Южнокорейците имат по-високи нива на стрес от средните за света и най-висок процент на самоубийства в развития свят. По-голям дори от Япония и САЩ. Отчасти поради постоянно оказвания им интензивен натиск да са успешни. Тежестта на успеха става толкова голяма, че в скорошно проучване всеки трети корейски студент казва, че е мислил за самоубийство поради силния академичен натиск. Основна причина за смъртността на 20-годишните са самоубийствата. Такава е реалността в Южна Корея. Това е заради отчаянието, което младите чувстват. Защото смятат, че нещата няма да се променят, въпреки че са от поколението работещи здраво и с най-висока квалификация. А безпокойство за бъдещата им кариера е посочено като втората най-голяма причина, водеща до самоубийства. Доклад от 2018г. установява, че всеки пети безработен в Южна Корея е на възраст между 25 и 29 години. Психическото натоварване достига такива нива, че ражда противоречиво ново име за страната -„Адът Чосон“. Династията Чосон управлява Корея пет века до 1910г. Но днес младите корейци се сравняват с падналото кралство, за да опишат състоянието на нещата в страната. Страничен наблюдател би се зачудил, какво толкова отчайва южнокорейците. Все пак тази малка бивша авторитарна и земеделска нация се е превърнала в просперираща демокрация. И така, защо много корейци смятат, че една от най-развитите страни в Азия е истински ад?
Ще използваме за пример престижния университет Йонсей. Един от трите, известни общо като SKY, което е еквивалент на „Бръшляновата лига“ в САЩ. За да достигнат високото ниво на университета Йонсей, кандидатстващите трябва да се състезават в прословутия „Сунънг“. Сунънг означава нещо като SAT в Америка. Това е изпит, който се държи при влизане в университет. Тестовете обхващат всичко учено в гимназията и показват дали си подготвен да се справиш в университета. Известният 8-часов маратон от последователни изпити, който учениците полагат последната година в гимназията е Сунънг – резултатът определя кой университет ще посещават. Толкова е сериозно, че всяка година през ноември цялата страна спира. Затварят се магазини, спира строителството и дори самолетите не летят, за да не се разсейват учениците по време на най-голямото изпитание в живота им. Често се случва изпитът да се полага, докато не се постигне нужния резултат. В множество гимназии 60-70% от учениците се явяват повторно на изпита. Много кандидати ще продължат да полагат изпитите година след година, докато не получат нужния резултат, за да влязат в мечтания университет. Това обикновено включва записване в „хагуон“ или интензивни школи – индустрия на стойност 17 милиарда долара. Повечето студенти са били цяла година в такава школа преди да кандидатстват. Учили са по 10 часа на ден, докато постигнат перфектния резултат. Цяла година от живота ви, представяте ли си го? Всеки един ден, 7 дни всяка седмица, 10 часа на ден да учите за изпит, който вече сте взели, и то вероятно достатъчно добре още първия път. Приемайки това, кандидатстващите си дават сметка, че така правят просто поредната стъпка в един много дълъг път на изкачване все по-нагоре, в опит да станат наистина успели според корейските стандарти.
И обучението не се провежда само на родния им език. Корейските ученици започват с английския в началното училище. Той става един от основните им предмети, като почти всеки университет го изисква за влизане. Южна Корея е една от най-високо образованите страни в света, като 70% от младите хора учат в университет. Затова само тези от тях, завършили университет SKY, могат да се откроят от останалите. И тъй като само най-добрите 2% влизат там, конкуренцията е жестока.
За онези, които или не се вписват в държавната система, или просто не искат да са част от нея, има и друг вариант. Алтернативни образователни центрове, в които могат да учат залесяване, паркур или йога. Преди две десетилетия е нямало такива училища, но сега се смята, че около 999 алтернативни образователни центрове работят из цялата страна. Целите на тези центрове са да помогнат на децата във формиране на собствени житейски планове, докато усвояват житейски умения. Масово младото поколение страда много заради стриктната и остаряла система на образованието в Южна Корея, която води началото си от времето на индустриализацията и затова не е базирана на креативността. По много начини Южна Корея все още лежи в сянката на бившата военна диктатура. Железните режими от 70-те и 80-те години на ХХ век строго са контролирали това, което корейците виждат, четат, слушат и дори мислят. Образованието е било основно средство за насаждане на подчинение и някои твърдят, че тежката образователна система, на която все още са подложени младите, е наследство от този период.
