Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Видовете смазочни материали, използвани в двигателите днес, са различни от смазочните материали, използвани в миналото. Точно както реактивните двигатели (турбини) са произведени с по-голям капацитет, така че самолетите могат да летят по-високо. Експлоатацията на реактивни турбини на по-голяма надморска височина, по-хладни и по-високи вътрешни температури на двигателя създаде по-големи изисквания за смазване и следователно нови видове масла. Синтетиката, например, може да издържи много по-високи температури. Маслата с военна спецификация са първите синтетични масла, разработени да отговорят на тези изисквания.
Смазочните масла трябва да изпълняват три основни функции: смазване, охлаждане и почистване.
Маслото трябва да има нисък вискозитет, достатъчен за бързо протичане между частите, но и достатъчно висок вискозитет, за да се предотврати контакт метал-метал. Той не трябва да се „счупва“ при високи температури и налягане. Моторните масла трябва да имат достатъчна точка на изливане, за да стартират при изключително ниски температури. Тя трябва да има висока точка на възпламеняване, за да не гори или да се изпари при силна топлина. Не трябва да образуват и/или отлага въглерод, лак или мазнина в прекомерни количества.
Двигателното масло трябва да охлажда движещите се части, отнемайки топлината от зъбните колела и лагерите. Това е важна функция, тъй като турбините имат много части, разположени близо до горелките или дисковете на турбините, където температурите са по-високи от 900° C. Течните смазочни материали се охлаждат чрез изпомпване или пръскане на масло около лагерите и/или зъбните колела. Маслото абсорбира топлината и след това я разсейва в радиаторите.
Друга основна функция на смазочното масло е почистването. Пренася замърсявания, карбонизация, малки метални частици, мазнини и лакове към филтри. Тази функция придобива все по-голямо значение с по-високи коефициенти на компресия, по-взискателни условия за ускоряване на двигателя, по-високи работни температури и по-строги допуски между частите на турбината.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание