Училищни директори поставиха 10 въпроса към човека, на когото предстои да оглав МОН. Публикува ги шефът на 119 СУ Диян Стаматов.
В списъка фигурират следните искания: да се направи рязка промяна на това как се учи – учебните програми да бъдат освободени от излишни факти, да се промени формата на изпитите, да се даде повече свобода на учителите и т.н.
Предният екип в МОН начело с акад. Николай Денков започна мащабен преглед на учебните програми, който отне месеци, през които се правеха допитвания до родители, ученици и учители. В резултат на анкетите бяха откроени редица слабости – претрупване с информация, неясен език в учебниците, несъобразено с възрастта на учениците съдържание и др. Направени бяха предложения и за конкретни редакции – най-вече в програмите по български език, но и по математика, география, биология, информатика.
Според Стаматов, а и според други директори, трябва да се даде свобода в работата на учителите – в преподаването, в методите, в гъвкавост кога да бъде представена една или друга тема, колко дълго да се стои на един или друг раздел, дали да се прескочи нещо за учениците и др., както и да се промени ролята на регионалните управления – те да имат „силно подкрепяща, насърчаваща роля“, а не да са „важният началник, който не знае какво проверява, но иска да е всичко по-друг начин“. Иновациите в училището следва да са мотивиращият стимул на учениците да бъде по-интересно всеки ден, както и стъпката към хибридни предмети и нови учебни планове, смята още Стаматов, който настоява „да излезем от “святата” роля на документа“. „Документ има, значи всичко е наред – казва проверяващият. Нищо, че са налице нулеви резултати. Толкова ни е затрупала тази бумащина, че сме станали нейни административни роби. Намаляване на стратегии, планове, планчета, купища справки, описания. За да има повече време за ученика“, обявява се още той.
Сред сериозните промени, за които настояват директорите, е стройна промяна в системата на оценяване, насочена към мерене на умения, а не на знания и оценяване не на наизустеното, а на моженето и прилагането на наученото. „Изпитите и тестовете да бъдат с практична насоченост, изпити на смислени умения“, посочва Стаматов. Приобщаването на специалните деца също е нерешена задача. „Ученето на “трудните” деца в едно с всички. Първата стъпка в “приобщаването” показа, че отново работим повече за документа, отколкото за смислена и сериозна подкрепа на всеки ученик. Да дадем свобода на учителя! Но и ангажимент родителя да се вслуша в учителя и екипа, за да има смисъл от това, което се прави. Днес има много деца нуждаещи се от подкрепа, но родителят не признава тази потребност. Време е за следващата крачка – дайте правото на училищния екип да има важната дума за ежедневна подкрепа и ангажимент – родителят да се съобразява с учителя и училището“, иска той.
Според Стаматов следва да се осмисли времето на “занималнята” и тя да се превърне в най-интересната и желана част от училищното време, както и „елегантно“ да се увеличат задълженията на учениците – за ходене на училище, за стриктно спазване на правила и порядки, за осъзнаване на ролята им да бъдат всеки ден ученици; за фино прилагане на нови методи за ангажиране и при необходимост за санкциониране. „Преходът показа, че само правата създават повече анархия, вместо добри очаквани резултати“, казва още председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, според когото ако се направят всички тези малки крачки, родното образование би направило своята образователна революция.
Директорът на 107 училище Данко Калапиш добавя и още една задача – промяна на модела на инспектиране и тотално отпадане на атестирането. „Никоя друга професия няма толкова тежко и тромави процедури! Виждам излишното напрежение от случващото се покрай инспектиране и атестиране и ангажираността на колегите ми и моята с тези тъй безумни процеси, особено вторият – атестиране“, казва той.
Стела Стоянова, Любословие.бг
