Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Инж. Живко Желев се занимава с нанотехнологии. Носител е на 17 златни медала, в това число два от ООН. Председател е на НПО „Единение ДЕН“. Името на организацията е акроним и означава „добруващо единение за народите“. Обединява много наши учени от българската диаспора. Професор Желев гостува на предаването „Сценична треска“.
Общото във всички учения и религии може да едини всички ни, убеден е Желев.
„А не, както примерно сега в нашата политическа ситуация – няма да говориш с тоя, няма да говориш с оня. Шиити срещу сунити. Дори едноверци са загубили толкова векове и толкова жертви, за да спорят излишно, вместо да търсят общите неща.“
Звукът предава послания, които са изследвани много отдавна, изтъква проф. Желев. Това по думите му е потвърдено в център за изследване на биопсихофизичните явления у човека в Благоевград, основан навремето от проф. Антон Антонов.
„Нано“ означава джудже. Нещо много, много мъничко. Един милиард от милиметъра, това е нанометър. Една хилядна от милиметъра – това е микрон. (…) Тази наноединица даже е много голяма, когато се измерва разстоянието между два атома например или между две молекули. (…) Дебелината на човешкия косъм е 15 000, 25 000 нанометъра…“
Основните цветове в нашите шевици са бяло и червено. Следата ни отвежда към смесването на вода и вино, разказва проф. Живко Желев.
„При нас, в православната църква, се пее почти два часа на вода и вино, след което с капки вода, която вече е получила информацията, запаметила е това, което сме пели, мислили, пожелавали, част от тази вода се слага във виното и вече това e т.нар. кръстено вино (получило е кръст). До ден днешен в кръчмите в Родопите кръчмарят, когато си получи наливното вино, си слага няколко капчици мълчана вода, мълчи и си пожелава, мечтае си нещо, водата го запаметява, слага се вътре във виното и виното го усилва.“
Менталните и електромагнитни замърсявания в големия град замърсяват водата, която можем да си донесем от чисти места, както са замърсили и водните пари в нашия въздух, допълва Желев.
„Дядо, разкажи ми за шевиците“ е книжка, която е обща творба на проф. Желев и неговата внучка Аркадиа. Проф. Желев винаги е облечен с емблематична бяла риза с бродерии.
„Чисто терапевтичен ефект. На 33 години имах сериозен инфаркт. Сега, на 73 бягам, тичам и няма никаква следа. Този положителен образ, тази положителна вибрация, която се получавали и интуитивно са търсили нашите деди, рисувайки, събирайки се на събори, пеейки, танцувайки – те получават т.нар. позитивен биорезонанс.“
Съвместно с покойния писател Николай Хайтов проф. Желев е направил филм за тайните кодове в българските шевици, който може да се види на сайта на „Единение ДЕН“.
Нанопроцесите въздействат върху целия психофизически баланс на човека. Достатъчно е да имаме позитивна музика, позитивен образ, продължава беседата си проф. Живко Желев и дава пример още с древните опити на Авицена, който поставя близначета агънца едното срещу куче пазител, а другото – срещу вълк, като впоследствие заменя истинския образ с нарисуван, за да наблюдава разликата в развитието на двете животинки.
„Агънцето, което гледа кучето пазител, овчарското куче, си расте нормално, щастливо, докато другото агънце, което гледа вълка срещу себе си, или дори техните образи, по някакъв начин вътре, тази комплексна система в единия случай се развива добре, в другия случай боледува. Това е един биорезонанс.“
„Ние дефинирахме, че в човешкото тяло има паралелна нервна система. Тази нервна система е цялото наше водно съдържание в организма ни. Измерваме как водата „чува“, „чувства“ и приема енергоинформация“, посочи още проф. Желев в предаването „Сценична треска“.
Един от бащите на квантовата механика – френският учен Виктор Луи дьо Бройл дефинира, че всеки човешки орган има характерна честота, тя се измерва – вече в биорезонансната медицина и така могат да се засекат нарушенията в излъчването на определен орган, пояснява Живко Желев.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание