма купичка мляко и цялата все за мен, локах на воля, препълних стомахчето си, а не трябваше да се боря дори за правото си да се храня. Няма нито едно живо същество, по-доволно, по-щастливо от заситеното, тогава радостта те обзема отвсякъде, че не знаеш къде да се денеш от щастие. Благодарност и покорство не само се изписват на лицето ти, а стават твоя същност. Твой бит, твое ежедневие. Доволен си, служиш вярно и предано. Забавляваш, но и сам играеш до насита. Особено ми беше приятно да тичам надолу по стълбите, бях много по-пъргав от човешките деца и пръв изскачах на улицата, за да играя тяхната любима игра – криеница.
Човеците много обичат да играят на криеница – правят го от деца до старци. Мъжът не иска жена му да знае каква я върши и най-вече колко пари получава, но голобрадата винаги открива – само не мога да разбера защо не се радва, а крещи, вика, плаче. Мъжът, пък кога влезе в дирите на жена си, ругае и бие. Нещо сбъркани ми се виждат хората, ама ней се, за мен сега най-важно е поредния
Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Luboslovie Bg
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание