Непрекъснато реформиращото се българско здравеопазване, болезнено осъзнато от по-голямата част от медицинската общност и пациентите, принудително поставени в условия на справяне с непознат за лечение вирус, предпоставиха вземане на решения от изпълнителната власт за обявяване на извънредна епидемична обстановка и за поредни удължавания на нейния срок.

Към настоящия момент, българското общество се намира в ситуация на ново удължаване на извънредната епидемична обстановка, считано от 1 декември 2021 г. до 31 март 2022 г. – период, който несъмнено е натоварен с мисия за овладяване на евентуални бъдещи здравни кризи, но и период, в който логично ще се надградят съществуващите икономически, негативни последици – следствие на наложените ограничителните мерки, не пренебрегвайки разбира се,  политическата коректна зависимост от решенията на международната политическа, както и на същата здравна общност.

Логичното икономическо дестабилизиране на не-малко на брой сектори в обществения живот, заради наложените ограничителни мерки, доведоха до намаляване на обемите на работа, чието и документално доказване се отпочна, първо заради доказване на този факт като неотменимо условие за участие във възстановителни финансови програми и мерки, и второ заради обосноваването от работодателите на предприемане на действия за освобождаване на персонал. И ако първото действие оприличаваме на логична и следваща се възможност за икономическо възстановяване, второто все повече започваме да отъждествяваме с прекомерната употреба от страна работодателя на една разпоредба от Кодекса на труда, според която при намаляване на обема на работата може да прекрати трудовия договор, след като бъде отправено писмено предизвестие.

Прекомерната употреба на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда не поставя само по себе си ненужни въпроси за възползването от работодателите на права, предоставени им чрез нарочни нормативи, но разкрива реализирани възможности за прекрачване с лекота на прага за злоупотреба с права, които възможности съобразно появилата се вече съдебна практика, сочат също на лекота за преодоляването им от страна на работодателя в един съдебен процес.

Съдебните решения, отсъдени повече в полза на работодателя, прекратил трудово правоотношение на основание намаляване на обема на работа, съдържат в мотивите си тълкувания като това, че установяването на намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, на обема на стокооборота на едно предприятие, на броя на услугите – не само относимо към дейността му като цяло, но и към определената дейност, съответна на определената трудова функция, са достатъчни условия за законосъобразността на извършеното уволнение.

Тежестта за установяване на горепосочените икономически негативни ефекти се носи от работодателя, който обаче с лекота представя на вещото лице в доказателствения процес счетоводни извлечения, с разграничени в тях като отделни сегменти дейности, от които видимо и отчетливо се установява намаляване на обема на работата и на съответните трудови функции, който факт  по обясними причини, които по-горе се споменават, са в логична взаимовръзка с наложените ограничителни мерки, респ. с всяко удължаване на извънредната противоепидемична обстановка.

Показателни са и отрицателните ефекти от направените възражения от страна на уволненото лице относно късият период от време, обхващащ документалния анализ на вещите лица, констатирали в заключенията си намаляване на обема на работата. Съдът в своите актове все по-често прави извод, че независимо от анализирания кратък времеви период, се отчита тенденция за трайно намаляване на обема на работа, обвързвайки решението си с предоставените финансови документи за общото икономическо състояние на предприятието, и отражението и връзката му с трудовите функции на уволненото лице.

Настоящата статия не претендира за изчерпателност по отношение на представяне на сюжети от трудово-правни спорове, но има претенцията за акцентиране на поява на прекомерна „злоупотреба“ с определено основание за уволнение, която безсъмнено е породена от влошаване на икономическата обстановка в страната, вследствие на обявеното извънредно положение и на-вече от удължаването му.

Действителността е такава и очевидно до днес, несподелена от организации, свързани със защита на правата на служителите и работниците.

Извънредната епидемична обстановка всъщност, резонира в масови уволнения.

Автор: ЕКАТЕРИНА СТАНЧЕВА

Автор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове. От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право. Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина