Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В присъствието на кабинета, дипломатическия корпус, представители на съдебната власт, генерали и официални лица Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва за втори мандат като президент и вицепрезидент на България. С аплодисменти и на крака депутатите посрещнаха Радев и Йотова в пленарна зала. След клетвата последваха химните на страната и на ЕС.
В речта си държавният глава подчерта, че преди пет години хората са му гласували доверие. Вашето доверие е най- меродавната оценка, обърна се с думи на благодарност той към избиратели. Първият президентски мандат се случи в драматично време, изтъкна той и припомни управлението на ГЕРБ, което се характеризирало със схемаджийство, бедността, безправие, мафиотизация, корупция. Ще върнем България в коловоза на правото, се закани той.
ГЕРБ напуснаха пленарна зала обидени.
Радев припомни и своите три служебни правителства. Държавният глава очерта и кризите, пред които е изправена страната и с които правителството трябва да се справи. Оставам отворен за диалог, увери Румен Радев и обеща подкрепа за непопулярни решения. Все пак се закани да бъде критичен към решенията на властта. Демокрацията и правовата държава са фундаментът, който трябва да възстановим, заяви държавният глава. Той настоява парламентът да отстрани изборните несъвършенства.
В България е налице антимафиотски консенсус, корупцията трябва да бъде отстранена, за да оцелеем като държава и общество, каза още президентът.
Той предупреди, че е необходима реформа в прокуратурата и се обяви за конституционните промени. Стабилна и предсказуема нормативна среда, иска още Румен Радев.
Демокрацията е несъвместима с обществената апатия, подчерта Радев.
Той настоя още за финансова децентрализация на общините. За да я има България, трябва да ги има българите, заяви още държавният глава и поиска активна демографска политика с акцент върху отговорното родителство. Румен Радев се обяви за образована и просветена нация. Бедността изхвърли хиляди деца от образователния процес, но времето на е стратегиите приключило. Той поиска и здрава и образована нация.
България трябва да се утвърждава като предсказуем и надежден партньор, засегна и външнополитечската тема държавният глава.
В обществото ни е налице консенсус за европейската идентичност на страната, каза още Радев и подчерта, че гласът на България трябва да отеква силно в европейския дебат. Кризите, по думите му, нямат твърди решения, а се решават с диалог. С диалог, по мнението му, трябва да се определя и външната ни политика.
Румен Радев подкрепя присъединяването на Северна Македония в ЕС и затова трябвало да й помогнем да се справи с идеологемите на тоталитарното минало. Приоритет за него остава просвещаването на българските общности зад граница, както и защитата на техните права. Можем да преодолеем кризите и да сбъднем мечтата си за България, убеден е Румен Радев.
Ще продължавам да служа честно и отговорно на отечеството, обеща още държавният глава.
На добър час пожела заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин.
Идва време за градеж, заяви той, като изтъкна, че е дошло времето и за подадена ръка. Да осмислим идеята за единението, настоя още Вигенин. Заедно ще установим нов конструктивен диалог, убеден е той. Страната ни е изправена пред нелеки изпитания, но Вигенин вярва, че заедно ще се справим.
„Демократична България“ също останаха доволни от речта на държавния глава заради поставения фокус върху измененията в Конституцията. Христо Иванов в кулоарите на парламента се присъедини към искането на Румен Радев за съдебна реформа. Тези реформи са неизбежни и ние трябва да започнем да работим за това, каза той. Ще се търси консенсус в рамките на коалиция, стана ясно още от думите му. Като излишна проява Иванов вижда напускането на пленарна зала от страна на ГЕРБ.
*След церемонията в парламента Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит посрещна в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ президента и вицепрезидента и отслужи тържествен молебен по повод предстоящото им встъпване в длъжност.
Видео: www.luboslovie.bg
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание