„Днес всичко се преобръща“, това каза папа Франциск в проповедта на литургията за Бъдни вечер, която отслужи в базиликата „Свети Петър“: „Бог не търси сила и власт, Той иска нежност и вътрешна семплота“.

„Бог не язди величието, а слиза в малкостта. Малкостта е начинът, по който Той избра да достигне до нас, да докосне сърцата ни, да ни спаси и да ни върне към това, което има значение“. „Бог се разкрива, но хората не Го разбират“, каза Франциск, призовавайки всички към дълбок размисъл:

„Исус е роден, за да служи, а ние прекарваме годините в преследване на успеха. Той стана малък в очите на света, а ние продължаваме да търсим величие според света, може би дори в Негово име. Бог се понижи, а ние искаме да се качим на пиедестала. Всевишният показа смирение, а ние претендираме показността. Бог отива да търси пастирите, невидимите, а ние търсим видимостта.

Бог „идва в малкия свят“. „Неговото величие се предлага в малкостта“: това е, което папата определи като „контраст“, ​​на който „Евангелието настоява“:

„Този, който прегръща вселената, има нужда да бъде държан в ръцете. Този, който е направил слънцето, трябва да бъде стоплен. Самата нежност има нужда от милувки. Безкрайната любов има мъничко сърце, което тупти леко. Вечното Слово е бебе, тоест неспособно да говори. Хлябът на живота трябва да се храни. Създателят на света е бездомен“.

Какво е малкостта

Франциск говори за благодатта на малкостта, обяснявайки какво означава тя на практика: „вярвайки, че Бог иска да влезе в малките неща от нашия живот, Той иска да живее в ежедневните реалности, простите жестове, които правим у дома, в семейството, в училище, на работата“. Трябва да се открои едно съзнание, пълно с надежда: именно в нашия обикновен живот Бог иска да постигне необикновени неща. Оттук и поканата: „Затова, нека оставим зад гърба си съжаленията за величието, което нямаме. Да се отречем от оплакванията и намръщените лица, от алчността, която ни оставя неудовлетворени!“.

Папата каза още: „Исус не желае да дойде само в малките неща от нашия живот, но и в нашата малкост: в нашето чувство на слабост, крехкост, неадекватност, може би дори погрешност“. Ето защо Франциск припомни, посланието, което Бог ни остави в тази специална нощ: „Твоята малкост не ме плаши, твоите слабости не ме тревожат”.На всички Франциск каза: „Сестро, братко, ако, както във Витлеем, тъмнината на нощта те заобикаля, ако чувстваш студено безразличие около себе си, ако раните, които носиш в себе си, викат: „Ти нищо не струваш, нямаш никакво значение, никога няма да си обичан, както искаш“, тази нощ Бог отговаря. Тази нощ Той ти казва: „Обичам те такъв, какъвто си“.

Пастирите, обикновени работници

Исус при раждането е заобиколен от малките, от бедните, от овчарите, които – припомни папата –„бяха там, за да работят, защото бяха бедни и животът им нямаше разписание, а зависеше от стадото“. Стига повече смъртни случаи на работното място. Оттук папата отправи силен призив за достойнството на труда: „Бог идва тази нощ, за да изпълни с достойнство трудността на работата. Напомня ни колко е важно да се придаде достойнство на човека с работата, но и да се придаде достойнство на работата на човека, защото човекът е господар, а не роб на работата. В деня на живота повтаряме: стига повече смъртни случаи на работното място! И нека се ангажираме с това“.

Истината, която не трябва да се забравя

Исус е роден там, близо до тях, близо до забравените от перифериите. Идва там, където достойнството на човека е поставено на изпитание. Той идва да облагороди изключените и се разкрива преди всичко пред тях: не на културни и важни личности, а на бедни хора, които работиха.

Безразличието

„Приемането на малкостта – добави папата –означава още едно нещо: да прегърнеш Исус в днешните малки”. Те са най-подобни на Исус, роден беден и „именно в тях Той иска да бъде почитан“. „В тази нощ на любов ни обзема един страх: да нараним Божията любов, да я нараним чрез презирането на бедните с нашето безразличие. Те са тези, които Исус обича най-много, и които един ден ще ни приветстват в рая. Един поет пише: „Който не е намерил рая тук долу, ще го пропусне там, горе“ (Е. Дикинсън, Стихотворения, P96-17). Нека не губим от поглед небето, нека се погрижим за Исус сега, като го милваме в нуждаещите се, защото Той се идентифицира в тях“.

Обикновените и ерудираните, заедно по синодалния път

Както и в яслите на Исус, и днес в синодалния път са призовани обикновените и ерудираните хора. Разширявайки погледа си от яслите на Исус, човек вижда Мъдреците, в своеобразно поклонничество, да се преклонят на Господ. „Около Исус – потвърди Франциск – всичко се събира в единство: там са не само последните, пастирите, но и ерудираните и богатите, Мъдреците”. Във Витлеем бедните и богатите са заедно, тези, които се прекланят, като Мъдреците, и тези, които работят като Пастирите. Франциск обясни че „всичко се събира, когато Исус е в центъра, но уточни: „не нашите идеи за Исус, а Той, Живия”. Следователно с поглед към Мъдреците, насърчението на папата е да се „завърнем във Витлеем“:
„Нека погледнем към Мъдреците, които се скитат и като Синодална църква, на път, да отидем във Витлеем, където ще намерим Бог в човека и човек в Бог; където Господ е на първо място и Му се прекланят; където последните заемат най-близкото до Него място; където пастирите и Мъдреците стоят заедно в братство, по-силно от всяка класификация. Нека Бог ни дари да бъдем бедна и братска Църква, която е способна да се прекланя. Това е същественото. Нека се ​​върнем във Витлеем“.„Животът е поклонничество“, каза Франциск, подчертавайки, че на Бъдни вечер се запалва светлината, която „никой никога няма да угаси“.

Тайната на идването на Исус

Папа Франциск цитира Евангелието от Лука: „През нощта се запалва светлина. Явява се ангел, Господнята слава обгръща пастирите и накрая идва чаканото от векове известие: „Днес за вас се роди Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2, 11). „Това – подчерта Франциск – което ангелът добавя, е изненадващо“: „Това е знакът за вас: ще намерите Младенец, увит в пелени, лежащ в ясли“. Това е всичко: „Едно дете в крайна бедност, положено в ясли. Няма вече светлини, сияние, ангелски хорове. Само едно дете“. Папата припомни, че Евангелието разказва за раждането на Исус, започвайки с Цезар Август, който е наредил да се направи преброяване на цялата земя: това показва първия император в неговото величие. Но веднага след това ни завежда във Витлеем, където няма нищо велико: само едно бедно бебе, увито в пелени, с пастири около него. Там е Бог, в малкостта. Това е Божия дар“. Ето защо – насърчи накрая папата – „нека се оставим да бъдем обгърнати от това скандално изумление“.