Вече няма сектор в земеделието, който да не страда. Това заяви главният редактор на „Стандарт” Славка Бозукова, откривайки 16-ата великденска конференция на „Стандарт” „ДА! На българската храна”. Тема на най-големия земеделски форум тази година е „Гарантиране на продоволствената сигурност”. Специално послание към производителите, преработвателите и търговците отправи еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски.

Цената на торовете е бичът за растениевъдството, цената на фуражите кара животновъдите да не виждат перспектива. Галопиращите ток и газ буквално убиват оранжерийното производство, подчерта г-жа Бозукова. Тя бе категорична, че земеделието се нуждае от спешни мерки.

 

 

Ето цялото изказване на Славка Бозукова, главен редактор на „Стандарт” и ръководител на кампанията „Да! На българската храна”:

Минали са само 4 месеца от Коледния форум на кампанията “Да, на българската храна”, когато се събрахме тук, ден преди сформирането на новия кабинет. А сякаш е минала година.

Тогава се разделихме с оптимизъм, с очакванията, че след месеци безвремие, най-после започва активен диалог между агробизнеса и изпълнителната власт по исканията на бранша, сложени на политическата маса още преди година.

Обещахме си, че на следващата дискусия, преди Великден, ще си говорим за новите оперативни програми, за новите европейски регламенти по Зеления пакт, за новото етикетиране на стоките.

Но….

никой не си даваше сметка, че съвсем скоро и на крачка от нас ще избухне братоубийствена война, която ще промени всички пазари – от енергийни ресурси и суровини до храните.

По трудния начин всички разбрахме, че освен мир, в живота ни има още една много важна дума. И тя е сигурност. Днес все по-често говорим за здравна сигурност, енергийна сигурност, а в центъра на всичко е най-осезаемата за всички – продоволствена сигурност. Именно това е темата, която ни събра днес тук, в тази зала.

Няма как да е вярно, че войната е единствената причина за застрашената сигурност по отношение на продоволствието. Още преди година, тук на нашия форум, заедно с отчетливите прогнози за бранша за скок на цените, дойдоха от и ясните предупреждения за приближаващата се световна криза на храни заради засушаването и климатичните промени.

Но е факт, че войната за опасно кратко време ни приближи до бездната, пред която сме изправени и производители, и търговци, и потребители.

Тя е надвиснала не само над България и Европа, но и над целия свят. За нея експертите предупреждават, че може да надхвърли удара на пандемията като докара непосилно високи цени на храните и дори до глад за милиони хора.

Шокът от спрените зърнени доставки от Русия и Украйна вече се отразява навсякъде.

Египет – най-големият вносител на пшеница, вече обяви опасението, че няма да може да осигури евтина храна за населението. Богатата Германия се опитват да предотврати паниката от презапасяването със стоки.

У нас, за щастие, няма да усетим зърнена криза, хлябът на българите е гарантиран, а зърнения износ става все по-стратегически важен. Търговските вериги, които овладяха паниката от презапасяването в началото на пандемията,  ще го направят и сега.

Но, за съжаление, заплахите пред производителите са повече от застрашителни. Вече няма сектор в земеделието, който да не страда. Цената на торовете е бичът за растениевъдството, цената на фуражите кара животновъдите да не виждат перспектива. Галопиращите ток и газ буквално убиват оранжерийното производство.

Сектор плодове и зеленчуци едва оцелява. Доживяхме в зеленчуковата градина на Европа – България, да купуваме краставици по 7 лева и пресни картофи по 8 лева.

Няма ден, в който да не чуваме производители, които в отчаянието си изкореняват градините си или колят животните си, защото не могат да се справят.

Как българските фермери да оцелеят в тази ситуация? И не само да оцелеят, но и да намерят своето развитие не само до края на годината, в следващите години, в бъдещето.

Това е големият въпрос, който ни е събрал тук.

Какви да краткосрочните мерки, които ще омекотят удара заради войната и кои са дългосрочните, залегнали стратегическия план и Зеления пакт. Това са заглавията на двата панела.

Времето за предложения от бизнеса отмина. Сега те чакат решения и поемане на отговорност. От изпълнителната, от законодателната власт.

Не е лесно в днешно време да правиш земеделска дискусия, уверявам ви. Не е тук мястото да давам конкретика, пък и не е моя работа.

Благодаря на всички управляващи, на всички политици, които се озоваха на поканата да застана лице в лице с бизнеса в тези тежки времена и да поемат ангажименти.

Постарахме се максимално да разтворим политическото ветрило.

Благодаря на заместник-министър Христанов, че въпреки натоварената си програма предвид отсъствието на министъра, който е в Брюксел, да дойде тук.

Благодаря на народните представители, които въпреки натоварения с петъчен контрол ден, отделиха от времето си, за да дойдат, да чуят проблемите ви, да отговорят на въпросите ви.

Вярвам, че ценни съвети отново ще получите от европейски ни партньор – г-жа Атидже Вели.

И разбира се, специално за вас, еврокомисар Януш Войчеховски, отново записа специално обръщение от Брюксел с акцент и за България. Ще го чуем след минути, а се надявам в скоро време и да го посрещнем на българска земя.