Положителното е, че има педагози не само признаващи, че системата не е ефективна за всеки, но и активно търсещи нови начини да подготвят младото поколение за оцеляването му в съвременна Южна Корея. С над 50 000 ученици, отпадащи от училище всяка година не е учудващо, че места като алтернативните образователни центрове са все по-популярни. Все пак изглежда още има табута пред алтернативното образование в Южна Корея. Много университети не приемат студенти без корейски SAT резултат. И дори правителството не признава повечето алтернативни образователни центрове.
Когато днешните южнокорейски младежи се включват в обществения живот, разбират, че ще бъдат успешни само ако са комуникативни и креативни. За целта е най-добре да напуснат обичайната учебна система. Но младежите в алтернативните образователни центрове също са разтревожени и се чудят как ще излязат навън и ще оцелеят в този враждебен свят. Това си го мислят обаче докато постоянно научават нещо ново, вместо само да се притесняват за опасния свят навън. Научават ли повече в центровете, работят ли по-усилено над подготовката си- тогава ще имат силата да се включат в този свят и да променят нещата в него, от които не са доволни.
От друга страна, младежите от държавната образователна система сякаш са хванати в капана на постоянно съревнование един с друг. И много малко са тези, които получават наградите. При такъв силен натиск всеки да бъде изключителен, в крайна сметка никой не може да стане такъв. Това е създало поколение от обезверени младежи, а разочарованието е създало техен собствен нов език. Част от него са термини като „Sam-po генерация“, който е въведен за първи път през 2011г. и се превежда се като „генерация на отказалите се от 3-те“. Отнася се за трите неща, от които младите трябва да се откажат поради нарастващия социален натиск и икономически проблеми: това са връзки, семейство и деца. Към този списък вече се добавят и „мечти“, „покупка на дом“, „надежди“. Дори „здраве“. Нещата, от които се отказват, много са се увеличили.
В центъра на напрежението в Южна Корея са не само успехът и привилегиите, които вървят ръка за ръка. В тази страна преобладава култура на постоянно сравнение един с друг. Ако южнокорейци видят например, че приятелите им си купуват голям и скъп автомобил, а те карат малка и икономична кола, то гордостта им е наранена.
Друга отличителна черта в Южна Корея са деветте милиона домакинства от само един човек. Този демографски фактор е довел до съществуването на над 1600 сватовнически агенции. Индустрия, оценяваща се на огромните 88 милиона долара. В една от тези агенции са направили изследване за това какво е нивото на щастие след брака при мъжете и при жените. 40% от мъжете са отговорили положително, но само между 10% и 20% от жените се чувстват по същия начин. Когато се омъжат, те трябва да изоставят кариерата си и да поемат домакинството и гледането на деца, и то без никаква помощ. Въпреки че са положили същите усилия като мъжете (а често и по-големи) при кандидатстването за университет и са учили денонощно при подготовката си за „Сунънг“.
Имиджът на Южна Корея като „Адът Чосон“ е допълнително подсилен от мнението, че политиците в тази държава са недосегаеми и неморални. Редица скандали и обвинения в корупция, непотизъм и злоупотреби са довели до това, че 68% от южнокорейците са песимисти по отношение функционирането на политическа им система. В нея се наблюдава полова и възрастова дискриминация- 81% от Народното събрание са мъже, като мнозинството от тях са над 50 години. След демократичния си преход през 1987г. в политическата система на Южна Корея доминират две партии – Народна сила и Демократическата партия на Корея. Да ви прилича на някоя друга държава (по отношение на половото неравенство и концентрацията на власт са дори по-зле), която не е толкова напреднала в икономическо отношение? Изглежда нещата, от които се оплакваме не са присъщи само на българското общество.
В. Вутов
Каква е вашата реакция?
