Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов, е български офицер, генерал-лейтенант. Той е първият български космонавт. Бил е народен представител в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.).

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Фамилното му име Какалов впоследствие е променено поради смешното му значение на руски език. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).

Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. Негов научен ръководител е Димитър Мишев.

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос[1] Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников. [2]

 

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.[3] Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

 

Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията.[4]

 

Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.

 

Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.

След промените в България през 1989 г. Георги Иванов преминава в сферата на бизнеса. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си с нает от Якутия самолет през октомври 1990 г. След прекратяване на италианското участие Георги Иванов заедно с Лилян Тодоров създават авиокомпанията „Ер София“ през 1991 г., която работи с 6 самолета „АН-12“, един „АН-26“ и „АН-24“. През 1998 г. компанията купува на изплащане самолети „ИЛ-76“ и АН-124 „Руслан“.

От 1999 г. „Ер София“ се занимава с изграждането на игрища за голф и хотели. Игрищата, построени в Ихтиман и в Сливен, са включени в Българската федерация по голф.

Георги Иванов е народен представител в Осмото и Деветото народно събрание (1981 – 1990 г.) и в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.). От 1981 г. до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.[5]Членува в Националния съвет на ОФ, в управителния съвет на Асоциацията на участниците в космически полети (1985 г.) и в Българското астронавтическо дружество (1988 г.).

Георги Иванов е автор на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).