Сега четете
Как да бъдат спрени пияните и дрогирани шофьори

Как да бъдат спрени пияните и дрогирани шофьори

Усещането вероятно е като в комиксите, като игра. С коктейл от наркотици в кръвта си голям, недосегаем, супермен, нищо не може ти се случи. Нямаш задръжки, нямаш спирачки.

Реалността обаче връхлита с помитаща сила – като товарен влак.

Всеки инцидент на пътя крие голяма трагедия. Но катастрофата, в която загина Милен Цветков, за дълго беляза обществото ни. Заради Милен, който през екрана е влизал в дома на всеки, но и заради ясния знак, че бедствието с дрогираните шофьори на пътя вече е системно и може да помете всички.

„От направената проба с дръг тест 5000 отчита употреба на канабис и амфетамин“, казва директорът на СДВР Георги Хаджиев.

Случаи като този са част от големия пъзел, който определяме като война по пътищата.

Записът от оживеното кръстовище и подробностите в последствие ни натрапиха тежкия въпрос – можеше ли тази трагедия да бъде избегната.

„Виждаме, че на масата някой с ключовете пие, семейството и приятелският кръг трябва да бъдат критични към тези хора, защото, имайте предвид една катастрофа като стане, нас пряко може и да не засегне, но в същото време за тази катастрофа отива една линейка. От тази линейка в същия момент може да има нужда някой, който е с инфаркт, някоя родилка може да има нужда от тази линейка. След това този човек влиза в реанимация. Реанимацията е условно казано 1000 лева на ден. Има хора, които остават там с месеци. Всички тези пари идват от нашия джоб, нашите данъци. Когато този човек се инвалидизира и започне да получава социална пенсия и той не работи, ляга на плещите на цялото общество“, казва Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи

Но никой не е взел ключовете на дрогирания шофьор. Наркотиците в кръвта му не са случайност, имат дълга предистория и всички са били наясно. Но вероятно са делегирали своята отговорност на друг. Но тестове за наркотици на пътя се правят рядко. Само ако полицаите разпознаят признаци за въздействие на опиати.

„Демонстративно поведение или чрез поведение, при което се губи равновесие или пък водачът със своите думи или примерно не лъха на алкохол, но същевременно има такова неадекватно поведение, респективно ако освен всичко останало и лъха на алкохол, това са външни обективни или част от тях субективни признаци, при които контролният орган е задължен да вземе отношение, да извърши проверка“, каза Мария Ботева от отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“.

Подобно прецизиране се налага, защото тестовете за наркотици са скъпи и са в недостатъчни количества. С ясното съзнание колко е важен този контрол една фондация започва да събира пари за тестове за малкия им град. Фондация „Евелин Дуков“ е създадена в памет на младият баща и велосипедист, който беше пометен и убит на пътя от пиян шофьор.

„По груб спомен мисля, че бяха закупени около 50 – 60 тест дрегера, които бяха използвани за летния сезон, естествено, че не достигнаха. За този летен сезон открихме новогодишна кампания за продаване на календари пак със същата цел. Не е много успешна кампанията, за съжаление, но всичко, което е събрано ще бъде дарено на полицията. Идват много туристи, добре дошли са, но трябва да знаят и да внимават, че ние подсигуряваме на нашето районно управление тестове за наркотици и ако някъде другаде има недостиг, тук има, да не кажа в излишък, но има достатъчно и те ще бъдат тествани“, казва Даниела Анастасова от Фондация „Евелин Дуков“.

„Полицията казва – ние не разполагаме с достатъчно дръг тестове, те са скъпи. Общините даряват дръг тестове, гаранционният фонд дарява достатъчно дръг тестове, МВР купува количества, но крайният резултат е, че количествата не са достатъчни“, обяснява Владимир Тодоров от Българска асоциация на пострадалите при катастрофи.

Затова е нормално и би било добре, ако някой бъде заловен с алкохол и наркотици да си плати теста. Това предложение е дискутирано неведнъж, но то така и не беше прието. Тестовете нямат превантивна сила и заради друго.

„Всички знаят, говоря за местните власти, за полицейските служители, че в определени заведения се продават наркотици, знае се, че в Студентски град се продават наркотици, в дадени дискотеки се продават наркотици, на морето. Ако се правят едни целенасочени проверки и, знаейки, че излизайки от заведението вероятността да бъдеш проверен е много голяма, най-вероятно тези хора няма да се качат на колите си“, коментира Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.

„Най-често са естествено подбрани от нас в моментите, в които се очаква да има повече празнични дни, народопсихологията ни е предразположена към това да разпуснем с алкохол, така че и ние като контролни органи планираме такива операции, които оповестяваме. Това също е превантивен ефект“, каза Мария Ботева от отдел „Пътна полиция“.

