1556 г. – Русия завладява и присъединява Астраханското ханство.

 

1644 г. – Английска гражданска война: Състои се Битката при Марстън Мур.

 

1776 г. – Континенталният конгрес гласува за обявяване на независимост на Тринадесетте колонии (САЩ) от Великобритания.

 

1819 г. – Със закон в Англия се забранява наемането на деца под 9 години във фабриките и се ограничава работния ден до 12 часа за децата до 16-годишна възраст.

 

1853 г. – С преминаването на река Прут от руската армия започва Кримската война.

 

1900 г. – Граф Фердинанд фон Цепелин извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 мин.

 

1934 г. – Със смъртта на Ернст Рьом приключва Нощта на дългите ножове.

 

1937 г. – Амелия Ерхарт и нейният навигатор за последен път са чути над Атлантическия океан, докато се опитват да осъществят първия околосветски полет със самолет над екватора.

 

1947 г. – СССР отказва да се включи в Плана Маршал за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война.

 

1949 г. – Георги Димитров умира. Министър-председател на България става Васил Коларов.

 

1954 г. – Започва да функционира телевизионна мрежа Евровизия.

 

1962 г. – В Арканзас е открит първият магазин от най-голямата в света верига от хипермаркети Уолмарт.

 

1964 г. – Президентът на САЩ Линдън Джонсън подписва Акта за гражданските права, който забранява 1976 г. – Северен и Южен Виетнам, разделени след 1954 г., се обединяват отново в Социалистическа република Виетнам със столица Ханой.

 

1990 г. – По време на ислямското богомолство Хадж, по време на похода между Мека и Медина, при преминаване на многохилядна тълпа през пешеходен тунел настъпва паника, при която загиват 1426 пилигрими.

 

2000 г. – В експлоатация е пуснат мостът Йоресунд между Швеция и Дания, който е най-дългият комбиниран железопътен и автомобилен мост в Европа.

 

2003 г. – МОК избира Ванкувър, Канада, за домакин на Зимни олимпийски игри 2010.

расовата дискриминация.

1976 г. – Северен и Южен Виетнам, разделени след 1954 г., се обединяват отново в Социалистическа република Виетнам със столица Ханой.

 

1990 г. – По време на ислямското богомолство Хадж, по време на похода между Мека и Медина, при преминаване на многохилядна тълпа през пешеходен тунел настъпва паника, при която загиват 1426 пилигрими.

 

2000 г. – В експлоатация е пуснат мостът Йоресунд между Швеция и Дания, който е най-дългият комбиниран железопътен и автомобилен мост в Европа.

 

2003 г. – МОК избира Ванкувър, Канада, за домакин на Зимни олимпийски игри 2010.

 

2004 г. – Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) приема Пакистан, като 24-ти член.

 

2008 г. – В Колумбия е освободена Ингрид Бетанкур – бивша кандидатка за президент на страната, държана в плен от екстремиската групировка ФАРК в продължение на 6 години.

 

Родени на 2 юли

 

419 г. – Валентиниан III, римски император († 455 г.)

 

1486 г. – Якопо Сансовино, италиански архитект и скулптор († 1570 г.)

 

1714 г. – Кристоф Глук, немски композитор († 1787 г.)

 

1724 г. – Фридрих Готлиб Клопщок, немски поет и драматург († 1803 г.)

 

1841 г. – Александър Зайцев, руски химик († 1910 г.)

 

1843 г. – Антонио Лабриола, италиански философ († 1904 г.)

 

1858 г. – Илия Куртев, български политик и общественик († 1923 г.)

 

1860 г. – Иван Бобев, български военен деец († 1885 г.)

 

1862 г. – Уилям Хенри Браг, английски физик, Нобелов лауреат († 1942 г.)

 

1865 г. – Лили Браун, германска феминистка и писателка († 1916 г.)

 

1877 г. – Херман Хесе, германски писател, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1962 г.)

 

1879 г. – Тодор Паница, български революционер († 1925 г.)

 

1886 г. – Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат († 1951 г.)

 

1903 г. – Олаф V, крал на Норвегия († 1991 г.)

 

1904 г. – Жан Рене Лакост, френски тенисист († 1996 г.)

 

1906 г. – Ханс Бете, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат през 1967 г. († 2005 г.)

 

1906 г. – Петър Димитров-Рудар, български писател († 1994 г.)

 

1906 г. – Ханс Улрих Рудел, германски пилот от Втората световна война († 1982 г.)

 

1908 г. – Христо М. Данов, български историк († 1997 г.)

 

1911 г. – Михаил Петрушевски, филолог от СР Македония († 1990 г.)

 

1922 г. – Пиер Карден, френски моделиер († 2020 г.)

 

1923 г. – Вислава Шимборска, полска поетеса, Нобелова лауреатка през 1996 г. († 2012 г.)

 

1923 г. – Любен Хранов, български футболист († 2011 г.)

 

1925 г. – Патрис Лумумба, първи министър-председател на Демократична република Конго († 1961 г.)

 

1930 г. – АКарлос Менем, президент на Аржентика

 

1936 г. – Детко Петров, български писател от бивша Югославия († 1990 г.)

 

1937 г. – Иля Талев, български писател и езиковед († 2008 г.)

 

1940 г. – Георги Иванов, български космонавт

 

1946 г. – Дейвид Сушей, английски актьор

 

1946 г. – Ричард Аксел, американски генетик и физиолог, Нобелов лауреат през 2004 г.

 

1956 г. – Джери Хол, американски модел и актриса

 

1958 г. – Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет

 

1961 г. – Сами Насери, френски актьор

 

1963 г. – Росица Кирилова, българска певица

 

1963 г. – Ернестина Шинова, българска актриса

 

1968 г. – Илиан Илиев, български футболист и тренъор

 

1973 г. – Денислав Калчев, български плувец

 

1974 г. – Матю Райли, австралийски писател

 

1976 г. – Георги Иванов – Гонзо, български футболист

 

1985 г. – Ашли Тисдейл, американска певица и актриса

 

1986 г. – Линдзи Лоън, американска актриса

 

1986 г. – Аатиф Шаешу, марокански футболист

 

1990 г. – Марго Роби, австралийска актриса и продуцентхмад Джамал, американски джаз пианист и композитор