На 29 януари, събота в 13:40 с моя колега Момчил Димитров отидохме в НБУ за курс, който си бяхме платили. На входа, на Корпус 2 засякохме охраната, която пушеше цигара, подминахме го и с преповдигнато настроение влязохме в университета,но не след дълго усмивките ни замръзнаха, когато пред нас се откри смразяваща гледка!!!
На земята във фоайето лежеше тяло покрито с фолио, а около него имаше полицаи. Момчил нали е работил в киното и ми каза. -Сигурно снимат нещо, виж, колко е спокойно наоколо! За съжаление не снимаха филм!!!
Видях синята ръка, която се подаваше под фолиото… С колегата се омълчахме и влязохме в кабинета, където ни очакваше преподавателят и останалите курсисти, които бяха видяли същото….!!!
Уважаемо ръководство на НБУ, защо позволихте да ни случи това на нас очевидците и на починалия професор… Защо никой не ни предупреди, че ни очаква такава гледка? Защо въпреки огромния материален фонд не намерихте мебели, с които да скриете тялото, а го бяхте изложили на показ пред десетки хора, които влизаха и излизаха в продължение на часове? Вие знаете ли, какъв шок е да видиш такава гледка и как тя остава в съзнанието за цял живот?!
И за финал ще споделя, че уважаваният професор…. , който познавах не заслужаваше такова отношение и “институцията” НБУ, която съм завършил три пъти, като отличник не заслужава ниското ниво, в което сте го превърнали!!!
За съжаление от всичките хубави спомени, които имах в продължение на десетилетие от НБУ, вече в съзнанието ми е само тъжният миг, който преживях!
Междувременно критиците на мой пост във фейсбук за външния вид на преподавател от НБУ, които ме заляха с негативни съобщения, пропуснаха, че скръбната вест направи над милион прочинатия в различни медии, което е тежък репутационен удар за висшето училище и невъзможността му да се справи с кризистна ситуация.
А мотото е:
Новина от медии:
67-годишния професор, който почина малко по-рано днес от масивен инфаркт стои над 4 часа на земята в сградата на корпус 2 на елитния Нов български университет (НБУ), научи Булфото и други медии. ОХРАНАТА дори не предупреждава минаващите и влизащите в сградата.
„Защо държат починалия професор на земята вече 5 часа„? Този въпрос пита служител на елитния университет.
Служителят ни изпрати две снимки. На кадрите се вижда починалият професор и двама мъже, вероятно от Съдебна медицина – София или екипът на „Спешна помощ“.
По-рано днес служители и студенти, са видели трупа на 67-годишния мъж и веднага, са подали сигнал на телефон 112…
Ние споделихма новината, без да знаем, че става дума за едно и също събитие, защото той е и наш преподавател.
Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание