Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В Токио започна държавната траурна церемония за бившия премиер Шиндзо Абе, който бе убит през юли, предаде Франс прес. Преди началото на церемонията урната с праха на Абе бе отнесена със специален кортеж от дома му в токийския район Томигя до залата за бойни изкуства „Нипон Будокан“, в която се състои траурната церемония, съобщават японски медии.
Около 4300 души, сред които 700 чуждестранни представители, присъстват на държавното погребение на най-дълго управлявалия министър-председател в историята на страната. Церемонията не е религиозна и се очаква да продължи час и половина.
Убийството на 67-годишния Абе, който бе застрелян на предизборен митинг на 8 юли, шокира Япония и целия свят. Заемал премиерския пост на два пъти общо повече от осем години (през 2006-2007 г. и 2012-2020 г.), той бе най-известният политик, както в национален, така и в международен план. Шиндзо Абе ще остане в историята с активната си външна политика и със стимулирането на икономика чрез бюджетни разходи и количествено облекчаване (т. нар. Абеномика), отбелязва Франс прес.
Но не всички в Япония скърбят днес за Абе. В страната през последните седмици има остра полемика по въпроса за държавната траурна церемония, която породи и протести. Покойният бивш японски премиер бе ненавиждат от мнозина в родината си заради своите ултралиберални в икономически план и националистически възгледи, желанието си да ревизира пацифистката конституция на страната и замесването му в голям брой политическо-финансови скандали, отбелязва още АФП.
Мотивът на убиеца на Абе – предполагаемите му връзки с Църквата на обединението (основана, от преподобния Муун), обвинявана в оказване на силен финансов натиск върху своите членове – опетниха още повече имиджа на бившия японски премиер в очите на неговите критици.
Мерките за сигурност в Токио днес са изключително строги. В японската столица са разположени до 20 хиляди полицаи, около 2500 от които бяха командировани от провинцията, посочва Ройтерс. Няма как и да е иначе при толкова много височайши чуждестранни гости. Сред тях са вицепрезидентката на САЩ Камала Харис, индийският премиер Нарендра Моди и президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах, изброява агенция Киодо.
По традиция в Япония държавните погребения, като това за Абе, се организират от императора в чест на хора със сериозни заслуги към страната. Преди Втората световна война японският император е почитан като божество и общественият траур за тези, за които е организирано държавно погребение, е задължителен. Най-често с държавно погребение са били почитани членове на императорското семейство, но в някои случаи и политически и военни ръководители. Държавно погребение например е организирано за Исороку Ямамото, който ръководи японската атака срещу Пърл Харбър и загива през 1943 г. След войната държавни погребения вече не се организират. Единственото държавно погребение в следвоенния период е това през 1967 г. на Шигеру Йошида. Той подписва договора от Сан Франциско, по силата на който приключва американската окупация на Япония и връзките със съюзниците са възстановени. Погребението на Йошида обаче провокира критики, че е било организирано без каквото и да било правно основание. По тази причина следващите правителства се въздържат от подобни инициативи.
Японският премиер Фумио Кишида е на мнение, че Абе заслужава държавно погребение, тъй като той е най-дълго управлявалият лидер в съвременната политическа история на Япония. Опонентите на държавното погребение казват, че то е недемократично, че за него няма правно основание и че ще бъде организирано по едностранно решение на правителството на Кишида. Опонентите на Абе изтъкват, че той се е опитвал да омаловажи военновременните жестокости на Япония, че е настоявал за отделяне на повече средства за отбрана, че е бил реакционерски възгледи за ролите на мъжете и жените в обществото и че управлението му е било авторитарно.
Държавното погребение на Шиндзо Абе струва на Япония 1,7 милиарда йени (11,8 милиона американски долара). Парите на данъкоплатците може да бъдат използвани за по-смислени цели, като например за справянето с икономическите неравенства, създадени от политиката на самия Абе, казват опонентите.
По време на церемонията, в залата за бойни изкуства само представителите на медиите могат да ползват преносими компютри и камери. Речи ще държат премиерът Кишида и представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Източник БТА
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание