Д-р Юлиян Петров е председател на учителския синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Неотдавна синдикатът проведе проучване сред педагозите, за да стане ясно кои са най-неработещите образователни политики. „Любословие“ го попита за най-порочните дейности в системата.
- Господин Петров, тези дни синдикат „Образование“ публикува изследване сред учителите за най-неработещите образователни политики. Като най-голям проблем те отитат бумащината. Това открай време е проблем на образованието, не се ли промени нещо?
Да, бумащината е проблем отдавна, с тази разлика, че в последните години тя стана дигитална. Тя поражда и прекомерната натовареност, която е най-големият порок. В класацията за най-порочна практика на МОН с 72,8%, участниците са определили „Прекомерна административна натовареност“.
В последно време се изисква от учителите да качват информация на най-разнообразни платформи. Затова 74% смятат, че незабавно трябва да се променят или отменят кухите текстове в Закона за предучилищно и училищно образование и многобройните образователни наредби. 64.3% настояват да се намали драстично практиката, да се изискват идентични информации от МОН и РУО. Да се премахнат многобройните платформи, които следват всяка дейност и проект от МОН, и да се ползва единна електронна платформа, са настояли 61% от участниците. Проблем е това, че почти всеки проект, по който се работи, изисква разработване на електронна платформа – в момента в системата работят над 10, може би дори 20 платформи, където учителите трябва да качват данни, често пъти дублиращи се или такина, които вече ги има в МОН. Министерството би могло да оптимизира всичко това, защото тази безсмислена и прекомерна заетост може да доведе и води преподавателите до бърнаут.
Един от големите проблеми е единната платформа НЕИСПУО, която бе създадена неотдавна. Преподавателите искаха нещо такова с идеята, че там може на едно и също място да се събере пълната информация. Вместо това обаче платформата не работи добре, качени веднъж данни не се запаметяват и цялата работа трябва да се повтаря отново. Очевидно някой в МОН не е разработил добре заданието за тази поръчка и резултатът е часове допълнителен и ненужен труд за учителите. С платформата имат проблем и работодателските организации в системата на образованието.
Промяната на кухите текстове в ЗПУО и многобройните наредби, обхващащи над 5000 страници, трябва на бъде топ приоритет на бъдещите образователни министри. Това ще бъде труден и бавен процес, защото бумащината като октопод е обхванала всички сфери на образователните дейности.
- Споменахте за бърнаут – колко висока е натовареността на учителите ни?
При изследване на МОН през 2019г. за натовареността на българските учители се установиха и потвърдиха два важни извода. Първият е, че българският учител е двойно по-претоварен от европейските си колеги, примерно от Финландия, Естония, Полша и др., с натрупано прегаряне в рамките на 60%, при средни 35% за ЕС. Вторият важен извод от това представително изследване е, че грижата за българския учител, трябва да е държавна и да се превърне в национална образователна политика. Сред предложенията ни са намаляване на седмичната натовареност на учителите над 50 години, за да бъдат съхранени до високата пенсионна възраст, която скоро ще стане 65 години. Трябва да се структурира механизъм, при отработване на 4 години, учителите да ползват 1 година за квалификация и рехабилитация, без да работят с ученици. Да се ползва добавката от учителския пенсионен фонд безусловно, дори и когато учителят избира ранното пенсиониране. За някои от политиките за превенция се говори отдавна, но те искат пари, каквито няма.
- Превърнаха ли се учителските заплати във фактор за привличане и задържане на млади хора?
В последните години заплатите се увеличиха, а и трябва да припомня, че никъде по света преподавателите не са досттъчно добре платени. Но с удръжките в момента един млад учител взема малко над 1200 лева, което не ги мотивира да останат. Затова и не идват в достатъчна степен млади хора, както и учители – мъже. 70 на сто от назначените млади хора не остават в системата.
- Преподавателите не харесват и формите на атестиране…
До голяма степен за работата на педагогическия специалист и за рейтинга на образователната институция се подхожда само документално, без опит да се вникне в същността и спецификата на училището или детската градина. За работата на учителя от МОН съдят само и единствено по неговите отчети, справки, портфолио и самооценки. Дори оценките на учителите към учениците се неглижират от образователните администратори последните 10 години, а те са много по-точно мерило от независимото външно оценяване.
Друга нелепост е и така нареченият „обществен съвет“. Идеята, която законотворците заложиха в закона, бе уж той да гарантира по-голяма прозрачност, а вместо това натоварва още повече педагозите, които трябва да пишат отчети и пред него. Общественият съвет далеч не можа да постигне своите цели, защото му беше възложена една огромна за системата експертиза, която очевидно този комедиен стожер на публичността нямаше.
Последният нагледен пример беше, че участници на обществения съвет щяха да избират бъдещи директори на образователни институции, като авторът на скандалната наредба 16 за избор на образователни директори, явно беше пропуснал, че някои участници в обществения съвет, не само са без основно образование, но и трудно владеят българския език.
Стела Стоянова, Любословие.БГ