Но дори и на точното място, подобни проверки не са застраховани от други обезсилващи ги практики. Наблюдаваме работата на патрул в петък вечерта в София. И още преди да излезе резултатът от дрегера, шофьорът играе картата „бърз разговор по телефона“, вероятно търсейки контакт в полицията.

Шофьорът без успех се опита да свърже проверяващите полицаи с „неговия човек“. Той прави това усилие, без дори да е пил. Изглежда подобно поведение дори в големия град се е превърнало в рефлекс.

„Изключително сериозен е проблемът в малките населени места. Там поголовно се пие и се кара, тъй като там има едно такова спокойствие, че всички се познават, всички са роднини, дори и да го спрат те са в някакви роднински отношения“, каза Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.

„Независимо на каква възраст сте, независимо в какво населено място живеете, дали е малко или голямо, да не се заблуждават гражданите, водачът, че „мен точно ли ще ме хванат“. Не, не е така, никой не знае в кой момент“, каза Мария Ботева от отдел „Пътна полиция“.

Освен проверките възпиращ ефект би трябвало да имат и тежките наказания. В момента законът предвижда за причиняване на смърт при пътно-транспортно произшествие след употреба на алкохол от 3 до 15 години затвор. При особено тежките случаи от 5 до 20 години.

Вижте и

Дали законът осигурява адекватни наказания и има ли вратички за измъкване – юристите не са на едно мнение. Спорът в съда е най-вече дали престъплението може да се приеме като умишлено или не.

„Особено когато е настъпила смърт, законът не позволява дори сключване в тази ситуация на споразумение. Т.е. трябва да има множество облекчаващи вината обстоятелства, за да може да бъде наложено по-леко наказание. Наказание от 3 до 15 години е достатъчно тежко, за да превъзпита един човек. Ако ние се стремим да борим настъпването на пътно-транспортно произшествие само с увеличаване на размера на наказанието, смятам, че сме в дълбока грешка. Когато един човек седне зад волана да управлява МПС след употреба на алкохол или наркотици, ако той не си дава сметка, че застрашава собствения си живот или живота на околните, то как размерът на наказанието би му повлияло“, казва адвокатът Виталий Чаушев.

„Интересен е случаят с Милен Цветков, защото тогава прокуратурата повдигна обвинение за умишлено убийство. Това ще е много интересно решение, което ние следим с интерес, защото може да имаме пробив. Аз лично подкрепям тази идея за това, че шофирайки след употреба на наркотици и след като си пил, ти сам се поставяш в състояние, в което не можеш да контролираш поведението си, съответно можем да допуснем, че това е умишлено престъпление“, каза Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.

Дали са адекватни или не превантивният ефект на присъди от подобни дела се губи също така в бавното производство. Минават години и обществото така и не разбира тежестта на наказанието.

„Разследването на пътно-транспортно произшествие е свързано задължително с назначаването на автотехническа експертиза, която е една от най-сложните за извършване. Там всичко е до милиметри, няма как да върнем това, което се е случило. Трябва да се прецени от остатъците по пътя, от гумите, по самото превозно средство, след това много честно при такива ситуации при настъпване на пътно произшествие с пострадало лице особено се назначава съдебно медицинска експертиза. Назначават се съдебно-психиатрични експертизи, т.е. всичко това води до забавяне на самото разследване в погледа на обществото“, каза адвокатът Виталий Чаушев.

Всички определят разговорите в семейството и кампаниите сред подрастващите като най-важната превенция. Но това е полето, в което работата едва е започнала.

„Тази тема ние не я пропускаме и когато сме на уроци в училище, заедно с учениците, на които изнасяме такива беседи, които да са им в помощ – с повече знания за закона какъв е той, как се отнася той към този вид нарушители“, каза Мария Ботева от отдел „Пътна полиция“.

Владимир Тодоров от Българска асоциация на пострадалите при катастрофи е на мнение, че това са неща, за които цялото общество трябва да положи усилия. „Започваме с училищата, започваме от семейството, започваме от личния пример. Неслучайно Българската асоциация на пострадалите от катастрофи съфинансира един филм, който показва един случай какво се е случило с един млад човек, как убива майка с дете на пешеходна пътека. Този филм с режисьора Христо Пойразов ще го разпространяваме в училища и в университети“, споделя той.

Историята е изключително банална – купон, алкохол, наркотици, приятели, които не успяват да попречат на шофьора, пешеходна пътека и майка с дете, които загиват, затвор и килия. Филмът е игрален, но съвсем действителен. Един случай от статистиката, който е важно да съпреживеем. Нужен катарзис, който трябва да се превърне в енергия да се променят нещата. Затова е важно и да не забравяме катастрофата, в която загина Милен Цветков.

bntnews.bg/ 

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре