В края на 1899 г. на покрива на една варненска къща се появява черно знаме. На него пише „Те погребаха България“.

Това е последният бунт на войводата, отдал живота си за свободата на Беломорска Тракия и Родопите – „Боюк Петко“ Кирков Каракирков.

Защитникът на онеправданите, останал в българската история като Капитан Петко Войвода, издъхва няколко месеца по-късно – на 7 февруари 1900г. Болен, без работа и средства, смазан от побоищата във варненската тъмница. И само на 55 години.Хилядно множество се стича на погребението, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие.

През целия си живот Капитан Петко Войвода има три девиза, които неизменно следва: „Свобода, равенство , братство“, „Момчета, работете за свободата на отечеството ни“ и „Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време“.
Поклон.