Този път ще поговорим за младежите и за техните преподаватели. Ще отидем и по-далеч в плахите ни опити за мъничка по обем аналитичност на тези две групи в живота ни, през призмата на адвокатските казуси, съзнавайки ясно важността на младостта, най-малкото заради екзистенциалното – за да ни бъде и има, но не и заради по-малко значимото – необходимостта от добрите примери на учителите, чиито достойнство и авторитетност винаги са предопределяли качествата на поколенията, визията на обществото ни, дори и облика на държавността ни.
От едната страна, на масата в кантората е папката с пълнеж от документи, които обрисуват младеж – водач на моторно превозно средство, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Малко встрани, е поставена другата папка, значително по-голяма по-обем, заради необходимостта от наличието на доказателства за провеждане на административни процедури от Факултетен съвет на престижен университет, чиито членове са част от академичната общност на България – професори, доценти и т.н., безапелационно и безотговорно, поставили подписите си под акуратно записаните и изречени от тях мнения за това, че влязло в сила съдебно решение не трябва да се изпълнява и те не трябва да съобразяват действията си с указанията, дадени с него.
Истината е, че адвокатското работно място – ноторно, е място с папки, събрали съдби, съдържащи истории за лични и обществени отношения, като някои от тях пробуждат сетивата ни за значително превишаване на степента на опасност за обществото ни. Далеч по притеснителни, от предугажданите от законотворците опасности, на основание на които са разписали съответните наказания и носене на отговорности.
Като това на младежа, който ще понесе рестрикции за това, че няма да управлява автомобила си за период от две години, ще е принуден да заплати глоба в размер на две хиляди лева и ще му бъдат отнети контролни точки.
Като това на факултетния съвет на университета, който умишлено, неизпълнявайки съдебно решение ще ангажира пореден съдебен ресурс, поднасяйки поредното немотивирано свое решение. Защото, какъв мотив може да се открие в протокол, който съдържателно е изпъстрен единствено с академични мъдрости за нежелание и несъгласие да се изпълнява съдебен акт и нито един законова норма, обосноваваща вземане на решение?!
За адвокатската работа, ежедневието е пробег от поднесената поредна лична история до усилията за постигане на повече справедливост, през призмата на собствения житейски и професионален опит, и даденостите.
Но, визионерството за бъдещото някак изниква при адвокатите, заради многобройните случаи с многолики проблеми, поставящи на масата на житейската действителност сериозни теми за размисъл.
И несъзнателно, след всичко това отправяш в един момент взор надалеч и започваш да усещаш силно пулса на обществото, в което живееш. И този усет е шумен и по-осезаем дори от напрегнатата и злободневна глъч, породена от ежедневните затруднения на работното място, прекараното време с институциите, изнервеното пребиваване на пътното платно или объркващото изслушване за поредните образователните промени във виртуалния родителски сборен пункт.
Този неравноделен ритъм, който разнообразява обществото ни в неправилна посока е видим през работата на адвоката.
И когато, младежи отказват да дават проба за алкохол и наркотични вещества, а академична общност не смята за необходимо да изпълнява и съобразява работата си с влязло в сила съдебно решение логично се питаме, за примерите за зачитане на нормите, както и на подражание за живот, в търсене на онзи смисъл и дух, които да дават ориентир и посока на всеки изгубил се, за да бъдат вечно осветени и отстоявани едните морал и справедливост.
И това е само едно малко представяне на едно от стъпалата на „развитието“ на обществото ни през погледа на адвокатските истории, през които би трябвало да се преминава само с прецизен прочит.
Иначе казано, адвокатската работа е шпионка, през която трябва да се поглежда задължително. Заради бъдещето на обществото ни.
А, заради престижността и авторитетността на адвокатската професия, задължително ще споделяме.
ЕКАТЕРИНА СТАНЧЕВААвтор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове. От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право. Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на прават
Каква е вашата реакция?
